Автор: Велизар Велев
Колко пъти ви се е случвало да останете без финансови средства в края на месеца?!
Месечната ви издръжка от родителите е свършила твърде рано или заплатата ви (ако работите) е изтекла като пясък през пръсти още към 20-то число.
Какво да правим за да си спестим този неприятен стрес?
Според Мартин Луис (английски финансов журналист, основател на сайта MoneySavingExpert.com) първо трябва да отговорим на един фундаментален въпрос: харча ли повече отколкото получавам? Ако накрая на месеца нямаме никакви спестени пари, то най-вероятно ние прекаляваме с харчовете за неща, от които или не се нуждаем или не са по джоба ни.
Предлагам ви два варианта, от които можете да си изберете подходящия за вас:
Вариант 1: правило 50/30/20
Има много формули, които можем да следваме, за да разпределим правилно месечните си финанси. Една от тях е правилото 50/30/20, създадено от Елизабет Уорън (политик и експерт по лични финанси) и описано в книгата й Worth: The Ultimate Lifetime Money Plan, публикувана през 2005 г. Или с други думи: 50% от доходите, които получаваме харчим за фундаменталните си нужди – наем и разходи за комунални услуги, основни хранителни продукти, транспортни разходи, здраве, облекло и др. 30% можем да наречем разходи за желания. Това са стоки и услуги без които можем, но пък използването им ни прави по-щастливи, по-доволни, по-красиви и разнообразява ежедневието ни. Например посещения на музеи, кина, ресторанти, допълнителни придобивки като плащане на абонамент за Netflix, Spotify и др. Последните 20% остават за спестявания или всеки разпределя както пожелае.
Съвет от експерта Уорън : спестените пари могат да се инвестират в образование, бъдещ дом, за „черни дни“ или за допълнително пенсионно осигуряване.
Вариант 2: „бели пари за черни дни“
Поговорката „бели пари за черни дни“ сякаш не важи за нас младите. Но дали пък не се върна нейната актуалност след непланирани ситуации като пандемията от Covid 19, например?
Нека първо да обясним значението на „белите“ пари и „черните“ дни във финансов смисъл. Фактор, обуславящ произхода на „черните“ дни, са онези дни на застой, в които живота сякаш спира и прихода на свежи средства намалява или изчезва въобще. Това може да е съкращение от работа (уволнение), липса на клиенти и приходи във фирмата или направо неин фалит. Болест. Може да е период на хиперинфлация, каквато в България възниква през 1991 г. след като правителството освобождава цените и тогавашния министър-председател Димитър Попов възкликва „за Бога, братя, не купувайте“. Или пък световна пандемия, която затваря хора и компании и сякаш дърпа ръчната спирачка на живота ни.
Спасението за тези „черни дни“ е в т.нар. „бели пари“. Това са спестяванията ни, благодарение на които, ние оставаме изправени на крака. От анкета, проведена с хора на възраст от 12 до 50 г., се оказва, че българинът е спестовен човек, който изпитва силна емпатия към семейство и приятели и е готов да помага при нужда. Според един от интервюираните участници в анкетата спестената сума трябва да се равнява на доходите ни за три месеца, за да можем да достигнем до финансово успокоение и да си осигурим време да излезем от кризата. Според други участници пък по-важно е да си живеем живота ден за ден, отколкото през цялото време да пестим и да таим тревога за бъдещето.
Независимо от различията си, изводът, който можем да си направим, е че навикът за спестяване на пари е важен, дори и от ранна възраст. Той може да е наш спасителен пояс при нужда, независимо дали сумата е малка или голяма. Това умение ще ни помогне да анализираме приходите и разходите си и да направим разбор на финансите, защото хвърляйки поглед в миналото можем много по-лесно да направим правилния избор в бъдещето.
