Автор и снимки: Юлия Стефанова
Родното място на Антонио Бандерас
Малага – един от най-старите градове в Европа, основан през 770 г. от финикийците;
градът с над 300 слънчеви и само 65 дъждовни дни годишно; перлата на Алборанско море,
Средиземноморието и областта Андалусия; домът на великия Пабло Пикасо; родното
място на Антонио Бандерас; място, което наследява архитектурните и културни рожби на
римляни, финикийци, маври (араби) и испанци. С две думи – столицата на Коста дел Сол,
или Брегът на слънцето – най-южното крайбрежие на Испания, обхващащо Малага,
Марбея, Беналмадена, Михас, Нерха и още други луксозни курорти, запазили испанския
си чар.
Където Европа среща Африка: Скалата на ветровете и макаците
Гибралтар – задморската британска територия, която разкрива най-зашеметяващите
гледки към Европа и Африка; ключът към Средиземно море; домът на единствените диви
маймуни на континента – берберските макаци; уникалната смесица „джанито“ от
испански, британски английски и думи от малтийски, иврит, генуезки, италиански и
португалски – резултат от богатата търговска история на мястото; дом на над 150 пещери,сред които най-впечатляващата е Сейнт Майкъл – днес използвана като концертна зала
заради впечатляващата акустика; място, още наричано „Скалата“ заради 426-метровия
заплашителен варовиков масив; „баща“ на едно от най-екстремните летища в света,
доскоро пресичащо главната автомобилна улица и построено върху тесен пясъчен
провлак. Днес автомобилният трафик е пренасочен в подземен тунел, прокопан под
пистата.
Градът на коридата
Ронда – градът, носещ следи от почти всички цивилизации, минали през Иберийския
полуостров, разположен на 750 метра надморска височина. Известен с драматичния
каньон „Ел Тахо“ и величествения 98-метров мост Puente Nuevo, който държи града над
бездната на дефилето и свързва старинната мавританска част и новите квартали. Град на
маслини, хубаво вино, Арената за бикове Plaza de Toros, домът на Педро Ромеро –
основоположникът на съвременната корида (бикоборство), убил над 6 000 бика, без да
бъде наранен нито веднъж; място, потънало в история, култура, аромати и спиращи дъха
гледки.
Град под скалите
Сетенил де лас Бодегас – където 90% от белите къщички са пещери. Испанското
Санторини. Място със скала вместо покрив. Селце с безкрайни бадемови и маслинови
дръвчета, прочуто с месните деликатеси, чуросите, зехтина, вината с тапас. Място,
разделено от реката Трехо, на Calle Cuevas del Sol, Слънчевата улица, и Calle Cuevas de la
Sombra, улицата на сенките.
И всичко това за оскъдните 4 дни?!
¡Hola, queridos lectores!
Здравейте, скъпи читатели!
С моите верни пътешественички Ани и Ева, познати ни от италианските и университетски
приключения, нямаше как да не отбележим майските празници. Този път със сангрия в
ръка, на плажа Малагета, разкриващ тюркоазения пейзаж на Коста дел Сол. Попивахме
безкрайната информация от енциклопедичните ни гидове и сгрявахме душите си с топло
слънце и непрекъсващ регетон. Въпреки че отделихме цял следобед за плажно излежаване,
не мислете, че през останалото време бяхме с толкова лежерен график. Невероятната
Малага, британската територия Гибралтар, драматичната Ронда и скритият gem Сетенил де
лас Бодегас не се обикалят току-така. Трябва си сериозен тренинг и стабилна доза търчане.
Особено когато при всяка екскурзия се замотаете и бягате, за да хванете гида и цялата
група. Или когато прекарате малко повече време в тунелите на Гибралтар от Втората
световна война и изпуснете не само групата, а и българските си сподвижници. Тогава, с
фитнес или без, маратонските умения изненадващо се появяват. А мускулната треска не
закъснява.
„Качи се и слез“ – как обиколихме Малага за 1 ден
Полет в 5 сутринта. Сън: на червена линия. Музика: толкова силна, че се появи
нотификация „високото ниво на звука може да увреди слуха“. Емоции: до небето и отвъд.
Най-накрая кацаме в Испания – втората държава с най-много планини след Швейцария.
¡Vamos! А ето как ни посрещна Малага:
Заключихме багажите в шкафчета, възхитихме се от празния в 10 сутринта централен
площад (испанците наистина обичат да си почиват, а още повече – да поспиват), изядохме
по един açai bowl и яхнахме испанския Hop on, hop off – автобус, който има три линии и
повече от 30 спирки, като можеш да слезеш на която от тях си поискаш и да се качиш също
на която пожелаеш. Най-добрата възможност да разгледаш забележителните места на
града в рамките на 1 ден.
Първата ни спирка беше музеят на автомобилите и модата в Малага (Museo Automovilístico
de Málaga) – преживяване, съчетаващо еволюцията на легендарни марки като Rolls-Royce,
Ferrari, Bentley, Aston Martin и Bugatti с модните тенденции на висшата мода от различни
епохи, включително модели на Chanel, Dior, Balenciaga, Prada, Givenchy.
Най-впечатляващите bedazzled (обсипани с
блестящи камъни) кола и ДВИГАТЕЛ на кола
След това попътувахме из централните улички на Малага. Не пропуснахме да седнем на
открития втори етаж на автобуса. С вятър в косите улавяхме всеки момент, не пропускахме
тюркоазените гледки към лазурното море и безкрайните палми, които красиво допълваха
така или иначе невероятния пейзаж.
Центърът „Помпиду“ – единственият филиал на парижкия музей
за съвременно изкуство извън Франция, който съчетава
авангардни изложби и архитектура с цветни панели. Създаден
през 2015 г. с уговорката, че на всеки пет години договорът за
излагане на парижките колекции в Малага може да бъде
подновяван.
Гледката от замъка Гибралфаро – арабската отбранителна крепост, построена през XIV в.
за защита на по-ниско разположената крепост Алкасаба. През 1487 г. замъкът става сцена
на историческа тримесечна обсада от страна на Католическите крале – ключов момент за
отвоюването на Андалусия от маврите, като това е един от първите конфликти, в който и
двете страни използват барут.
Крепостта Алкасаба, която се намира на хълма Гибралфаро, значи цитадела от арабски и е
смесица от арабска и ренесансова архитектура. Тя е най-добре запазеният мавритански
дворец-крепост в Испания. За нея си подгответе не само удобни обувки, но и достатъчно
време да се качите догоре без бягане. Защото нагорещените скали и жаркото слънце не
прощават. Рискувате във видеата ви от впечатляващата крепост да се чува само накъсаното
и задъхано дишане, наподобяващо пристъп на заклет пушач.
А първия си ден завършихме със заслужена спокойна разходка из централния площад,
оживените от непрестанната глъч на регетона улички, красивата катедрала, която е богато
украсена в бароков стил, но отвътре е изцяло ренесансова и чийто неизпълнен строеж на
втора кула ѝ дава името „едноръката дама“. Жълтите светлинки в комбинация със свежия
бриз на Коста дел Сол ми „подари“ онова усещане – че си на правилното място с
правилните хора. За първи път опитах паеля с морски дарове. Е, май и за последен… Но
знаете какво са казали. „Ако не опиташ, никога няма да разбереш“.
Ден втори: вятър, маймуни и… частица от мен в Гибралтар
Спокойно, не ни нападнаха дивите маймуни макак, които се намират
само в Гибралтар. Мъж от групата ни обаче бе „ограбен“ точно от
малките клоуни – бяха му взели паспорта, а понеже не беше част от
Европейския съюз, без него нямаше как да премине границата и да се
върне в Испания. Но екскурзоводът ни беше предупредил да държим
чантите затворени, важните документи далеч, а всякаква храна най-добре
да изхвърлим, защото животинките я надушват отдалеч и са като
пристрастени към сладкото. Затова и нямам емблематична снимка с
маймуна на главата. Даже си личи каква дистанция спазвах…
Гибралтар е дом на вятъра – поривите му идват от Атлантическия океан,
Средиземноморието и пустинята Сахара. Територията е открита преди повече от 3000
години от финикийците, а после гърците и романите я преоткриват. През VII век идват
10 000 африканци, за да завладеят Иберийския полуостров и така Гибралтар става
владение на маврите. След това близо 900 години по-късно католиците го вземат, а през
1704 г. по време на Войната за испанското наследство британските сили на адмирал сър
Джордж Рук идват и в момент на слабост за Испания превземат острова. През 60-те години
на миналия век обаче испанският диктатор Франсиско Франко решава да засили натиска и
да си върне Гибралтар, позовавайки се на резолюциите на ООН за деколонизация. За да
контролира претенциите му и да чуе гласа на местните, Великобритания организира
исторически референдум през 1967 г. По това време в Англия царят креативността,
свободата и широкоскроеността, а рок групите Beatles и Rolling Stones са във възход.
Испания обаче е под тежка диктатура – словото е ограничено, жените почти нямат права, а
икономиката не е отворена към света. Затова и 99 % от гражданите гласуват Гибралтар да
остане британска територия. Цялата история на това място доказва, че Гибралтар е награда
за всеки, който го притежава. Все пак то държи Атлантическия океан и
Средиземноморието отворени. Освен това тунелите от XVII век и II-та световна война
образуват мрежа от проходи вътре в скалата. Използвани са като военно съоръжение,
хангари, казарми, болници. Така територията има около 55 километра тунели – площ,
близо два пъти по-голяма от цялата пътна мрежа на острова. Тунелите на стратегическото
място днес са туристическа атракция. А възстановката им е толкова впечатляваща, че след
като се отделих от Ани и Ева, решена сама „набързо“ да мина през тях, ме побиха тръпки
и тотално загубих представа за времето. Сякаш се пренесох в миналото – студеният,
особено влажен въздух, тъмнината и страха, който се надушваше въпреки постоянно
преминаващите туристи и парфюмите им, ме хипнотизираха с автентичността си.
За да влезете в Гибралтар и да обиколите истински интересните места, трябва да заплатите
входна такса от около 20 паунда за природния парк, който бива постоянно поддържан. Ние
избрахме да направим тур с такси, който ни струваше 40 паунда, за да обиколим петте
забележителни атракции. Започнахме от колоните на Херкулес, символизиращи
значимостта на Гибралтар както в миналото, така и в съвременни времена. Имахме
късмета да бъдем там сред напълно ясно време и да успеем да зърнем бреговете на Африка
– първото ми „докосване“ до друг континент. А скоро може да бъде и среща…
Продължихме към пещерата на Сей
нт Майкъл, която разполага с
невероятни сталактити във формата на ангели, амфитеатър с
естествена акустика и впечатляващо светлинно шоу, а през Втората
световна война е била използвана като военна болница.
Стъклената платформа разкрива най-зашеметяващата гледка към Средиземно море, Коста
дел Сол и Атлантика. Африканския бряг (Мароко) и безкрайната шир от тюркоазена вода
те завладяват с необятността си. Това е едно от местата, на които се чувстваш малък, даже
нищожен, но си прекалено зает да се изумяваш от вълшебството на природата и да се
прекланяш пред даровете ѝ, за да обръщаш внимание на егото си.
Според легендите, ако маймуните изчезнат от Гибралтар, британците ще си тръгнат.
Дотогава обаче берберските макаци ще забавляват туристите с непрестанните си
подмятания, лигавщини, даже и неприлични дейности за непълнолетни.
Ето ги и тунелите от Втората световна война, които толкова умело носят духа на времето,
че човек забравя как отвън го чакат приятелките му приключенки. Готови за следващата
точка от продуктивната програма.
А какъв по-прекрасен завършек на деня от това да зърнем множеството плуващи делфини
в безкрайните води на Средиземно море? Тъй като и ние сметнахме, че няма по-добър,
решихме да кажем чао на Гибралтар от лодка. Спонтанно купихме билети и за „трипчето“
с малко корабче, което е една от по-нишовите атракции на острова според нашия гид.
Протокът и заливът на Гибралтар са едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на
делфини в естествената им среда. Благодарение на срещата на Атлантическия океан и
Средиземно море, местните води са изключително богати на храна, което привлича хиляди
морски бозайници през цялата година.
Защо не ни трябват пистолети в Европа? Пъстрата ботаническа мозайка на южна
Испания
От прелестните виолетово-сини джакаранди с произход Южна Америка, през лентиско
резин (мастикова смола) – естествения ментол на природата, използван при зъболекарите за кариеси и яден от козите, за да мият зъбите си, та чак до горчивите портокалови дървета, произхождащи от Индия и
Китай, но пренесени в Испания от арабите. Двойните листа на портокалите са знак са силната 
им отровност, а дървото се използва за
направата на черен барут, както и за извличането на етерични масла.
Докато пътувахме за града Ронда, гидът ни
разказа и за опасния олеандър. Любимата отрова
на римляните. Причината, поради която Юлий Цезар искал някой
друг да опитва храната вме
сто него. Поглъщането дори на еднолисто може да бъде фатално както за животни, така и за хора.Растението е често срещано на магистралата обаче, защотоживотните знаят, че е опасно, и не пресичат лентите. Така има по-малко катастрофи.Ето защо в Европа не ни трябват пистолети – имаме достатъчно смъртоносни растения.
Ронда и испанското Санторини – Сетенил де лас Бодегас
Издигнатият на върха на скала и разделен от пролома ел Тахо град Ронда предлага
спиращи дъха гледки и едно усещане, че си се върнал години назад, ядеш тапас и гледаш
поредната корида на една от най-големите испански арени за бикоборство – Пласа де
Торос. Ако има град, който може да спре дъха ти още с първата гледка, това е Ронда – едно
от най-магичните места в Андалусия. Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс били толкова
запленени от мястото, че често го посещавали. Уелс дори пожелал част от праха му да бъде
положен край града. А според местни истории по време на Испанската гражданска война
пленници били хвърляни в дефилето – сюжет, вдъхновил сцени в романа на Хемингуей „За
кого бие камбаната“.
А пещерите в селцето Сетенил де лас Бодегас са всъщност домове, открити от пастири,
които са бягали от проливните дъждове. Мястото е пример как хората могат да се
приспособят към природата, вместо да я променят. В продължение на векове жителите
използват естествените пещери и надвисналите скали като част от домовете си – затова
селото изглежда сякаш е издялано направо в планината. В него живеят по-малко от 3 000
души, но всяка година то привлича стотици хиляди туристи, дошли да видят една от най-
необичайните архитектури в Европа. А името „Сете нил“ произлиза от латинския израз
septem nihil („седем пъти нищо“) и представлява неуспешните опити на християните да
превземат града по време на Реконкистата. Частта de las Bodegas означава „на избите“ или
„на винарните“. Смята се, че името идва от времето, когато в района са се използвали
естествени пещери и подземни пространства за съхранение на вино и хранителни
продукти. Затова селото е свързано с традиция, близка до винопроизводството.
Цветовете избледняват само на снимките, но спомените от Испания остават ярки завинаги.
Това е земя на страст, усмивки, богата история, пищна архитектура, аромат на море и
ритъм, който кара сърцето да бие по-бързо. Испания е истинско фуего – огън, който
веднъж запален, никога не угасва.
Donde hay sol, pasión y alegría… siempre hay un poco de España.
Където има слънце, страст и радост… винаги има по малко от Испания.
