Автор: Анелия Диамандиева
Снимки: Димитър Чилов, Атанас Атанасов, Крум Стоев и Косьо Хаджигенчев
Майсторските класове на Райна Кабаиванска, организирани от Нов български университет и изпълнителния директор д-р Георги Текев, са едни от най-значимите събития в света на оперното изкуство и младите изпълнители. Кристиян Христов е един от лауреатите на ХХIV Международен майсторски клас, като неговото участие му донесе стипендия за обучение в консерваторията „Vecchi Tonelli“, Модена, Италия. Кристиян е на 24 г. от София. Срещаме се в столично заведение в час, в който може да се нахрани без да се притеснява, че някое ястие ще попречи на пеенето му. Определени храни възпрепятстват гласът да разгърне пълния си потенциал, поради което и отпадат от менюто на певците около три часа преди концерт или репетиция. Питам го как е започнал да пее… Съвсем непринудено, казва. Един ден докато пътува в колата с майка си, 10-годишният Кристиян се заслушва в диск-концерт с най-различни популярни изпълнители в дует с Павароти – Стинг, Елтън Джон, Марая Кери. Неочаквано, си казва: „Този дебелият чичко пее по-добре от всички други! Искам и аз да пея като него!“ Днес вече той се чувства късметлия, защото за разлика от много свои колеги е имал шанса да дебютира и пее в няколко продукции. Нещо, за което много оперни певци полагат многогодишен труд, но не успяват.
Наистина ли в този момент в колата, решихте категорично, че това е Вашето призвание?
Да, въпреки че имаше моменти, в които съм се съмнявал. Но все пак, от този миг нататък бях твърдо решен, че ще пея.
А преди това въобще ли не сте пели?
Не, никога. Майка ми твърди, че като бебе съм се приспивал сам пеейки си, но аз не вярвам в тази история. (смее се)
Къде сте учили и с какво се занимавате в момента?
Ако не се лъжа, мисля, че съм първият и последният стипендиaнт в класа на маестра Кабаиванска, завършил специалността “Оперно пеене” в Нов български университет. Преди два месеца дебютирах в операта на австрийския град Грац с ролята на Алфредо от “Травиата” на Верди в няколко спектакъла, което беше готино преживяване. Беше доста стресиращо, трябваше да ме изритат на сцената, защото се притеснявах да пея пред хората. А в момента съм в процес на кандидатстване за магистратура в “Royal Academy of Music” и “Royal College of Music” в Лондон.
Как станахте част от тази продукция на „Травиата“?
Един мой много близък приятел – Иван Кюркчиев ми помага да си намирам ангажименти, за да се развивам. През месец декември ще правим турне с концерти в Румъния, България и Гърция. Евентуално догодина ще имам и турне в Германия и в Австрия с операта „Набуко“ , където ако ме вземат, ще бъда в ролята на Исмаел. Тя беше първата, с която дебютирах на 22 години в Русенската опера, отново благодарение на Иван. Така, че се надявам в Австрия да “затворим кръга” с „Набуко“.
Защо именно операта Ви грабна повече от всяко друго изкуство?
В операта има всичко. Да, пеенето и музиката са най-важни, но извън тях в операта има театър – драма и артистизъм, без да изключваме и сценографската част – костюмите и декорите, които често са дело на художници. Много ми харесва, че операта е изкуство, което на практика обединява всички други в едно. Не на последно място, при нас обикновено няма микрофони. В операта си „гол на сцената“ с точно толкова, колкото можеш.
Вие за втори път сте част от майсторския клас на маестра Кабаиванска.
Тази година е имало над деветдесет кандидати за прослушване, от които са избрани само четиринайсет. Какво се иска, за да стане човек част от класа на Райна Кабаиванска?
Трудно е да се каже. Аз смятам, че не притежавам неограничено количество талант и не бих казал, че съм по-заслужил от другите деветдесет. Просто така се е случило… Късмет. Но съм добър и в приказките, така че може би съм я убедил, че си заслужава. (смее се)
Разкажете как протича майсторският клас?
Най-често започваме по обед, защото за наша радост, Кабаиванска обича певците и разбира, че на никого не му се пее в 10:00 сутринта. За певците този час е ранен, защото най-често, за да започнеш да пееш, трябва да се събудиш поне три часа по-рано и да раздвижиш гласните си връзки. Майсторският клас започваше в ранния следобед и продължаваше до вечерта. В тези пет часа се изреждат да пеят около половината от участниците. Другата половина или слушат, или работят с пианиста. Така или следиш как работят другите, или работиш над материала, който трябва да подготвиш за следващия ден.
С какво майсторският клас на Райна Кабаиванска е различен от стандартното класически певческо обучение?
С риск да се повторя, фактът, че обучението започва в час комфортен за певците е нещо, което не е стандартно. Репетиции, майсторски класове обикновено започват в 09:00, 10:00 ч., което на повечето певци не им е комфортно. При маестра Кабаиванска има едно уважение към певеца. Освен това, в нейно лице ние откриваме извор на безкрайна информация, свързана с операта, както интерпретационна, музикална, така и техническа. Контактуваме с човек, който притежава извънредно много знания, който е от друго поколение певци. Самата тя е пяла и работила с гласовете, които всеки един от нас идеализира. За сопраните един такъв идол е самата Райна или Мария Калас. За тенорите – Джузепе ди Стефано, Франко Корели. Тя може да ти предаде нещо от онова великолепно време.
Кой е най-важният урок, с който си тръгнахте миналата година и с какво надградихте тази година?
Не пей болен! – миналата година. А пък надграждането се случва всеки ден. Ще цитирам Бениамино Джили, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство. След спектакъл, журналист му задава следния въпрос: „Маестро, вие кога се научихте да пеете така?“ И той отговаря: „Преди 5 минути, когато слязох от сцената“. Така че, съществува едно безкрайно надграждане, което продължава докато имаш глас и никога не спира.
Вие как подхождате при изграждането на определен образ?
Операта много често има друго вдъхновение. Историите не винаги са създадени специално за въпросната опера и често фокусът е само върху една част от някое литературно произведение. Когато трябва да се подготвиш за дадена роля, обикновено се опитваш да вникнеш изцяло в психологията на героя, а той в операта не винаги е същият като в книгите. Най-често интерпретацията се крие вътре в самата музика. Това за мен, означава, че музикалният отпечатък върху теб, е нещото, което после ще бъде твоята интерпретация – импресията. Музиката не оставя еднаква импресия върху всеки човек. На един му прави впечатление едно, на друг друго. Така че това е нещото, което най-много допринася, според мен.
Колко важна е средата в която работиш, за да се получи успешен спектакъл?
Когато имаш колега, който е там просто, за да си изпее ариите и няма никакво взаимодействие помежду ви, целият спектакъл няма нужния ефект. Когато не си вътре в историята и просто искаш да си свършиш работата и да си отидеш, това се отразява и върху реакцията на публиката.
Не е ли подобно на любовта, трябва да има химия между двама души, за да се сработят?
Не, то не е подобно, то е същото.
Същото е, но вероятно с някой партньор може много добре да се получават нещата и без да имате романтични чувства помежду си?
Не знам, аз се влюбвам във всяко сопрано, с което пея, така че не мога да кажа нищо по въпроса. (смее се)
С кой герой най-силно се идентифицирате?
С Андре Шение от операта на Умберто Джордано „Андре Шение“.
А коя роля мечтаете най-много да изпълните?
Андре Шение. Но ако трябва да е заради популярността на операта, най-интересно ще ми бъде един ден като изпея Калаф от „Турандот“. Заради реакцията на публиката.
Любим композитор?
Пучини, защото музиката му е най-близко до начина, по който се чувства човек, когато е в еуфорията на силните емоции, без значение, дали ще са любов, омраза, ярост. Просто, когато си в момент на такива бурни чувства, мисля че тази музика ги представя най-близо до реалността.
Освен операта каква музика обичате?
Джаз.
Какъв съвет бихте дали на някого, който иска да се включи в майсторския клас на маестра Кабаиванска?
Да влезе с широка усмивка и като му зададат въпроса: „Как си?“, да отговори с: „Много добре!“. (смее се)
Какво бихте казали на маестра Кабаиванска?
Бих й благодарил за възможността въобще, да се развивам, защото тя, като артист с около седемдесет години опит зад гърба си, е един от най-квалифицираните хора, които могат да ти дадат най-много насоки не само за музикалната и интерпретационната част, а за това изобщо как да станеш певец. А да си певец означава също така да знаеш, как да се представяш като поведение, как да създаваш контакти, тъй като в нашата работа има и бизнес, а Кабаиванска може да те научи и на него. На по-лично ниво, иска ми се тя да чувства в наше лице – нейните ученици, че операта има добро бъдеще. На още по-лично ниво, се надявам да открие у мен нещичко, от това, което ми е давала от онези мои любими певци, за които по-рано говорих. Нещо, което съм усвоил.
