автор: Антоанета Николова
Всеки е имал онзи момент – раздяла, загуба или просто голям житейски трус – в който казва, че ,,Го боли сърцето”, въпреки че всъщност емоциите се зараждат в мозъка. И точно там, между пулса в гърдите и бурята в ума, се крие загадката защо емоционалната болка се усеща толкова истинска.
Тялото и мозъкът са тясно свързани и работят заедно. При раздялата с любимия човек сърцето реаргира първо – ускорен пулс, напрежение, а после мозъкът приема и превръща тези реакции в чувства. Това е основата на класическата теория на Джеймс-Ланге (психолозите Уилям Джеймс и Карл Ланге), според която емоцията cе възприема като централна репрезентация на телесните реакции.
Способността да усещаме вътрешните си сигнали се нарича – интероцепция. Колкото по-силна е тя, толкова по-интензивно преживяваме своите емоции. В центъра на процеса е дясната предна инсула – мозъчната зона, която превежда сърдечния ритъм и телесните сигнали в осъзнати емоции. Тя реаргира както на емоционална болка, така и на физическа болка, затова мъката често се усеща като тежест или стягане в гърдите.
Интересно е, че същите механизми обясняват защо радостта и любовта също се усещат в сърцето – пулсът се ускорява, тялото се отпуска, а мозъкът превръща тези сигнали в емоции. Така тялото и умът работят заедно, за да превърнат усещанията в истински преживявания.
Там, където тялото говори, се ражда и чувството. Затова болката е в сърцето – то усеща първо, умът разбира след това.
Източници: Critchley, H. D., Wiens, S., Rotshtein, P., Ohman, A., & Dolan, R. J. (2004). Neural systems supporting interoceptive awareness. Nature Neuroscience, vol. 7 (2), 189-195.
