„Света Неделя“, 1925: какво се случва, когато идеологията заглуши човечността

Автор: Анелия Диамандиева
Снимки: архив на Стара София и Българска патриаршия

Мощен взрив разтърсва столичната църква „Св. Неделя“, отнемайки
живота на повече от 130 човека и ранявайки около 500. Сред жертвите и
ранените са мирни граждани, жени и деца. Датата е 16 април 1925 г. С
нечуваната си за времето жестокост и мащаб това деяние и до днес
остава най-кървавият терористичен акт в историята ни.

Склонни сме да възприемаме фалшивите новини като съвременно
явление, обвързано с епохата на социалните мрежи и информационния
хаос от последните години. Ако в тоталитарното общество
информационният облак се създава чрез пропаганда, репресии и
насилие, днес ние в голяма степен се изолираме в него доброволно.
Изолация не от страх, а от навик, удобство или доверие в собствения
филтър.
Тези дни се навършват 100 години от атентата извършен от Българската
комунистическа партия в църквата „Света Неделя“. По този повод, преди
началото на Страстната седмица, на 9 април, бе отслужена панихида за
душите на трагично загиналите. А в Столична библиотека се проведе
научна конференция на тема: „Тероризъм, насилие и политика в България
между двете световни войни. Сто години от атентата в църквата
„Света Неделя“.

Известно е, че
на място загиват 134 души, а над 500 са ранени,
част от които също почиват от раните си. Атентатът е планиран и
извършен от Военната организация (ВО) на Българската
комунистическа партия (БКП). Целта е била да се унищожи военният и
политическият елит на България.

„Една смърт е трагедия, милиони са статистика“. Фразата е приписвана
на Йосиф Сталин, в контекста на тези не толкова мащабни, но въпреки
това трагични цифри, ни въвлича в мракобесието на едни покварени
умове. Не можем да се впишем напълно в личната трагедия на стотиците
засегнати съдби, но е важно да знаем истината, за да реагираме, когато
днес се сблъскаме с подобни модели на поведение.
Фактите потвърждават – и то според свидетелства на самите членове на
партията – че след края на Първата световна война, Москва, в лицето на
Коминтерна, настоява Българската комунистическа партия да създаде
нелегален клон, чрез който по насилствен път да бъде подготвен и
осъществен преврат.

Атентатът е планиран умело и зловещо няколко години

На 14 април, докато отива на вечерна служба с внучката си в дните преди
Великден, генерал Константин Георгиев е застрелян от терориста
комунист Атанас Тодовичин. Видният генерал трябва да послужи за
примамка – на неговото погребение се очаква да присъства целият
държавен елит. Именно тогава е предвидено да бъде задействана бомба
в църквата, която да „обезглави“ властта и да отвори път за преврат.
Комунистите обаче не предвиждат, че най-близо до ковчега и под купола
– там, където е заложен взривът – ще застанат не държавните глави, а
семейството на покойника. Така жертви на удара стават предимно
невинни хора.
Впрочем, въстанието, за което се готвят комунистите, е осуетено, след
като полицията разкрива заговора и арестува замесените.

Средствата идват от СССР

Един от най-важните акценти, върху коиDто трябва да се постави особен
фокус, е фактът, че Българската комунистическа партия се поставя в
пряко подчинение на интересите и амбициите на чужда държава.
Средствата за оръжията и боеприпасите, използвани при покушенията,
извършени от БКП на територията на България, са предоставени от СССР.
Петър Абаджиев, един от главните организатори на атентата, заявява, че
е поискал сярна киселина, която е добавил към взрива, за да може онези,
които са само ранени да умрат от задушаване.
В разширено заседание на ЦК на БКП партията констатира, че „Тоя
атентат не е дело на БКП, но партията не може да осъди авторите на
атентата, които с риск за собствения си живот, вдигнаха ръка против
ненадминатия бял терор, твърдо убедени, че по този начин услужват на
трудещия се народ.“ Много точно твърдение – коментира историкът
проф. Веселин Янчев. – Може би точно по тази логика Коста Янков и
Станке Димитров, членове на изпълнителното бюро и секретари на ЦК
на БКП, все пак, не са членове на БКП.
Когато не успяваш, чрез политиката и чрез държавните механизми да
влияеш на събитията в чужда държава, следва терор, коментира в
изказването си „Принципи и приемственост при русофилския тероризъм“,
проф. Милко Палангурски.
При липсата на историческа справедливост, отрицателните емоции
лесно могат да продължат да блуждаят по повърхността, дори и
столетие по-късно. Цар Борис III, една от главните мишени на
покушението, отправя призив за запазване на спокойствие и ред в
обществото, въпреки първоначалния гняв. На панихидата патриарх
Даниил подчерта основополагащите християнски добродетели като
начин за осмисляне на случилото се: “Грехът може да бъде простен при
искрено покаяние, но престъплението трябва да бъде помнено, за да
не бъде повторено“.