Автор и снимки: Сибила Кръстева
Попаднах на обявата за организирано пътуване до Тунис напълно случайно. От онези случайности, които или подминаваш, или ти променят представите за света. Африка никога не е била в списъка ми с „някой ден“, затова и решението беше бързо и леко безразсъдно. Средата на юли, самолет и дестинация, за която знаех основно, че има пустиня, море и камили.
Кацането беше първият културен шок. През илюминатора всичко изглеждаше сухо и безкрайно, сякаш се приземяваме насред нищото, а после се оказа, че сме в самото сърце на остров Джерба. Първи полезен съвет още тук: не се подвеждайте по пейзажа около летището, защото Тунис обича да крие разнообразието си.
Първите три дни бяха умишлено спокойни. Настанихме се в хотел на брега, където програмата включваше много храна, плаж с фин и светъл пясък, жега, която не прощава, и онзи тен, който се появява още преди да си осъзнал, че си изгорял. Ако пътувате през лятото, слънцезащитата с висок фактор не е просто препоръка, а стратегия за оцеляване. Пийте вода постоянно, дори когато не ви се струва, че сте жадни, и задължително избирайте бутилирана.
От зелени оазиси до берберски села в планината
Истинското приключение започна на четвъртия ден. Ставане в пет сутринта и шест часа път към южната част на страната и Сахара. Първата ни спирка беше национален парк в района на Тозьор, където се запознахме с флората и фауната на южен Тунис. Срещнахме камили, диви кози, маймуни, различни видове влечуги, змии и паяци, които изглеждат страшно, но са напълно адаптирани към живота в жегата. Там научих, че много от растенията в пустинните райони са изключително устойчиви и съхраняват вода по начини, от които модерното земеделие има какво да научи.
Фурмите заслужават отделно внимание. В този регион се отглежда сортът Deglet Nour, смятан за „кралицата на фурмите“. Те са светли и изключително сладки. Тунис е сред най-големите износители на фурми в света, а финиковите палми са не просто култура, а поминък за цели общности. Малък съвет: опитвайте фурмите директно от местните пазари – разликата с тези в супермаркетите е осезаема.
For me, for you тънка шега, която ни споделиха.
След това се качихме на джипове и поехме през пейзажи, които напълно разбиха клишето ми за пустинята. Палмови горички, зелени долини, скални масиви и планински пътища. Стигнахме до берберското село Шенини – едно от най-известните в района. Това е населено място, разположено високо в планината, с къщи, вградени в скалите. Берберите са коренното население на Северна Африка и до днес пазят традиционния си начин на живот, кухня и занаяти. Обядвахме типична храна и слушахме истории за живота далеч от големите градове, където времето тече по съвсем различен начин. На връщане видяхме нещо, което и до днес ми звучи като оптична измама – водопад сред сухи, скалисти хълмове. Оазис, който изглежда сякаш не би трябвало да съществува, но е там и напомня, че природата не обича да се съобразява с очакванията ни.
Сахара, Холивуд и моментът, в който приех, че може и да не се върна жива
След националния парк и берберското село денят далеч не беше приключил. Напротив – тепърва навлизахме в онази част от пътуването, която по-късно описвах с израза: „Много беше хубаво, но не знам дали бих повторила.“ Натовариха ни в няколко джипа и започна истинското сафари из Сахара. Не туристическо, не бавно, а от онези, при които се чудиш дали шофьорът изобщо познава понятието „път“.
Минавахме през дюни, диги, възвишения и падини, които на моменти изглеждаха напълно непроходими. Седях отзад, удрях си главата, смеех се и се държах здраво, докато в един момент видяхме пропастта. Не метафорична, а съвсем реална – спускане поне десет метра надолу, почти отвесно. В този момент бях убедена, че това е краят ми, но джипът просто… слезе. Ако имате проблеми със сърцето или паник атаки този тип сафари не е за вас. Съвет: винаги питайте колко „екстремно“ е включеното сафари, защото думата значи различни неща за различните хора.
Когато слязохме, първо се зарадвах, че съм жива, а после осъзнах къде се намираме – Ong Jemel, място, което феновете на киното ще разпознаят веднага. Тук са снимани сцени от Междузвездни войни, включително емблематични кадри от планетата Татуин. Името не е случайно, вдъхновено е от тунизийския град Tataouine. Декорите все още стоят, а усещането е странно – стоиш насред пустинята и си на място, което милиони хора познават от екрана. Малък, но важен съвет: носете затворени обувки и не подценявайте жегата – тук няма сянка, няма вятър и няма милост. След още едно не особено спокойно пътуване стигнахме до хотел близо до пустинята. Вечеря, кратък сън и отново ранно ставане, този път около три сутринта. Кафе по тъмно и обратно към Сахара, за да посрещнем изгрева. Това е моментът, в който разбираш защо хората стават в нечовешки часове – пустинята на изгрев е тиха, мека и почти нереална.
Сол от пясък, миражи и уроци по търпение
След изгрева се отправихме към Chott el Jerid – огромно солено езеро, което през лятото се превръща в безкрайна солна равнина. Тук пейзажът е бял, ослепителен и на моменти изглежда като лед, а не като сол. Солта се образува чрез естествено изпарение и от векове е била ценен ресурс за региона. По време на френското управление търговията със сол се разраства значително и днес мястото е едновременно природно чудо и историческа следа от колониалния период. Именно тук се появяват и миражите – оптични илюзии, при които виждаш вода там, където всъщност няма нищо. Не е мит, наистина се случва, особено в горещините. Слънчевите очила с добра защита са задължителни, иначе очите просто се предават.
След това дойде ред на АТВ-тата и камилите. Аз, разбира се, избрах камилата. Облякоха ни в традиционно облекло, което предпазва от слънце и пясък, и тогава разбрах, че качването на камила е отделно шоу. Тя първо вдига задните си крака, после предните, а ако не се държиш стабилно, тръгваш напред с много лоша перспектива за очилата си. Почти се претърколих, но ме хванаха навреме. Докато си отгоре, камилата се движи така, че постоянно се плъзгаш наляво и надясно. Урокът е прост – държиш се здраво и не се правиш на герой. Слязох, без да падна, което броя за лична победа, поговорих си с камилата и се върнахме обратно към първия хотел.
Почти ме продадоха за една камила
След пустинята морето се усеща като награда. Един от следващите дни ни заведоха на пристанището, откъдето се качихме на пиратски кораб. Музика, танци, смях и пълното усещане, че никой не се взема насериозно. Пуснаха дори българска музика, което в този момент беше едновременно неочаквано и забавно.
Стигнахме до безлюден остров с един от най-хубавите плажове в района. Фин пясък, чиста вода и онова усещане, че времето е спряло. Там се случи и един от любимите ми моменти – предложиха на майка ми да ме продаде за камила. Тя почти се съгласи. За една. Което и до днес смятам за подценяване. Обядвахме традиционна храна, имаше музика, танци и игри за опознаване, защото групата беше съставена от хора от цял свят. Това е друга причина да изберете организирано пътуване – то не е само програма, а и запознаства с хора, които иначе никога не бихте срещнали.
Тунис се оказа идеалното място за бърз тен, пълно изключване от ежедневието и доза адреналин, поднесена с култура и история. Това не е дестинация само за лежане на плажа, но и не изисква да си опитен пътешественик. Подходяща е, ако искаш много за кратко време – море, пустиня, традиции, киноистория и храна, която ще помниш.
За една седмица видях изненадващо много, но далеч не всичко. И точно това е хубавото. Тунис не се изчерпва с един списък от забележителности. Той остава с усещането, че има още какво да покаже. Аз със сигурност бих се върнала. И този път ще си държа главата по-ниско в джипа и ще се държа по-здраво на камилата.
