Миналото никога ли не си отива напълно? Във втората част на разговора ни с проф. Пламен Дойнов обръщаме поглед към диктатурите, цензурата и автоцензурата – към онези механизми на властта, чиито забрани, понякога ни карат сами да замълчим.
Трябва ли да се страхуваме от повторението на миналото? Влюбваме ли се в диктатори? Възможно ли е да разпознаем авторитарните тенденции, преди да са се превърнали в заплаха за свободата ни? И какво се случва, когато страхът от последствията започне да определя не само какво казваме, но и какво позволяваме да мислим?
Проф. Дойнов насочва вниманието ни към симптоми в настоящето, които напомнят за миналото – и към необходимостта да ги разпознаваме навреме.
Защото паметта не е просто връщане назад. Тя е и начин да разбираме настоящето.
Гледайте втората част на интервюто с литературния историк, поет и драматург проф. Пламен Дойнов за NewBlog4U.
Екип автори: Тони Ангелов, Калина Русалова, Селин Ариф
Оператори: Тони Ангелов, Калина Русалова, Михаил Михов
Монтаж: Тони Ангелов
Водеща: Селин Ариф
