автор: Светлозара Славчева
Знаехте ли, че развитието на криминалната психология като наука започва чак през 19. век? И то не къде да е, а именно в Италия.
Известният Чезаре Ломброзо, познат още като бащата на криминалната психология, преобръща света на криминологията с развиването на своята теория за „родения престъпник” и издаването на работата си „Criminal man”.
Според нея някои хора се раждат с вродена склонност към девиантно поведение. Той използва външните белези на човека, за да определи предразположеността към извършване на престъпление. Сред тези белези са голяма челюст, високи скули, остро зрение, ниско чело и др. Вярва, че дори погледът на човек е ключов и може да ни подскаже дали е склонен към извършване на престъпна дейност.
Следващите теории и практиката са потвърдили обаче, че макар да имаме биологична предразположеност, външните ни черти не определят дали сме престъпници, или не. Те могат да послужат в минимална степен за субективното възприятие, което всеки има, но не могат да ни покажат дали даден човек е криминално проявен, или не. От една страна, не би било честно за обвиняемия да се съди само по външния му вид, а от друга науката не доказва в достатъчна степен теорията на Ломброзо.
Според съвременната криминология формирането на криминалната личност е резултат на множество биологични, социални, културни и личностни характеристики. Сами по себе си физическите черти на човек, без каквато и да е друга информация, няма как да издадат на експертите дали срещу тях стои престъпник.
Въпреки оборената теория на Ломброзо, той остава запомнен като криминологът, който поставя началото на научното изучаване на криминалното съзнание на човека и който със своето любопитство и смелост, отваря вратите на много от бъдещите теоретици и учени в сферата.
Източници:
Lombroso, C. (1876). L’Uomo Delinquente (The Criminal Man).
