Ново изследване, реализирано от студентската медия на Нов български университет NewBlog 4U и платформата kazva.bg, сочи че младите хора у нас искат да работят по шест часа дневно и четири дни в седмицата. Оптималният модел включва по-малко работни дни и по-кратка продължителност на работния процес, което ясно насочва към приоритет на баланса между професионален живот и лично време. Студентите са отворени към по-гъвкави и съвременни модели на работа, които им позволяват да имат време за други дейности и интереси извън работата. Това е само един от изводите в реализираното през април и май 2025 г. проучване, участие в което са взели 1069 студенти от цялата страна. Изследването с надслов „Мечтаната работа“ има за цел да научи повече за нагласите на младите хор, към пазара на труда у нас. Въпросникът обхваща теми от пет сфери: общи нагласи към работната среда в България; фактори за избор на работното място и желана дестинация; възнаграждения; екип и работни условия.
Ниска оценка на работната среда у нас – младите мечтаят за собствен бизнес и креативни професии
Общата оценка на студентите за работната среда в България е по-скоро ниска, като близо половината от анкетираните имат негативно отношение (49%). Основните причини за това са нивата на работните възнаграждения, културата и стилът на управление, както и възможностите за кариерно развитие. За позитивно настроените възнаграждението е определящият фактор. Тези данни индикират потенциални проблеми и предизвикателства в работната среда, които влияят на нагласите на бъдещите млади специалисти.
Най-голям дял от студентите мечтаят за собствен бизнес (41% ) или за работа като фрийлансъри (34%), което показва силен интерес към самостоятелност и гъвкавост в професионалния път. „Служител в държавна/общинска структура“ остава най-малко предпочитаният вариант във всички групи (6%), въпреки покачващите се възнаграждения в някои сфери.
Резултатите показват, че значителна част от студентите в извадката са привлечени от креативни и динамични сектори, както и от възможности за самостоятелна реализация в бизнеса, което е в унисон с изразения предприемачески дух и интереса към работа на свободна практика. Най-висок процент от анкетираните желаят да работят в сферата на „Култура и изкуство“ (33%), следвани от „Бизнес (маркетинг, мениджмънт, предприемачество)“ с 19% и „Медии и комуникации“ с 10%. Други сфери като здравеопазване, образование, IT и наука са посочени от по-малък дял студенти (по 4%). Производство, инженерни дейности, услуги и търговия са сред най-малко предпочитаните.
Баланс между личен и професионален живот и заплащане са водещите фактори при търсене на работа
Най-важният фактор при избора на работно място за студентите е балансът между работа и личен живот (76%), което подчертава приоритета, който младите хора отдават на личното време и благополучие в унисон с тенденциите в развитите страни, където тази парадигма е силно застъпена. „Високо заплащане“ (68%) и „Възможност за кариерно израстване“ (67%) също са сред ключовите приоритети, показвайки, че студентите търсят финансова стабилност, професионално развитие, както и приятелската и вдъхновяваща работна атмосфера.
По-голямата част от анкетираните (56%) предпочитат да останат и да работят в България, което е потвърждение на последните, публично оповестени данни, за по-голям дял завръщащи се в страната българи, отколкото напускащи. Интересни са резултатите на отговорилите на въпроса до каква възраст родителите трябва да съжителстват и да подпомагат финансово децата си: най-голям дял от анкетираните посочват възраст до 25 г. (36%), което е много близо до възрастта за завършване на висше образование. Голяма част обаче отчитат и необходимостта от гъвкавост в зависимост от житейските обстоятелства до постигане на финансова стабилност.
Студентите са по-склонни да работят нещо, което харесват за по-ниско заплащане, отколкото неприятна работа за висока заплата
Повече от половината студенти имат реалистични очаквания за първа заплата, попадаща в диапазона от 1000 до 2000 лв.. В дългосрочен план младежите демонстрират много по-високи финансови очаквания, като най-голям процент се надяват на възнаграждение над 5000 лв. (31%) и дори над 10 000 лв. (13%), което показва силни амбиции за професионално и финансово израстване, но вероятно отразяват и общият контекст, формиран през последните години, в който се говори за устойчиво, изпреварващо инфлацията, нарастване на доходите в България. Тези данни сочат, че макар мнозинството студенти да е с по-скоро реалистични представи, има и немалка част със завишени очаквания, което не е изключено да доведе до известно разочарование при навлизане на пазара на труда.
Макар че възнаграждението е важен фактор, повечето участници в проучването са по-склонни да работят нещо, което наистина харесват, дори при по-ниско заплащане (38%), отколкото нещо неприятно срещу висока заплата. Удовлетворението от работата и личните интереси имат значителна тежест при избора на професия, поне на декларативно ниво, което показва, че за младите хора не само финансовият аспект е определящ при бъдещата им професионална реализация. Факторът „харесвам работата си“ е силен мотиватор и ясна ценностна позиция.
Младежките търсят подкрепящ екип и споделена отговорност
За мнозинството от студентите екипът е фактор от съществена значимост при избора на работно място. Изразяват силно предпочитание към екипи, съставени както от млади хора, така и от такива с дългогодишен опит, оценявайки ползите от разнообразието и обмена на знания. На първо място поставят духа на взаимна подкрепа, споделеното чувство за отговорност и откровените взаимоотношения като ключови елементи за добрия екип. Въпреки че ценят ясното разделение на функциите и способността на екипа да се справя с предизвикателства, за студентите позитивната и подкрепяща атмосфера е по-съществена. Това е силен сигнал за бъдещите работодатели, че инвестицията в изграждане на позитивна и подкрепяща екипна култура е от съществено значение за привличане и задържане на млади таланти, както се доказва от опита при компании с не толкова конкурентни нива на възнаграждения, но със стимулираща работна атмосфера.
Четири дневна работна седмица и шест часов работен ден
По-голямата част от студентите предпочитат комбинирана форма на работа, съчетаваща присъствени дни и дистанционна работа. Този хибриден подход се възприема като осигуряващ баланс между личен живот и работа. Значителен дял от студентите предпочитат 4-дневна работна седмица (60%). Това показва нарастващ стремеж към по-малко работни дни и повече време за лични занимания. Оптималната продължителност на работния ден за мнозинството студенти е 6 часа (65%). Това подчертава желанието към по-интензивна, но по-кратка дневна ангажираност. Младежите предпочитат плаващото работно време с гъвкав начален час, което говори за стремеж към самостоятелно организиране на работния ден. Въпреки че са склонни и на ненормиран труд, студентите предпочитат компенсация в свободно време пред финансова компенсация.
Можете да видите графики и анализ на цялото проучване тук:
cnts-kazvabg-NBU-studenti 05.2025
