автор: Анелия Диамандиева
снимки: архив на „Мостове“
В началото на 90-те, след падането на Берлинската стена и победата на демокрацията, американският политолог и писател Франсис Фукуяма оповестява в есе „Края на историята“. Така той обнадеждава милиони хора по земята, че пред нас стои бленувания световен мир. Заблудата е също толкова страшна, колкото невежеството и това личи в днешното общество, в което процъфтява не друго, а разединението и поляризацията. Ето защо опознаването на ближния е редно да бъде една от главните ни мисии като хора. Етикетите губят смисъла си, когато това, което се опитваме да изпишем върху тях е твърде сложно. А има ли любов, тя напълно иззема функцията им.
Сякаш незабелязано, през 2024 г., отминахме една добра за страната ни новина. Присъждането на златен медал на спектакъла „Дарът на любовта“ от Седмицата на междурелигиозната хармония. Инициативата World Interfaith Harmony Week е предложена през 2010 г. от краля на Йордания Абдула II пред ООН и от 2011 насам се провежда ежегодно в първите дни на февруари. Тя завършва с награждаването на трите най-оригиналните проекта за изминалата година. Голямата награда за 2024 г. печели сдружение „Мостове“ със спектакъла си „Дарът на любовта“ и става първата европейска организация получила приза на световната инициатива. За отличието се борят над 1100 събития от най-различно естество – концерти, спектакли, конференции, кръгли маси. За връчването на златния медал пристига лично княз Борис Сакскобургготски, който вдъхновен от дейността и екипа, днес вече е част от тях.
Организация „Мостове“ или „Bridges Foundation“ е неправителствена организация, чиято активна дейност започва преди 12 г. За това време те изграждат общност от единомишленици, принадлежащи към различни религиозни традиции, но обединени от идеята, че заедно могат да направят нещо по-добро за България и най-вече за младите хора.
Срещаме се с Ангелина Владикова – председател на сдружение „Мостове“, с която говорим за толерантността между различните религии и начина, по който това се възпитава в младите.
Г-жо Владикова, как „Мостове“ събира хората от различните религии?
Първоначално започнахме с идеята, че искаме да правим междурелигиозен диалог в България. Аз се върнах от Женева след като завърших магистратурата си и бях много ентусиазирана, че тук ще направим форум за диалог. Беше доста трудно, да не кажа невъзможно към онова време. След няколко по-формални кръгли маси и дискусии, решихме, че ни е на сърце да се случи нещо по-практическо, за да видим реален резултат. Така започнахме да организираме междурелигиозни лагери и младежки форуми. Наскоро имахме среща на управителния съвет и съм щастлива да обявя, че в него вече ще има и млад лидер, който преди 5 години беше на 17, а сега е на 23 – Силвия Трифонова. Нашият фокус са младите, тъй като през годините видяхме, че те са много по-отворени и позитивни, нямат предразсъдъци като възрастните и с тях работата е ползотворна. „Златният“ ни проект са междурелигиозните лагери за младежи. Също така, междурелигиозни уикенди, концерти, съпътствани с артпърформънси, музикални и художествени формати.
А какво представлява концерт-спектакълът, за който получихте награда от краля на Йордания Абдула II в рамките на Седмицата на междурелигиозната хармония?
Връщате ме в този прекрасен момент! Концертът “Gift of Love” или “Дарът на любовта”, беше един изключително вълнуващ спектакъл! Проведе се в Епископската базилика в Пловдив. Всичко мина под знака на Ренесанса, защото това е времето на възраждането на истинските ценности. Такова бе и посланието на събитието. Въведохме и дрескод – обявения за цвят на 2024 “Peach fuzz” – прасковено, символ на съпричастността и връзката с ближния. Всеки един от участниците и гостите уважиха темата дали с рокля, или просто с шал. Много важно е да кажа, че получихме изцяло подкрепа за концерта от посланика на Австрия, Н.Пр. Андреа Икич-Бьом, която застана зад нас.
Мислите ли, че новото поколение е по-осъзнато във вярата си и наблюдавате ли интерес на младите към религията?
Абсолютно! Може би не непременно религията, а по-скоро духовното, тъй като те са много отворени и търсещи души, много добронамерени един към друг. От нашия опит и от тези формати, виждам как те са готови да създадат общност, готови са да работят заедно, да чуят другия без да го осъждат. Когато правим тези събития имаме правила. Едно от тях е да слушаш с отворено съзнание и душа, без да осъждаш това, което чуваш, дори да противоречи на твоята гледна точка.
Българското общество е многокомпонентно и в сравнение с други държави, в България много естествено съжителстват хората с различен етнически произход или религия.
Да, особено хората, които са от смесени региони, комуникират помежду си напълно естествено. При нас по-скоро политически се насаждат междуетнически проблеми. Но по света религията винаги се е използвала и за политически цели. Традиционно нашето общество е много толерантно. Дали сте чували термина “комшулък”? Това е вратата, която свързва двата дома – на мюсюлманина и на християнина. Комшулъкът винаги е отворен и хората заедно отбелязват празниците си, черпят се, приобщават съседите си. Мисля, че можем с това да допринесем като един добър модел за Европа и за света.
А как княз Борис Сакскобургготски стана част от Вашата организация?
След като князът ни връчи златния медал за Седмицата на толерантността, го поканихме на летния ни лагер в Хага. Той не само че дойде, но стана и един от фасилитаторите там. Води артуъркшоп и заедно изградихме „дървото на живота“. След това се включи и в Междурелигиозния уикенд в Якоруда. Там той сподели своя лична история и засне с дрона си дейностите на открито. Княз Борис се включва много активно във форматите, не идва просто като официален гост и за децата това е изключително впечатляващо и вълнуващо.
Те го харесват и той много обича да се занимава с тях, да ги учи, да дава от опита и знанията си. Той всъщност е на възрастта на някои от фасилитаторите ни (р. 1997 г.).
Как подбирате участниците за тези лагери?
Чрез нашите партньорски организации в различните части на страната – в Тервел, в Айтос, Пловдив, Стара Загора и Белица. Имаме апликационна форма с въпроси и определени изисквания към младежите, които кандидатстват. Освен да са с интерес към духовното, те трябва да имат култура на изказа, да са с някакви таланти и да са деца, които искат да се учат. Избираме 20 тинейджъри между 13-17 г. и други 10, които са “младежки фасилитатори” и са на възраст между 18-27 г. Фасилитаторите работят с тийнейджърите и провеждат някои от сесиите и уъркшопите.
Как минава един ден на ваш лагер?
Всички дни са различни. Обикновено лагерът продължава 5 дни. Сутрините посещаваме някои религиозни храмове, а следобедите са посветени на екология, изкуство и спорт. Имаме неформални обучения. Вечер са по-интимните срещи. Непременно правим културна вечер. Последният ден е много емоционален. Някои от децата плачат, защото не искат да се разделят.
Много е хубаво, когато във века на технологиите, успешно се създава среда, в която младите са предизвикани да общуват помежду си.
Децата предлагат своите идеи, хем се забавляват, хем самите те са творци на идеята, която искат да реализират. Те искат промяна и когато видят, че ние уважаваме тяхното мнение и са чути, още повече се мотивират.
Какви цели си поставяте и какво очаквате да се промени в резултат на вашата дейност?
Очаквам неочакваното! Младите са хората на утрешния ден и аз силно вярвам, че са и на днешния. Очаквам тези хора, които са будни, търсещи и развиващи се, един ден да са начело на тази държава и заедно да градят една по-добра обща картина за всички.
За финал споделете какво ви предстои в най-близко бъдеще.
Концепцията на следващия концерт за Седмица на мира вече изкристализира – след Ренесанса, ще е Барокът и заглавието “Magnificent – Bridges of Light”. Спектакълът ще е във Военния клуб в София на 17 февруари 2025 г. После е Междурелигиозният уикенд в Старосел в края на месец март. След това имаме лагер и надявам се, Асамблея юни месец.
