Снимка: Любомир Коларов
Текст и интервюта: Стефан Пресиянов
Изкуственият интелект имитира гласове и лица, алгоритмите в социалните мрежи подбират информацията, която виждаме, а доверието в традиционните медии намалява. Как да се ориентираме в тази нова реалност и кой носи отговорност за информацията, която четем и на която вярваме? Тези въпроси бяха във фокуса на инициативата Democracy & Information Festival в София.
Събитието събра експерти, представители на граждански организации, академичните среди и студенти, за да обсъдят бъдещето на информацията и влиянието на технологиите върху демокрацията. Организатор на Democracy & Information Festival е Европейската асоциация за интересите на зрителите (EAVI), която е белгийска неправителствена организация с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Програмата обхвана няколко от най-важните теми на дигиталното общество: медийна грамотност, дезинформация, изкуствен интелект, демократично участие и дигитално благополучие.
Алгоритъмът казва едно, журналистите друго
Сред темите, които най-силно засягат младите, е доверието в информацията. Социалните мрежи все по-често са първият източник на новини за тях, а алгоритмите определят какво съдържание достига до екраните им. Репортер на NewBlog 4U попита участниците в дискусията на кого да вярват младите хора, ако TikTok или Instagram предлагат различна интерпретация на истината от тази представена в традиционните медии?
Лидия Крали, международен образователен експерт в сферата на данните и изкуствения интелект от Хърватия ни отговори, че отговорност на нас, образователите (т.е. тези от сферата на висшето образование като мнозинството от присъстващите) е да научим хората как да преценяват на кого и на какво да вярват. „Критичното мислене е основна част от медийната грамотност. Когато видите съдържание, обозначено като създадено с изкуствен интелект, не го приемайте автоматично за достоверно – спрете и помислете“, обясни тя. „Важно е да има прозрачност и яснота кой стои зад информацията. В традиционните медии има автор, редактор и отговорност за публикуваното съдържание. При социалните платформи обаче въпросът за отговорността е много по-сложен. Затова хората трябва да развиват умението да проверяват източниците, вместо просто да приемат онова, което алгоритъмът им показва“, каза Лидия Крали. А проф. Данаил Данов от Софийския университет допълни, че по негово наблюдение по-малко от 5% от студентите, които учат журналистика в неговия клас във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, биха избрали традиционните новинарски сайтове, издания и агенции като източник на информация пред социалните медии. „Това е реалността в момента. За утре не мога да прогнозирам“, отбеляза той.
Как да докажеш, че си истински, когато AI може да копира гласа и лицето ти
NewBlog 4U разговаря и с проф. Марит Якоола от Университета в Гьотеборг, Швеция, професор по журналистика и директор на изследователския център Nordicom. Попитахме я какво се случва с доверието, когато изкуственият интелект може да имитира толкова убедително човешки глас и образ, че дори близките ни да не разпознаят подмяната.
„Това е изключително труден въпрос, защото технологията вече позволява гласовете да бъдат имитирани много убедително“, каза проф. Якоола. Тя продължава, разказвайки как например в Норвегия медия създала подкаст с глас, наподобяващ този на популярен журналист. Резултатът бил толкова автентичен, че е възниквал сериозния въпрос: как да разпознаем изкуствено създаденото съдържание, когато то не е ясно обозначено.
Проф. Якоола посочи, че изследванията показват, че хората не винаги успяват да различат истинските от изкуствено генерираните изображения. При някои тестове способността за разпознаване е почти като хвърляне на монета. „Журналистите трябва да бъдат особено внимателни и коректни, когато използват изкуствен интелект за създаване или обработка на аудио- и видеосъдържание. Това е, а където не е трябва да стане част от професионалната им етика. При обикновените потребители е по-трудно, защото не всички имат еднакви умения и познания. Именно затова медийната грамотност трябва да включва общи правила за отговорно създаване и споделяне на съдържание“, убедена е тя.
Проф. Якоола смята, че трябва да се научим и да бъдем по-открити един към друг, да отбелязваме когато сме използвали машина или инструмент, за да създадем нещо. „Така хората ще могат по-точно да преценяват съдържанието, което виждат“, отбеляза експертът.
Ние ли използваме технологиите, или те използват нас
Телефонът ви знае какво харесвате, от какво се страхувате, за кого бихте гласували и дори какъв тип човек бихте избрали за партньор. Ние ли използваме технологиите, или те използват нас? На този въпрос от NewBlog 4U, проф. Марит Якоола отговори така: „Мисля, че и двете неща се случват едновременно. Технологиите използват информацията, която им предоставяме, и извличат стойност от нея. Но и ние използваме тези системи, за да комуникираме по-добре, да учим и да постигаме целите си. Би било твърде наивно да вярваме, че можем да имаме пълен контрол върху тези системи. Връзката между човека и машината е взаимна. Ние влияем върху начина, по който работят технологиите, но те също все по-силно влияят върху резултатите, които получаваме“.
Проф. Якоола смята, че взаимодействието ни с изкуствения интелект е форма на хибридна интелигентност. Но поставя и важна граница: „Не бива да се отнасяме към AI като към човешко същество. Това е машина, която създава резултати според определени правила и модели. Може да бъде полезен инструмент, но не е човек“, отбеляза тя.
И продължи с убеждението, че предизвикателството на изкуствения интелект ще стане още по-голямо, когато започне да изпълнява мечтите ни, да ни разбира, да ни дава съвети и да ни прави компания, когато сме сами. „Тогава границата между машината и усещането за човешко присъствие може да стане много тънка. Ние сме емоционални същества и подхода ни не е изцяло рационален при подобно взаимодействие. Затова, преди да очакваме да разберем машините, трябва самите ние да пораснем като хора, като общество и да се научим да ги използваме осъзнато“, обобщи проф. Якоола.
