Автор и снимки: Юлия Стефанова
Родното място на Антонио Бандерас
Малага – един от най-старите градове в Европа, основан през 770 г. от финикийците;
градът с над 300 слънчеви и само 65 дъждовни дни годишно; перлата на Алборанско море,
Средиземноморието и областта Андалусия; домът на великия Пабло Пикасо; родното
място на Антонио Бандерас; място, което наследява архитектурните и културни рожби на
римляни, финикийци, маври (араби) и испанци. С две думи – столицата на Коста дел Сол,
или Брегът на слънцето – най-южното крайбрежие на Испания, обхващащо Малага,
Марбея, Беналмадена, Михас, Нерха и още други луксозни курорти, запазили испанския
си чар.
Където Европа среща Африка: Скалата на ветровете и макаците
Гибралтар – задморската британска територия, която разкрива най-зашеметяващите
гледки към Европа и Африка; ключът към Средиземно море; домът на единствените диви
маймуни на континента – берберските макаци; уникалната смесица „джанито“ от
испански, британски английски и думи от малтийски, иврит, генуезки, италиански и
португалски – резултат от богатата търговска история на мястото; дом на над 150 пещери,сред които най-впечатляващата е Сейнт Майкъл – днес използвана като концертна зала
заради впечатляващата акустика; място, още наричано „Скалата“ заради 426-метровия
заплашителен варовиков масив; „баща“ на едно от най-екстремните летища в света,
доскоро пресичащо главната автомобилна улица и построено върху тесен пясъчен
провлак. Днес автомобилният трафик е пренасочен в подземен тунел, прокопан под
пистата.
Градът на коридата
Ронда – градът, носещ следи от почти всички цивилизации, минали през Иберийския
полуостров, разположен на 750 метра надморска височина. Известен с драматичния
каньон „Ел Тахо“ и величествения 98-метров мост Puente Nuevo, който държи града над
бездната на дефилето и свързва старинната мавританска част и новите квартали. Град на
маслини, хубаво вино, Арената за бикове Plaza de Toros, домът на Педро Ромеро –
основоположникът на съвременната корида (бикоборство), убил над 6 000 бика, без да
бъде наранен нито веднъж; място, потънало в история, култура, аромати и спиращи дъха
гледки.
Град под скалите
Сетенил де лас Бодегас – където 90% от белите къщички са пещери. Испанското
Санторини. Място със скала вместо покрив. Селце с безкрайни бадемови и маслинови
дръвчета, прочуто с месните деликатеси, чуросите, зехтина, вината с тапас. Място,
разделено от реката Трехо, на Calle Cuevas del Sol, Слънчевата улица, и Calle Cuevas de la
Sombra, улицата на сенките.
И всичко това за оскъдните 4 дни?!
¡Hola, queridos lectores!
Здравейте, скъпи читатели!
С моите верни пътешественички Ани и Ева, познати ни от италианските и университетски
приключения, нямаше как да не отбележим майските празници. Този път със сангрия в
ръка, на плажа Малагета, разкриващ тюркоазения пейзаж на Коста дел Сол. Попивахме
безкрайната информация от енциклопедичните ни гидове и сгрявахме душите си с топло
слънце и непрекъсващ регетон. Въпреки че отделихме цял следобед за плажно излежаване,
не мислете, че през останалото време бяхме с толкова лежерен график. Невероятната
Малага, британската територия Гибралтар, драматичната Ронда и скритият gem Сетенил де
лас Бодегас не се обикалят току-така. Трябва си сериозен тренинг и стабилна доза търчане.
Особено когато при всяка екскурзия се замотаете и бягате, за да хванете гида и цялата
група. Или когато прекарате малко повече време в тунелите на Гибралтар от Втората
световна война и изпуснете не само групата, а и българските си сподвижници. Тогава, с
фитнес или без, маратонските умения изненадващо се появяват. А мускулната треска не
закъснява.
„Качи се и слез“ – как обиколихме Малага за 1 ден
Полет в 5 сутринта. Сън: на червена линия. Музика: толкова силна, че се появи
нотификация „високото ниво на звука може да увреди слуха“. Емоции: до небето и отвъд.
Най-накрая кацаме в Испания – втората държава с най-много планини след Швейцария.
¡Vamos! А ето как ни посрещна Малага:

площад (испанците наистина обичат да си почиват, а още повече – да поспиват), изядохме
по един açai bowl и яхнахме испанския Hop on, hop off – автобус, който има три линии и
повече от 30 спирки, като можеш да слезеш на която от тях си поискаш и да се качиш също
на която пожелаеш. Най-добрата възможност да разгледаш забележителните места на
града в рамките на 1 ден.
Първата ни спирка беше музеят на автомобилите и модата в Малага (Museo Automovilístico
de Málaga) – преживяване, съчетаващо еволюцията на легендарни марки като Rolls-Royce,
Ferrari, Bentley, Aston Martin и Bugatti с модните тенденции на висшата мода от различни
епохи, включително модели на Chanel, Dior, Balenciaga, Prada, Givenchy.
Най-впечатляващите bedazzled (обсипани с
блестящи камъни) кола и ДВИГАТЕЛ на кола
След това попътувахме из централните улички на Малага. Не пропуснахме да седнем на
открития втори етаж на автобуса. С вятър в косите улавяхме всеки момент, не пропускахме
тюркоазените гледки към лазурното море и безкрайните палми, които красиво допълваха
така или иначе невероятния пейзаж.
Центърът „Помпиду“ – единственият филиал на парижкия музей
за съвременно изкуство извън Франция, който съчетава
авангардни изложби и архитектура с цветни панели. Създаден
през 2015 г. с уговорката, че на всеки пет години договорът за
излагане на парижките колекции в Малага може да бъде
подновяван.
Гледката от замъка Гибралфаро – арабската отбранителна крепост, построена през XIV в.
за защита на по-ниско разположената крепост Алкасаба. През 1487 г. замъкът става сцена
на историческа тримесечна обсада от страна на Католическите крале – ключов момент за
отвоюването на Андалусия от маврите, като това е един от първите конфликти, в който и
двете страни използват барут.
Крепостта Алкасаба, която се намира на хълма Гибралфаро, значи цитадела от арабски и е
смесица от арабска и ренесансова архитектура. Тя е най-добре запазеният мавритански
дворец-крепост в Испания. За нея си подгответе не само удобни обувки, но и достатъчно
време да се качите догоре без бягане. Защото нагорещените скали и жаркото слънце не
прощават. Рискувате във видеата ви от впечатляващата крепост да се чува само накъсаното
и задъхано дишане, наподобяващо пристъп на заклет пушач.
А първия си ден завършихме със заслужена спокойна разходка из централния площад,
оживените от непрестанната глъч на регетона улички, красивата катедрала, която е богато
украсена в бароков стил, но отвътре е изцяло ренесансова и чийто неизпълнен строеж на
втора кула ѝ дава името „едноръката дама“. Жълтите светлинки в комбинация със свежия
бриз на Коста дел Сол ми „подари“ онова усещане – че си на правилното място с
правилните хора. За първи път опитах паеля с морски дарове. Е, май и за последен… Но
знаете какво са казали. „Ако не опиташ, никога няма да разбереш“.
Ден втори: вятър, маймуни и… частица от мен в Гибралтар
Спокойно, не ни нападнаха дивите маймуни макак, които се намират
само в Гибралтар. Мъж от групата ни обаче бе „ограбен“ точно от
малките клоуни – бяха му взели паспорта, а понеже не беше част от
Европейския съюз, без него нямаше как да премине границата и да се
върне в Испания. Но екскурзоводът ни беше предупредил да държим
чантите затворени, важните документи далеч, а всякаква храна най-добре
да изхвърлим, защото животинките я надушват отдалеч и са като
пристрастени към сладкото. Затова и нямам емблематична снимка с
маймуна на главата. Даже си личи каква дистанция спазвах…
Гибралтар е дом на вятъра – поривите му идват от Атлантическия океан,
Средиземноморието и пустинята Сахара. Територията е открита преди повече от 3000
години от финикийците, а после гърците и романите я преоткриват. През VII век идват
10 000 африканци, за да завладеят Иберийския полуостров и така Гибралтар става
владение на маврите. След това близо 900 години по-късно католиците го вземат, а през
1704 г. по време на Войната за испанското наследство британските сили на адмирал сър
Джордж Рук идват и в момент на слабост за Испания превземат острова. През 60-те години
на миналия век обаче испанският диктатор Франсиско Франко решава да засили натиска и
да си върне Гибралтар, позовавайки се на резолюциите на ООН за деколонизация. За да
контролира претенциите му и да чуе гласа на местните, Великобритания организира
исторически референдум през 1967 г. По това време в Англия царят креативността,
свободата и широкоскроеността, а рок групите Beatles и Rolling Stones са във възход.
Испания обаче е под тежка диктатура – словото е ограничено, жените почти нямат права, а
икономиката не е отворена към света. Затова и 99 % от гражданите гласуват Гибралтар да
остане британска територия. Цялата история на това място доказва, че Гибралтар е награда
за всеки, който го притежава. Все пак то държи Атлантическия океан и
Средиземноморието отворени. Освен това тунелите от XVII век и II-та световна война
образуват мрежа от проходи вътре в скалата. Използвани са като военно съоръжение,
хангари, казарми, болници. Така територията има около 55 километра тунели – площ,
близо два пъти по-голяма от цялата пътна мрежа на острова. Тунелите на стратегическото
място днес са туристическа атракция. А възстановката им е толкова впечатляваща, че след
като се отделих от Ани и Ева, решена сама „набързо“ да мина през тях, ме побиха тръпки
и тотално загубих представа за времето. Сякаш се пренесох в миналото – студеният,
особено влажен въздух, тъмнината и страха, който се надушваше въпреки постоянно
преминаващите туристи и парфюмите им, ме хипнотизираха с автентичността си.
За да влезете в Гибралтар и да обиколите истински интересните места, трябва да заплатите
входна такса от около 20 паунда за природния парк, който бива постоянно поддържан. Ние
избрахме да направим тур с такси, който ни струваше 40 паунда, за да обиколим петте
забележителни атракции. Започнахме от колоните на Херкулес, символизиращи
значимостта на Гибралтар както в миналото, така и в съвременни времена. Имахме
късмета да бъдем там сред напълно ясно време и да успеем да зърнем бреговете на Африка
– първото ми „докосване“ до друг континент. А скоро може да бъде и среща…


невероятни сталактити във формата на ангели, амфитеатър с
естествена акустика и впечатляващо светлинно шоу, а през Втората
световна война е била използвана като военна болница.
Стъклената платформа разкрива най-зашеметяващата гледка към Средиземно море, Коста
дел Сол и Атлантика. Африканския бряг (Мароко) и безкрайната шир от тюркоазена вода
те завладяват с необятността си. Това е едно от местата, на които се чувстваш малък, даже
нищожен, но си прекалено зает да се изумяваш от вълшебството на природата и да се
прекланяш пред даровете ѝ, за да обръщаш внимание на егото си.
Според легендите, ако маймуните изчезнат от Гибралтар, британците ще си тръгнат.
Дотогава обаче берберските макаци ще забавляват туристите с непрестанните си
подмятания, лигавщини, даже и неприлични дейности за непълнолетни.
Ето ги и тунелите от Втората световна война, които толкова умело носят духа на времето,
че човек забравя как отвън го чакат приятелките му приключенки. Готови за следващата
точка от продуктивната програма.
А какъв по-прекрасен завършек на деня от това да зърнем множеството плуващи делфини
в безкрайните води на Средиземно море? Тъй като и ние сметнахме, че няма по-добър,
решихме да кажем чао на Гибралтар от лодка. Спонтанно купихме билети и за „трипчето“
с малко корабче, което е една от по-нишовите атракции на острова според нашия гид.
Протокът и заливът на Гибралтар са едно от най-добрите места в Европа за наблюдение на
делфини в естествената им среда. Благодарение на срещата на Атлантическия океан и
Средиземно море, местните води са изключително богати на храна, което привлича хиляди
морски бозайници през цялата година.
Защо не ни трябват пистолети в Европа? Пъстрата ботаническа мозайка на южна
Испания
От прелестните виолетово-сини джакаранди с произход Южна Америка, през лентиско
резин (мастикова смола) – естествения ментол на природата, използван при зъболекарите за кариеси и яден от козите, за да мият зъбите си, та чак до горчивите портокалови дървета, произхождащи от Индия и
Китай, но пренесени в Испания от арабите. Двойните листа на портокалите са знак са силната 
направата на черен барут, както и за извличането на етерични масла.
Докато пътувахме за града Ронда, гидът ни
разказа и за опасния олеандър. Любимата отрова
на римляните. Причината, поради която Юлий Цезар искал някой
друг да опитва храната вме
Ронда и испанското Санторини – Сетенил де лас Бодегас
Издигнатият на върха на скала и разделен от пролома ел Тахо град Ронда предлага
спиращи дъха гледки и едно усещане, че си се върнал години назад, ядеш тапас и гледаш
поредната корида на една от най-големите испански арени за бикоборство – Пласа де
Торос. Ако има град, който може да спре дъха ти още с първата гледка, това е Ронда – едно
от най-магичните места в Андалусия. Ърнест Хемингуей и Орсън Уелс били толкова
запленени от мястото, че често го посещавали. Уелс дори пожелал част от праха му да бъде
положен край града. А според местни истории по време на Испанската гражданска война
пленници били хвърляни в дефилето – сюжет, вдъхновил сцени в романа на Хемингуей „За
кого бие камбаната“.
А пещерите в селцето Сетенил де лас Бодегас са всъщност домове, открити от пастири,
които са бягали от проливните дъждове. Мястото е пример как хората могат да се
приспособят към природата, вместо да я променят. В продължение на векове жителите
използват естествените пещери и надвисналите скали като част от домовете си – затова
селото изглежда сякаш е издялано направо в планината. В него живеят по-малко от 3 000
души, но всяка година то привлича стотици хиляди туристи, дошли да видят една от най-
необичайните архитектури в Европа. А името „Сете нил“ произлиза от латинския израз
septem nihil („седем пъти нищо“) и представлява неуспешните опити на християните да
превземат града по време на Реконкистата. Частта de las Bodegas означава „на избите“ или
„на винарните“. Смята се, че името идва от времето, когато в района са се използвали
естествени пещери и подземни пространства за съхранение на вино и хранителни
продукти. Затова селото е свързано с традиция, близка до винопроизводството.
Цветовете избледняват само на снимките, но спомените от Испания остават ярки завинаги.
Това е земя на страст, усмивки, богата история, пищна архитектура, аромат на море и
ритъм, който кара сърцето да бие по-бързо. Испания е истинско фуего – огън, който
веднъж запален, никога не угасва.
Donde hay sol, pasión y alegría… siempre hay un poco de España.
Където има слънце, страст и радост… винаги има по малко от Испания.






















































