На 24 септември изкуствоведката д-р Анжела Данева и галерия „УниАрт“ на НБУпревръщат изложбата „Вкус и формули за утре“ в среща с футуризма и Николай
Дюлгеров
Текст и снимки: екип NB4U и архив на „УниАрт“
Екип видео: репортер: Бистра Томова; оператор: Самуил Нинков; монтаж: Теодор
Ралев
„Той твори изкуство в хармония с живота, това е естествената украса и най-
точният естетически израз на утрешната красота.“, пише французинът Сент

Николай Дюлгеров
На 24 септември в галерия „УниАрт“ ще можете да влезете в емблематичната за
движението на футуризма таверна „Santopalato“, или „Светото небце“. Ще се
запознаете с менюто от прословутия обяд на футуристите и ще разберете какво
представлява най-известното им ястие – „пилевяд“, както и защо футуристите отричат
традиционната италианска паста. Ще усетите дори аромата на парфюма от теменужки,
с който футуристите са пръскали, докато са сервирали интригуващите и непознати
ястия от „La cucina futurista“. Ще можете да видите и ламаринената книга „Лиричната
диня“ на един от представителите на италианския футуризъм – Туллио Маццотти, която
ще пристигне специално в „УниАрт“ от Националната библиотека, където се съхранява.
Но най-важното е, че ще се запознаете с твореца Николай Дюлгеров – централна
фигура в италианския футуризъм и единственият българин сред големите имена на
европейския авангард от 20-те години на XX век. Той е художник, дизайнер, рекламист
и архитект, а специалистите го определят като най-значимия творец между двете
световни войни, изключително известен в Европа и най-вече в Италия.
Дюлгеров е създател на рекламните билбордове на Cinzano Bitter, Campari и Amaro
Cora, на италианските железници, радиоапаратите „Watt“, Fiat и др. в Торино.
По случай 125-годишнината от рождението му галерия „УниАрт“ на НБУ представя
изложбата „Вкус и формули за утре“, която се открива на 24 септември.
Как изложбата ще ви потопи във футуризма, чуйте в интервюто на Бистра Томова с
куратора на изложбата и изследовател на Николай Дюлгеров – д-р Анжела Данева!
Николай Дюлгеров
Николай Дюлгеров е една от централните фигури на движението на втория италиански
футуризъм през 20-те и 30-те години на XX век.
Роден в Кюстендил през 1901 г. в семейството на печатар, Дюлгеров още от дете се
увлича по рисуването, запленен от своя съгражданин Владимир Димитров – Майстора.
Заминава за Австрия и учи в Училището за приложни изкуства във Виена. След това
продължава обучението си в Дрезден, а през 1923 г. е във Ваймар, където посещава
прочутата школа „Баухаус“.
Името на Дюлгеров се свързва най-вече с италианския град Торино, където завършва
Висшето училище по архитектура към Албертинската кралска академия. След
пристигането си той успява бързо да се впише в художествения живот на града и
участва в Торинската футуристка група заедно с художниците Филлия, Пипо Орани,
Енрико Алиманди и Франко Коста и скулптора Мино Росо.

Освен с живопис, Николай Дюлгеров се занимава с архитектура и индустриален
дизайн, изготвя рекламни плакати и проектира интериори.
През 1934 г. е реализиран проектът му за къща-фабрика в градчето Албисола на
дизайнера и художник Тулио Мацоти. Малко по-късно е реализиран и проектът му за
фабрика за печат върху ламарина SIMBI.
По негов проект през 1931 г. е изпълнен дизайнът на емблематичната за движението
на футуризма таверна „Santopalato“, или „Светото небце“, която не просъществува
дълго.

Томова и изкуствоведът д-р Анжела Данева, куратор на изложбата
Дюлгеров създава известните рекламни билбордове и плакати за различни фирми и
компании, като например ликьора „Campari“, Италианските железници,
радиоапаратите „Watt“ и автомобилите Fiat, които променят облика на Торино.
Николай Дюлгеров умира през 1982 г.











