Текст: Йонна Попова
Снимки: Festival de Cannes
Кинофестивалът в Кан не свършва през май. Истинските истории на някои от филмите, представени на 79-тото издание във Френската Ривиера, започват след като червеният килим бъде прибран, прожекторите угаснат и звездите се разотидат. Четири месеца след него можем да видим кои от наградените филми стигнаха до публиката, кои продължават фестивалното си пътуване и кои предстои да гледаме в България.
Един от поводите да се „върнем“ към някои от победителите в кинофестивала е обявената българска премиера на филма „Отечество“ (Fatherland) на полския режисьор Павел Павликовски. Продукцията спечели наградата за „Най-добър режисьор“ в Кан и ще бъде представена на 3 ноември в София като част от 12-ото издание на CineLibri. Павликовски ще присъства лично на прожекцията в зала 1 на НДК, а след нея публиката ще стане свидетел и на разговор между него и писателя Георги Господинов.
От червения килим към публиката
От червения килим към европейската публика вече успешно „пътува“ и лентата, спечелила наградата на журито. „Мечтаното приключение“ (Das geträumte Abenteuer) на германската режисьорка Валеска Гризебах е копродукция на Германия, Франция, България и Австрия.
Филмът е едно от най-интересните заглавия за българската публика. Връзката му с България не е само във финалните надписи. Историята се развива в Свиленград, а сред актьорите са Яна Радева, Сюлейман Летифов, Стойчо Костадинов, Николай Шекерджиев, Денислава Йорданова и Тиана Георгиева. В техническия екип също има българско участие.
След награждаването филмът продължава международния си път. Френското му разпространение започна на 15 юли, а следват нови фестивални прожекции и германска премиера през септември. За българския зрител обаче историята все още няма обявена дата, но очакванията са той също да бъде част от филмовото съдържание на CineLibri.
Няма как да пропуснем филма „Фиорд“ (Fjord), спечелил „Златната палма“ и предизвикал сериозни спорове с политическата си позиция и начина, по който представя конфликта между консервативни религиозни родители и либерална държава.
Сюжетът му разказва за румънско семейство от евангелисти, което се премества в малко норвежко градче. Когато по тялото на дъщеря им се появяват синини, училището и социалните служби подозират физическо насилие. Децата са отнети от родителите, а историята постепенно се превръща в съдебен конфликт.
Филмът е на румънския режисьор Кристиан Мунджиу. Това е неговият втори триумф в Кан, което го нарежда сред най-успешните европейски режисьори на съвременното кино. „Фиорд“ вече има живот извън фестивалния балон – международното му разпространение е започнало през август. Към момента няма официално обявена дата за българската му премиера.
„LaBola Negra“ – от Кан към „Оскарите“
„La Bola Negra“ е другият носител на наградата за режисура. Той е дело на испанския тандем Хавиер Калво и Хавиер Амброси. След Кан продукцията е сред трите испански заглавия, предварително селектирани за представяне пред „Оскарите“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“.
Испанската му премиера е насрочена за 25 септември, след което предстои американско киноразпространение, а от 2 декември филмът ще бъде достъпен и в Netflix.
„La Bola Negra“ остава едно от заглавията, които трябва да следим и през следващите месеци, въпреки че все още няма обявена българска премиера.
„Непознатата“ – любимецът от Кан
Сред филмите, които направиха силно впечатление на кинофестивала в Кан, е историята, разказана във филма „Непознатата“ (L’Inconnue) на Артур Харари. Лентата поставя въпроси за идентичността, тялото и начина, по който възприемаме самите себе си.
Френската премиера на „Непознатата“ е минала при спорен успех в края на август. Филмът продължава да разделя мненията, което обичайно е добър знак за кино, което не оставя зрителя безразличен.
Кан през погледа на младия ни журналистически екип, попаднал за първи път на фестивала
Зад блясъка на червения килим фестивалът в Кан има и друга страна – динамична, шумна и понякога хаотична. През почти двете фестивални седмици крайбрежната алея „Кроазет“ се превърна в голяма сцена за премиери, пресконференции и срещи между творци от различни държави.
Впечатление направи и силното присъствие на авторското и независимото кино на фона на по-ограниченото участие на големите холивудски студия.
Сред най-обсъжданите имена бяха актрисата Зоуи Салдана, режисьорът Парк Чан-ук, който оглави журито, както и легендите Барбра Стрейзънд и Джон Траволта. Наред с тях Кан привлече актьори, модели и популярни личности, за които фестивалът е не само професионално събитие, но и една от най-видимите сцени на световния шоубизнес.
За туриста обаче Кан изглежда доста по-различно. Градът на Френската Ривиера е впечатляващ със своята архитектура, крайбрежна алея и атмосфера. Акредитираните участници, казват над 40 хиляди, препълваха улиците на града дори в последните фестивални дни.
Киноманиаците чакаха с часове, за да видят или заснемат известните личности. Около фестивалния дворец бяха отцепени зони със специален достъп, засилено полицейско присъствие и временни ограничения за придвижване.
Когато киното излезе извън залата
Именно филмите обаче остават най-силният спомен от фестивала. Сред заглавията, които най-ярко впечатлиха екипа ни, беше „The Unknown“ на Артур Харари.
Заедно с прожекциите в Palais des Festivals преживяването беше допълнено и от посещение на Cinéma de la Plage – киното на открито край морето, което превръща самото гледане на филм в част от фестивалната атмосфера.
Особено впечатляваща се оказа и журналистическата тераса във фестивалния дворец. От нея се открива гледка към пристанището и морето – място, което дава възможност за кратка пауза от интензивната програма и едновременно с това напомня къде се намира човек: в сърцето на един от най-големите световни филмови форуми.
За първо посещение Кан предлага едновременно усещане за достъп до света на голямото кино и необходимост от внимание, за да се ориентираш в него. Програмата, местата и събитията изглеждат непосилно много. Постепенно обаче хаосът започва да се подрежда и фестивалът разкрива логиката си.
Може би именно това остава като най-полезния урок за един млад човек, който тепърва влиза в света на киното: Кан не е само червен килим и звезди. Той е огромна професионална среда, в която трябва да знаеш какво търсиш, да планираш времето си и да използваш всяка възможност да гледаш, да разговаряш и да наблюдаваш.
А какво остава след Кан ’26?
Когато човек е в Кан, е лесно да остане с усещането, че всичко важно в киното се случва именно там – прожекциите, червеният килим, огромните опашки, фотографите, звездите, разговорите за филми, които след няколко часа вече са тема на стотици публикации.
Но четири месеца по-късно картината е различна.
Едни филми вече са в кината. Други обикалят фестивалите. Трети очакват своята премиера. А някои се оказват много по-интересни именно след като шумът около тях е отминал.
И може би това е истинският тест за един филм. Не колко дълго се говори за него на червения килим, а дали продължава да ни интересува, когато прожекторите вече са угаснали.
