Автор: Бистра Томова
Ако бъдещето изглеждаше като таверна от алуминий?
Нека си представим, че се намираме в Торино през далечната 1931 година
и посещаваме футуристичната таверна „Santopalato“. Влизайки вътре
обаче, оставаме озадачени – цялото пространство е покрито с алуминий.
Подът, стените, таванът. И въпреки че се намираме в миналия век,
ресторантът някак ни пренася в бъдещето – в естетиката на скоростта и
движението. И макар да се чувстваме сякаш сме на снимачната площадка
на научнофантастичен филм, всъщност сме в заведението, въплътило в
себе си архитектурните, вкусовите и дизайнерските възгледи на една цяла
вълна – тази на втория италиански футуризъм, където една от главните
роли е на българина Николай Дюлгеров.
От 24 септември до 30 ноември тази година таверната, проектирана от известния
български художник, живял и творил в Италия, отново
ще бъде „отворена“ за посещение, но този път не в Торино, а в галерия
„УниАрт“ като част от изложбата „Вкус и формули за утре“, която ще
отбележи неговата 125-годишнина. Доцент доктор Ива Добрева,
преподавател в департамент „Изкуства и дизайн“ и част от бакалавърската
програма по интериорен дизайн, ръководи реконструкцията на ресторанта,
а в интервю за NewBlog4U тя разкри как върви подготовката, какви са
идеите и очакванията от проекта и какво е посланието, което екипът на
изложбата иска да отправи към своите посетители.
Ресторант или бунт?
В XXI век машините, разнообразните технологии, индустриализацията и
бързият ритъм на градския живот са нещо напълно естествено. В началото
на XX век обаче всичко това е било новост.
„Днес живеем в епоха, в която трудно нещо може да ни изуми, да ни
направи силно впечатление, да ни разтърси, да промени мирогледи.
Ситуацията през първите десетилетия на миналия век е била съвсем
различна. Масовата индустриализация, навлизането на машините, на
електричеството, на технологиите много повлияли на познатия дотогава
свят“, споделя Ива Добрева.
Именно тази рязка промяна стои в основата на футуризма – стремеж към
„скъсване“ с традиционното, към потапяне в един нов, по-бърз, динамичен
и интензивен свят. Таверна „Santopalato“ е била именно такъв своеобразен
скок в непознатото. На практика ресторантът е бил в пълен контраст със
средата, в която се е намирал – в културен, архитектурен и дори кулинарен
аспект.„Между другото, това е нещо, което много ми помогна за осмислянето
на проекта. Всъщност ние и тук ще поставим таверната отново в среда,
в която тя ще се откроява, с която ще контрастира.“
За Ива Добрева таверната е била самият израз на „бунт“ срещу
традиционното „италианско“, включително срещу традиционното
разбиране за италианската кухня. И точно този бунтарски характер е един
от аспектите, които реконструкцията ще се опита да върне и пресъздаде.
„Santopalato“ с една дума?
„Алуминий.“
Без никакво колебание доцент Добрева отговаря на този въпрос. И
причината е буквална – алуминият е бил навсякъде в таверната – цели
повърхности са били изградени от материала. Изборът му е свързан с
машинната естетика на епохата.
„Тази металност е характерна за машините по това време. Блясъкът,
студенината, лекотата, която излъчва – всичко това много кореспондира
с вкусовете на футуризма. Реално това е бил най-подходящият материал.“
Ива подчертава, че въпреки тази изключително силна визуална среда, не е
било предвидено алуминият да бъде главният герой. Той е фон. Фон, на
който може да се преживее футуризмът. Фон, на който храната, идеите,
хората и разговорите, емоциите са ключовото.
И точно това ще бъде пренесено по време на изложбата в галерия
„УниАрт“.
Не просто реконструкция, а преживяване
Ако очаквате съвременна имитация на алуминий, която само да наподобява
истинския материал, това далеч не е идеята на Ива и на екипа, стоящ зад
реконструкцията. Таверната ще бъде изградена от действителен алуминий.
Ива Добрева споделя с нас, че би искала посетителите дори да могат да
чуят звука от собствените си стъпки върху алуминиевия под. Да го
докоснат. Да усетят неговата студенина и излъчване.
„Искам посетителите, когато ходят из пространството, да стъпват по
алуминий. И звукът от стъпките им да е като върху алуминий.
Максимално да усетят емоцията“, казва тя.
И все пак – тук целта не е да се постигне абсолютно достоверно копие на
оригинала. Това и не би било възможно, предвид че от таверната са
запазени едва три снимки и на практика екипът на изложбата работи по
реконструкцията само с тези кадри, както и с описанието на ресторанта от
различни текстове. Именно поради тази причина реконструкцията ще се
стреми най-вече към пресъздаване на емоцията, която посетителите на
ресторанта в Торино вероятно са изпитвали.
„Надявам се историческата достоверност да дойде от документалната
част на изложбата и накрая всички елементи взаимно да се допълнят.“
Пътуване назад във времето
Посетителят няма просто да застане пред реконструкцията и да я
разглежда. Пространството ще бъде приблизително 1,7 на 3 метра и високо
около 2,8 метра – достатъчно голямо, за да може човек да влезе вътре, да
седне и да остане за момент. Да се снима, да усети атмосферата, да
почувства алуминия. Разговаряйки с Ива, успяхме и визуално да си
представим как ще бъде разположена таверната – точно срещу входа на
галерията, така че още при влизането реконструкцията да бъде първото,
което посетителят забелязва. Има обаче един ключов детайл:
пространството няма да бъде „поставено“ там като отделен обект.
„Най-голямото предизвикателство за мен е, че аз като дизайнер винаги
търся един синтез между проекта и средата, в която той трябва да се
реализира. Може би една от най-провокативните задачи беше да преценя
как архитектурната среда на галерия „УниАрт“ да се използва
максимално в посока възстановката да не седи като изолирано,
откъснато явление, а да се впише органично в тази среда.“
Колоните и всички вече съществуващи елементи от интериора на галерията
ще станат част от футуристичната таверна „Santopalato“ alla Nuova
Università Bulgara. Затова и някои от пропорциите съзнателно ще бъдат
променени, а някои детайли ще бъдат уголемени или модифицирани.
Когато студентите започнат да градят алуминиевото бъдеще
В проекта участват и студенти от програмата по интериорен дизайн, които
разработват собствени обекти, вдъхновени от футуризма. И, разбира се,
отново от алуминий. Техните проекти ще са отделни от самата таверна, но
някои от тях впоследствие може и да станат част от пространството на
ресторанта.
Студентите участват и в техническата реализация на реконструкцията. Така
за тях проектът не остава само идея на хартия – самите те предстои да
разберат какво се случва, когато една концепция срещне истинския
материал.
И именно тогава, както нашата събеседничка подчертава, идва онзи
момент, който никой дизайнер не може да предвиди напълно… Изненадата.
„Винаги има известна доза изненада“, казва Добрева за мига, в който
проектите ще започнат да се сглобяват в материал.
Как би реагирал самият Николай Дюлгеров?
Това е въпросът, на който няма как да получим категоричен отговор. Но
доцент Добрева има предположение.
Според нея вероятно Дюлгеров би бил любопитен да види как сто години
по-късно някой интерпретира неговата работа, неговите концепции и идеи.
А вероятно би определил реконструкцията като „бутафория“. Все пак
Дюлгеров е бил изключително комплексна личност. Художник, архитект,
графичен дизайнер, керамик, рекламист – разнообразните му интереси са
му позволявали да мисли едновременно в няколко посоки. А
„Santopalato“ е резултат именно от такъв начин на мислене: интериорът,
менюто на храната, визуалният език и провокацията не съществуват
отделно. Те са част от една сложна, но обща идея.
Има ли мяра „нестандартното“?
Днес често свързваме футуризма с нещо необичайно, екстравагантно и
радикално. Но според Ива Добрева зад тази смелост има нещо много
структурирано – има мяра, ясна преценка, хармония и уважение към
материала и вплитането му в пространството.
„Днешните дизайнери могат да научат много от проекта на Дюлгеров.
Могат да научат как се изгражда една концепция, как се започва от
малкото към общото и после от общото се връща към малкото, как се
прилага мяра. Защото при футуристите не се вижда нищо, което да е
излишно, и нищо, което да е прекалено.“
Може би точно това е един от най-интересните уроци, които
„Santopalato“ може да даде на съвременния дизайн. Не е достатъчно едно
пространство да бъде различно. То трябва да има причина да бъде
различно, а реализацията му да бъде с финес и внимание.
А тази идея е особено актуална днес, когато експериментите с интериори,
пространства и вкусови съчетания стават все по-чести.
Вечеря в таверна „Santopalato“ днес
Бихме ли посетили и оценили същността на ресторант като „Santopalato“,
ако той отвори врати днес в центъра на София например? Вероятно не по
начина, по който са го правели в Торино преди век…
Според Ива Добрева, ако подобен ресторант действително бъде изграден в
столицата, той по-скоро би се превърнал в атракция. Не е сигурно, че
публиката би го приела с разбирането, което неговата концепция
заслужава.
Но и преди 100 години проектът за заведението е имал своите противници.
Нима това означава, че експериментът е бил безсмислен? Напротив.
Защото провокацията е била част от идеята още от самото начало.
Дюлгеров е предизвиквал посетителите на ресторанта, срещал е критика и
неодобрение. А според Ива Добрева именно това е била целта – да се
разклати традиционният начин, по който хората възприемат архитектурата,
интериорния дизайн, гастрономията и културата като цяло.
Почти сто години по-късно „Santopalato“ отново ще направи същото.
Само че този път ще бъде пресъздаване на емоция. Алуминиево
пространство, което ще ни позволи да се потопим във футуризма и да се
откъснем от настоящето.
А може би точно това ще е и най-добрият начин да си представим
бъдещето – като се върнем назад и видим как хората преди 100 години са си
го представяли.












