Срещнах Момчил Мирчев на последната му изложба в необикновената атмосфера на Галерия „88 Камен Попов“ и веднага харесах неговите птици, оживели от рисунките по стените в малки бронзови пластики и дървени скулптури.
По-късно с Веселина се озовахме в приказния художествен свят на ателието на семейство Мирчеви — сред творбите на баща му, известния скулптор Емил Мирчев, завладяващите картини на сестра му Росица Мирчева и произведенията на самия Момчил.
Малката пластика на Икар веднага прикова погледа ми. Наградата на Съюза на българските артисти е идея и проект на баща му Емил Мирчев, а днес продължава живота си в обновения прочит на Момчил Мирчев.
Полетът на Икар и орлите на Момчил някак напомнят за рилските подножия и Дупница, откъдето е неговият род. Дядо му е дългогодишен директор на Учителския институт в града. И макар Момчил да е израснал в ателието на баща си в София, още от дете е попил свободния полет на птиците над Рила.
„За мен най-важен е пътят“, казва Момчил. И припомня Пабло Пикасо, който още съвсем млад рисува етюди, граничещи с фотореализъм, преди да се промени напълно в по-късните си години.
„Аз рисувах като Рафаел в ранната си възраст и ми трябваше цял един живот, за да започна да работя като дете“, цитира Пикасо Момчил Мирчев.
Професорът, който преподава в специалност „Керамика и дизайн на порцелан и стъкло“ в Национална художествена академия, е убеден, че без азбуката на изкуството не може. На това държи и пред своите студенти. Той проследява и собствения си път — от фигуративността през абстрактните и асоциативни форми в керамиката до алегоричните образи, свързани с философията днес.
Бронзът и дървото са сред любимите му материали, а свободата и волността на птиците продължават да го вълнуват.
Харесва художници като Аниш Капур, но напомня, че голямото изкуство изисква и големи средства. Според него е изключително важно какво изкуство поставяме в градската среда, защото именно тя възпитава вкуса на хората.
„У нас често с малко средства се заявява голяма претенция, но с ниски художествени качества, и през последните години в градовете ни се появиха немалко случайно попаднали паметници“, смята той.
Според Момчил Мирчев общините трябва да се обръщат към автори, които работят с модерни материали и притежават визионерско мислене. Като добри примери той посочва градинката „Заимов“ и Водна паша в Южния парк на Павел Койчев.
В света на Момчил Мирчев птиците не са просто образи, а символи на свободата, паметта и непрестанното търсене. Между бронза, дървото и керамиката неговите творби носят усещане за полет — едновременно земен и философски. А срещата с него оставя чувството, че истинското изкуство не се ражда от шума и претенцията, а от дългия път на търсене, съмнение и вътрешна свобода.
Чуйте разговора с Момчил Мирчев и неговите истории!
