Автор: Велизар Велев
В края на миналата година Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР) обяви резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците PISA 2022. Резултатите на българските ученици са ниски и в трите области на изследването – четивна грамотност, математика и природни науки. 53% от 15-годишните не са достигнали базисното равнище на умения по четивна грамотност, което практически ги прави функционално неграмотни. Експертите обясняват функционалната неграмотност като неумение да прилагаме придобитите знания – сериозен проблем, пред който обществото ни е изправено от години.
Как тази функционална неграмотност засяга не само отделния човек, но влияе силно на обществото като цяло и в крайна сметка води до понижаване на брутния вътрешен продукт (БВП).
Според проучване на американската фондация „Барбара Буш“ от 2020 г. ( 09.09.2020г. https://www.literacytexas.org/why-literacy/literacy-economy/), икономиката на САЩ губи до 2.2 трилиона долара годишно само и единствено заради липсата на грамотност сред възрастните граждани на страната. Причината за това е, че възрастните неграмотни много по-трудно се включват в обществените процеси в качеството си на родители, граждани и работници. Хората, попадащи в тази категория, живеят предимно от заплата до заплата, не участват в демократичните решения (избори на национално и регионално ниво) и имат затруднения да управляват разумно финансите и здравето си. Ниската грамотност води до по-малък брой квалифицирани кадри, което оказва влияние на БВП на една държава.
Евгений Кънев, макроикономист, доктор по икономика и автор на множество публикации за реформиране на държавата, пояснява че БВП представлява добавената стойност над използваните суровини в производството. Колкото повече квалифициран труд се влива в производство, толкова по-голяма е тя. А изискванията за квалифициран труд са пряко свързани с функционалната грамотност и доброто образование. „Единственият начин България да стане високо развита страна е да повиши процента на функционално грамотните и висококвалифицирани хора“, казва икономистът.
Но как може да стане това? И дали четенето на книги може да помогне за функционалната ни грамотност. „Може, но зависи какви са книгите, които четем и на каква възраст го правим. Важно е и какво се случва в главата ни след прочетеното“, казва Евгений Кънев.
Според проучване сред 936 младежи на възраст предимно между 18 и 25 г., направено от екипа на „New Blog 4U” и платформата казва.бг през февруари месец т.г., четенето на книги в детска възраст спомага за получаване на високи оценки в училище и в университета, както и изгражда трайни навици за четене и повишаване на функционалната грамотност на младите хора. (вж. линк към проучването)
„Важно е да четем книги, които ни карат да мислим и да съзидаваме, а не такива които са за наизустяване и запаметяване на факти“, коментира Евгений Кънев. Макроикономистът обяснява, че фактите ни дават база за сравнение, но младите хора се нуждаят от допълнителна обогатяваща литература, която да подпомага осмислянето и личностното им развитие. „Най-добрият начин за прогресиране на един млад човек е да намери ментор, който да го научи да лови сам риба, а не да му я даде. Младите хора в нашето време се фокусират върху материалното, което според тях е признак на успех. А най-ценният капитал е в главата не във вещите, които притежаваме“, убеден е Евгений Кънев.
Бритиш A. Робинсън, шеф на фондация „Барбара Буш“, занимаваща се с теми, свързани със здравеопазването, образованието, корпоративната социална отговорност и др., твърди че Америка игнорира проблема с неграмотността. Дали България върви по същия път или предприема действия за преодоляването му? Евгений Кънев смята, че страната ни сега започва да осъзнава риска от ниската функционална грамотност на българските деца. „Основният проблем е, че самото общество получава погрешни сигнали за успеха чрез медиите“, казва той. Според него, няма достатъчно добре подготвени учители, които да помагат на децата на ценностно ниво, а повечето преподават по стари модели, които не са функциониращи днес. Затова той казва, че четенето на книги се явява важна стъпка към самоусъвършенстване. „Четенето развива зрителните навици и дава свобода на въображението. Важната за повишаването на БВП креативност се провокира от процеса на четене, а не от процеса на гледане“, смята експертът. А успехът на младите хора, зависи именно от тяхната съзидателност и креативност. „Изкуственият интелект се развива и той замества много от дейностите свързани с рациума, затова е важно да имаме креативност и въображение. Талантите се развиват пасивно чрез четене и активно с рисуване, музика, писане и други творчески дейности. Когато се развие този потенциал на човека се гарантира неговото успешно професионално бъдеще“, обяснява Евгений Кънев.
Днес експертите смятат, че не трябва да се противопоставя сърфирането в интернет на четенето на книги. Едното не замества другото. Хубавите книги развиват логиката, критичното и креативно мислене, провокират задаването на въпроси и търсенето на техните отговори. А четенето на статии в мрежата ни дава факти, обогатява общата ни култура и ни стимулира да вървим напред и да се развиваме.
Грамотността и четенето на книги ни помагат да живеем по-здравословно, да бъдем социално активни и да имаме гражданска позиция, за да се реализираме професионално и да получаваме по-добри доходи. Ниво, което повечето млади хора от поколение Z се стремят да постигнат, за да се нарекат успешни.
