Автор: Селин Ариф
Снимки: Калина Пороманска
Как ви звучи да получите внезапно предложение за водене на поетична работилница на хипи фестивал, докато закъснявате с крайните срокове за предаване на курсовите си работи в края на семестъра? Съгласих се на секундата! Фестивалът се случи в един от последните пъстроцветни дни на април, изпълнен с готини млади хора, жива музика и много смислени каузи. Човек би си помислил, че зад подобна мащабна и сериозна организация стои голям екип от професионалисти, но когато види завидно младите и харизматични ученички до информационния пункт, ахва с отворена уста. За създаването и реализирането на младежкия фестивал за доброта и изкуство ,,Куултура“ фест, разказват самите организаторки – Надежда чрез словото и Калина през своя обектив.
Привет, Нади! Представи ни се накратко.
Аз съм Надежда, ученичка в 51 СУ „Елисавета Багряна“ в 10–ти клас и съм един от лидерите на училищния БЕСТ отбор за тази учебна година.
Какво представлява BEST?
БЕСТ е неправителствена организация, провеждаща състезания по публична реч и дебати на английски език за български гимназисти. Фондацията поддържа и ежегодна обучителна програма за ученици-лидери, във връзка с която двете с Калина създадохме „Куултура“ фест. Организирането на т.нар. „обществен проект“ е най-голямата и финална задача за завършване на програмата.
Как протече организацията ви за ,,Куултура“ фест?
Идеята ни за арт фестивал дойде още на семинара по откриване на лидерската програма през октомври 2024 г. И двете учим в паралелки с профил „Изобразително изкуство“ и творчеството е голяма част от ежедневието ни. Целта ни беше да дадем на младите хора възможност да се запознаят с различни видове изкуство като междувременно научат повече за някои важни и актуални проблеми. Не малко организации, читалища и общини отказваха да ни съдействат, но ние не се предадохме. В крайна сметка, участие взеха „А21“, „Невроразнообразие България“ и Сдружение за дивата природа „Балкани“, които бяха подготвили куп информативни материали и интересни игри. Водещи на творческата ни програма бяха Сандо с рисуване, Cosy Nozy с плетене, Селин Ариф с писане на поезия, Трейси Стефанова с гледане на Таро и Валентин Поромански с урок по салса танци.
Разбира се, нямаше да можем да осъществим идеята си без съдействието на Общинския културен институт „Красно село“, който служеше като ,,подслон“ на фестивала. Всичко, което научихме за организирането на събития, дължим на д-р Ивелина Кючукова, директор на института, и Даниела Иванова, която работи като организатор на събития там.
Как премина самият фестивал?
Първоначалната ни идея за „Куултура“ фест беше да се проведе на поляните на парк „Хиподрума“, за да е възможно най-обвързано с природната тематика. В действителност, само половината работилнички се проведоха на тревата, а другата половина – под терасите на културния институт – времето се колебаеше дали да бъде намръщено или слънчево. Въпреки това, успяхме да съберем сравнително добър брой гости и всичките ни планирани дейности се осъществиха успешно. Със сигурност имаше доста повече малки деца, отколкото очаквахме, но пък те бяха най-подходящата аудитория за занимания като рисуване и опазване на околната среда. Аз лично мога да кажа, че останах по-доволна отколкото съм си представяла.
Каква обратна връзка получихте? Популярни ли са подобни събития сред съучениците ви и включват ли се често в тях?
За момента от отговорите на анкетата за обратна връзка мога да споделя, че хората са се забавлявали много! Единствената забележка е относно неуспеха на рекламата, която със сигурност ще подобрим при повторно събитие. Връстниците ни имат интерес към такива събития, но ми се струва, че вниманието им не може да се задържи особено дълго. При целодневна програма и толкова много информационни маси лесно губят интерес. Признавам, че изпитахме търпението им доста – програмата ни продължи цели 6 часа. Според мен, младите хора все още имат недостатъчна ангажираност и включване към културни дейности. Не мога да кажа, че всички младежи са такива, тъй като на „Куултура“ фест присъстваха много хора от отбора ни, които са около нашата възраст.
Според личните ти наблюдения върху приятели, биха ли се насочили младите към креативните, но не толкова доходоносни професии?
Споменавайки преди малко за съотборниците ни, повечето от тях имат интерес към изкуствата. При разговори за бъдещето съм чувала какви ли не желания – от актьори до дизайнери на видео игри. Подозирам, че не се замислят често за парите, което според мен е по-добрият вариант. Финансите не трябва да убиват желанието, защото който е амбициран да постигне нещо, ще го постигне. Възможностите в творческата сфера са толкова много, че няма как да не си намериш работа. Просто трябва да си гъвкав и да не се поддаваш на егото си.
Скоро ще завършиш училище. Как си представяте пътя си в света на ,,големите“?
Ако трябва да сме честни, за мен не е толкова скоро, но гледам да се занимавам с неща, с които други на моята възраст не се занимават, за да съм една идея по-подготвена ако мога. Не се страхувам от това, което предстои, даже се вълнувам да видя колко много възможности ме очакват!
За финал, сподели ни как да подтикнем младите към добротворчество и изкуство?
От една страна, образователната система трябва да обръща повече внимание на това да възпитава децата в културен аспект. Не всеки е творец, но изкуството е част от историята на света и всеки се докосва до него в една или друга ситуация. Всички си имаме любима песен, книга, филм… Но когато тези неща остават пренебрегнати в училище или се дават като сух материал, повечето ученици не проявяват особен интерес. От друга страна, наистина не всеки е творец – който има интерес към изкуството си твори на воля. Важното е да се пробва от всичко, за да знае категорично дали изкуството е или не „моето нещо“ и да се познават най-влиятелните творци на родината и изобщо в света. Относно добродеянието – то е заложено у всеки. Но често ако на човек не му се представи даден проблем, той няма да се ,,събуди“. Това са и причините, поради които организирахме фестивала и се надяваме, че ще се състои отново с още повече хора.
