Автор: екип NB4U
Снимки: Ева Радославова и Кирил Костадинов
Видео: Мелиса Баровска и Александър Гунешки
Как изглежда въздухът, който дишаме всеки ден? Това е отговорът, който търси
Националният фотоконкурс „Въздухът“, организиран от Сдружение „Въздух за здраве“,
Нов български университет и Столична община. Конкурсът, в който могат да участват
професионалисти и любители фотографи, има за цел чрез силата на визуалното
изкуство да насочи общественото внимание към качеството на въздуха и отражението
му върху здравето на хората.
До крайния срок за участие остават два месеца, а майсторите на обектива ще се борят
за големи парични награди от 1535 €, 767 €, 512 €, предметни награди и участие в
голяма изложба на открито в София. Журито ще селектира снимки, които провокират
размисъл, емоция и дискусия – от пейзажи, портрети, етюди до концептуални,
художествени и абстрактни интерпретации на темата.
„Целта ни е да дадем глас на това, което е невидимо, но влияе върху здравето ни“,
коментират организаторите. „Чрез силата на фотографията участниците ще могат да
интерпретират темата и да ангажират околните с въздействащи снимки.“
„Скритите“ зони на замърсяване в София
Повод за фотоконкурса са поредица от научни изследвания, които показват силното
влияние между замърсяването на въздуха и човешкото здраве. Български учени от
БАН също допринасят към темата с ново изследване за качеството на въздуха в София.
Анализът, базиран на комбинация от стационарни измервателни станции и мобилни
сензори, разкрива съществуването на локални „горещи точки“ на замърсяване,
особено около натоварени булеварди и кръстовища. Концентрациите на фини прахови
частици могат да се променят драстично дори през няколко метра, като разликите
достигат до 300%, особено по време на пиковите часове на трафика. По протежение на
натоварени пътни артерии автомобилните емисии формират до 65% от PM2.5, докато
зелените градски пространства понижават нивата на замърсяване с около 30%.
В натоварения трафик автомобилът може да се превърне в своеобразен капан –
затворено пространство, в което се задържат вредни емисии.
Основните въздушни замърсители, които може да вдишваме в колата, включват:
Азотни оксиди (NO₂) – от изгорелите газове на моторите на МПС;
Фини прахови частици (ФПЧ) и сажди (BC) – особено от дизелови автомобили и
износване на спирачки и гуми;
Токсични газове – основно от непълно горене при работа на място на МПС.
Замърсеният въздух се свързва с увеличен риск от респираторни и сърдечносъдови
заболявания, инсулт, хронични белодробни проблеми и други сериозни здравословни
състояния, а според оценки на Световната здравна организация около 11 000 души в
България умират преждевременно всяка година поради мръсен въздух.
За да избегнете вредните емисии, избирайте маршрути с по-малко трафик и
използвайте основно градски транспорт, или колело през паркове и по-озеленени
зони.
Малките действия и голямата картина
Темата за въздуха често се поднася с тревожни и апокалиптични послания, които
вместо действие предизвикват отдръпване. Затова организаторите на фотоконкурса
залагат на различен подход – визуален разказ, който не поучава, а кани към размисъл.
Фотографията има силата да накара човек да спре, да се вгледа и да осъзнае връзката
между ежедневните си избори и средата, в която живее – дали ще се придвижи с
градски транспорт, ще избере маршрут през зелени зони или ще се замисли за
собственото си въздействие върху качеството на въздуха.
Повече информация за конкурса и условия за участие:
https://air4health.eu/fotokonkurs/
А какво мислят жителите на София за въздуха и как биха го заснели – вижте във
видеото на студентите от програма „Кино и телевизия“ Мелиса Баровска и Александър
Гунешки.
Прочетете още:
