Автор: Белослава Иванова
Илюстрации: авторката
Часът е 8:00 сутринта. В кухнята клокочи кафе – най-хубавата част от деня. Плочките на пода лепнат от вещество с неизяснен произход. Искам да пусна пералня, но тя е заета от самотните дрехи на собственик, който не спи в квартирата от няколко дни. Кафето е почти готово, но на пътя към чашите лежат торби „Кауфланд“, препълнени с буркани от нечие село.
Ще ви кажа под секрет: това не е снимка на хаос, а първият кадър от живота в споделен апартамент на три съквартирантки, които с любов, кавги и безброй чаши кафе изграждат своя мини свят под един покрив.
След абитуриентския бал – реалността звъни на вратата.
Завършването на средното образование е стресиращо преживяване, но истинското изпитание идва след това – когато трябва да започнеш „живот на възрастен“. А училището, колкото и да се старае, не предлага предмет „как да оцелеем със съквартиранти“. Животът под един покрив с хора, които познаваш от детство – или пък напълно непознати – е сблъсък на светове. Рутината среща реалността, а спокойствието се изправя срещу хаоса.
,,Не познаваш наистина човек, докато не живееш с него, не пътуваш с него или не правиш бизнес с него.“ – Омар ибн ал-Хаттаб.
Да имаш съквартиранти е като да живееш в комедия, режисирана от съдбата и написана от сценарист с черно чувство за хумор. Единствената разлика е, че няма публика — само ти, празен хладилник и съмнителен аромат от кухнята. Но както се пее в песен на ,,Ахат‘‘: ,,аз сам си избрах тази съдба на вечната черна овца‘‘. Бойното поле на квартирата е потънало в тежките оръдия на липсваща комуникация, окървавена с въпроси като: ,,кой ще изхвърли боклука?; кой ще измие чиниите?; кой ще спре музиката след 23:00 часа?“.
Под секрет: работата на прислужница определено не е в списъка ми с мечтани професии!
Квартирата – бойното поле на търпението.
Най-свещеното в съвместния живот е личното пространство – територия, която се защитава по-яростно от национална граница. Проблемът е, че понякога там нахлува нов герой – любим мъж на една от съквартирантките. От този момент нататък „отиде конят у ряката“.
Романтиката е прекрасно нещо, освен когато Любимият пристига в три сутринта, използва общата баня и се разхожда по долни гащи из апартамента. Нарушаването на невидимите граници често води до сериозни конфликти и напрежение на житейската сцена в съвместния живот. Тогава ябълка на раздора стават мръсните чинии с остатъци от романтична вечеря, а липсата на топла вода в банята – в път към пневмония и скрити планове за бягство.
Комуникацията – заплашен от изчезване вид.
Липсата на комуникация се оказва не по-малко важна от наема. А в играта „живот на ръба на нервна криза“ победители няма – има само оцелели.
Кухнята – черната кутия на човешките отношения.
9:30 сутринта е. След драматичната развръзка на сериала ,,какво да облека днес?‘‘, продължила скромните два часа – идва времето на най-важното хранене за деня: закуската. Кафето е все още топло и дими приятно на масата. Покривката е попила цветовете на течности, за които не говорим, тъй като не познаваме. Търсим киселото мляко с най-ниска масленост, за да го разбъркаме с натрошени бисквити ,,Роден край‘‘, купени за тази цел от предния ден. В хладилника обаче не присъства желаният продукт, макар да сте ровили в него, така както къртицата рови в пръстта. След малко се появява Любимият – романтичният партньор на момичето, което подозирате в развилото се престъпление. От него научавате, че киселото мляко е станало жертва на несполучлив експеримент по правене на торта.
Мързелът не мори, а мъчи…, си казвате наум и продължавате напред. Но в този момент сериозно обмисляте монашески живот като алтернатива за бъдещо развитие. Защото нека бъдем честни – затворът може да не е уютен, но поне предлага график за хранене. Образователен бонус: няма по-добър начин да опознаеш съквартирантите си от това да надникнеш в хладилника. Там се крие истината: от отворен буркан с мухлясало песто до мистериозна кутия с надпис „НЕ ПИПАЙ!“. Хладилникът е черната кутия на човешките отношения.
Митичното чистене – между легенда и утопия.
Чистенето на споделения апартамент е като древно пророчество – всички знаят, че трябва да се случи, но никой не знае кога.
Превеждам: ,,ще го мина с прахосмукачката по-късно‘‘ означава ,,никога‘‘. И още: ,,ще измия чиниите‘‘ означава ,,излизам и не е ясно кога ще се върна‘‘. А когато стане въпрос за генерално хигиенизиране – това обичайно е солов спектакъл с музикален съпровод и публика от едно увехнало цвете.
Животът на съквартирант – като увеселително влакче на ужасите.
Така звучат релсите на увеселителното влакче на съквартирантите, което тръгва без предупредителен сигнал. Понякога те оставя без дъх, понякога – без търпение, а понякога просто държиш здраво чиниите, защото никога не знаеш кога ще дойде „извънреден обрат“ с мръсно пране, буркани от село или продукти с изтекъл срок.
Но въпреки всичко, това е шумен и неподреден живот, пълен с безсмислени кавги, смях и истории, които по-късно разказваме с усмивка. Защото, ако не си живял поне веднъж „на ръба на нервна криза“, може би още не си разбрал колко забавно може да бъде оцеляването в света на възрастните.
