Автор : Никол Червенкова
Снимки : Стефан Н. Щерев
Павел Койчев е български скулптор и художник. Завършва Декоративно монументална скулптура в Художествената академия в София. Първата му самостоятелна изложба е през 1982 г., а две години по-късно името му вече се появява във всички по-важни национални изложби в страната и чужбина. През 1999 г. той взема участие в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк ,а през 2011 г. представя България на Международното биенале във Венеция. Негови произведения са притежание на галерии в страната и на частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др. Павел Койчев е носител на наградите за скулптура на името на Иван Лазаров през 1984 г. и на името на Марко Марков през 1987 г. Получава наградата на Фондация Аполония „Аполон Токсофорос“ за 2017 г., два пъти награда за „Принос в развитието на българското изкуство“ и почетен знак „Златен век“ с огърлие от Министерството на културата. А за изложбата си „Градината на тревата“ скулпторът е награден от Столична община за ярки постижения в областта на културата.
Павел Койчев успява да спечели вниманието дори на студентите. А е всеизвестно колко особена публика може да са те! И по-конкретно възпитаниците на НБУ. Ден след ден Павел Койчев ни вдъхновява със своята скулптора „Преносителят“, която се намира на централно място във вътрешния двор на университетския кампос. „Преносителят“, превърнал се в „магарето – талисман“ на университетската общност. Магарето, което година след година, ден след ден, присъства на множество събирания, раздели, скандали и прочие. Единственото магаре в света, пред чиито поглед са минали толкова много студентски съдби. Някои от тях може да са го подминали, но „Преносителят“ остава там. Винаги готов да разпръсква светлината си за идващите.
Павел Койчев, любител на „тези благородни животни“ – магаретата, се вдъхновява от книгата на Валери Стефанов „Четирите магарета“ и от четирите различни интерпретации за библейското магаре. Така той създава колекцията си от четири скулптори на магарета, изработени от четири различни материала – метал, гипс, конци, пръчки. Инсталирани на четири различни локации. Едната от които вече ви е позната добре…ако сте студент на НБУ, разбира се! А абстрактната фигура „яхнала“ металното магаре е авторска интерпретация за Създателя.
Павел Койчев ме посреща в своето ателие, където ден след ден той с часове фигури извайва до детайла. Скулпторът представя ми се с думите “Аз правя, показвам и не приказвам”. И все пак, в последвалия разговор си поговорихме добре – за пластиката, за философията, за живота и за какво ли още не.
Правя, каза скулпторът!
Аз не просто действам посредством изкуството, аз въздействам. Кипя в творчеството. Моята сила е в изкуството, не в занаята, прави разлика художникът. Докато в занаята има ясна рамка, която човек се стреми да спазва, за да бъде успешен в своето начинание, при изкуството творецът сам определя границите на творческия си замах, но заедно с това, той поема и отговорността за това. Неговият съвет е: независимо от обстоятелствата, прави крачки към целта си с ясна посока! Вече всичко ти е дадено. Притежаваш у себе си всичко необходимо. Разкрий потенциала си! Действай без илюзии и фикс идеи! И знай, че всичко ще е наред, всичко е относително, всичко има край. А накрая ще дойде и време да си починеш от все по-динамичното битие.
„Както в начинанието си, така и в битието, човек сам за себе си определя всеки ден – дали да избере да поеме контрола в собствени ръце, или на нечии чужди правила да се поддаде“.
Показвам, каза скулпторът!
Малцина сега действат със стратегия. А именно бдителните хора и критичното мислене задвижват света. Днес харесваме нещо и несъзнателно започваме да го копираме. Понасяме се по модата дотолкова, че губим идентичността си. Но светлина в тунела винаги има и то доста обозрима. Ключът и спасението е осъзнаването на реалността, вслушването в себе си, природната интелигентност и интелектът на личността. В днешно време, сред хилядите възможности и информационно поле, най-голямата опасност е да си повярваш. Емоциите са въздействащи, мамещи, впечатляващи, обаче са уязвими – времево и смислово. Задай въпрос към себе си – кой съм аз, къде съм аз, какво желая? Скулпторът съветва: дори и да съзнаваш опасността и да се пазиш, спри да премисляш! Така или иначе, нищо не зависи изцяло от теб. По-малко разсъждавай, повече действай осъзнато! Ако ти е писано, ще стане.
„Щом ти хрумне идея, не можеш да спреш да мислиш за нея. А всъщност, всичко е илюзия, но все пак си го имал, случило се е. Внимавай с тази сладостна заблуда!“
Не приказвам, каза скулпторът!
Изкуството говори само за себе си. Няма нужда от субтитри и притурки. Трайността в изкуството се определя от неговото излъчване, от неговото присъствие. То е многопластовото, въздействащото над аудиторията. За разлика от пластиката и материята, излъчването на творбата остава и удържа през времето. Колкото повече различни прочити предизвиква изкуството, толкова повече се удължава неговият живот, споделя Павел Койчев. Скулпторът съветва: важно е всеки да поддържа у себе си интелектуалното напрежение, да съзнава опасността и да се пази. Към изкуствения интелект, както към всичко създадено с човешка намеса, подхождам с подозрение, предпазливост и внимание, признава художникът.
„Животът се движи, променя се, уязвим е, също като пластиката и материята. Спокойствието е неуязвимо, неподвластно е на времето, също както присъствието и излъчването на изкуството.“
