Продължаваме пътешествието си по северната част на Сена, като този път ще се потопим в
магията и невероятното разнообразие на тази част от Франция. Която може да не е Кан,
Марсилия или Монако, но по нищо не им отстъпва.
Руан – градът на стоте камбани

история. Неговият силует е доминиран от катедралата „Нотр
Дам“ (Cathédrale Notre-Dame de Rouen), чийто връх се извисява
на 151 метра. Впечатлен от променящата се игра на светлината
върху фасадата ѝ, Клод Моне я увековечава в прочутата си
поредица от картини. Заради множеството църкви и камбанарии
Виктор Юго нарича Руан „Градът на стоте камбани“. Но зад
красотата му се крие и мрачна страница от френската история
–именно тук през 1431 г. Жана д’Арк е осъдена и изгорена на
клада.
Мозайката на Нормандия
Разположена в Северозападна Франция, край бреговете на Ламанша, Нормандия е
регион с пъстра история, впечатляващи пейзажи и кухня, която заслужава отделно
внимание. Името ѝ идва от „северните хора“ – скандинавските заселници, установили
се тук през X век. Днес регионът е известен със сиренето камамбер, ябълковия сайдер,
калвадоса – традиционна ябълкова ракия – и изобилието от масло и сметана, които
придават характер на местната кухня.
Онфльор – пристанището като от пощенска картичка
Със своите тесни улички, високи цветни къщи и старо пристанище, Онфльор (Honfleur)
изглежда сякаш е излязъл от картина. Сред най-интересните му
забележителности е църквата „Света Екатерина“, изградена предимно от
дърво и напомняща обърнат корабен корпус – любопитно напомняне за
морските традиции на града.
Ле Авър – градът, възроден от руините
Едно от най-големите пристанища на Франция, Ле Авър (Le Havre)
е и символ на възстановяването след разрухата. Тежките
бомбардировки през 1944 г. унищожават голяма част от града, а
след войната архитектът Огюст Перé ръководи неговото
преизграждане.
Сред най-впечатляващите резултати е църквата „Сен Жозеф“ (Église
Saint-Joseph) – 107-метрова бетонна кула, напомняща небостъргач, в
която светлината се пречупва през хиляди цветни стъкла. Построена
в памет на загиналите във войната, тя превръща бетона и светлината
в символ на надеждата. Вместо да заличи белезите от миналото, Ле
Авър изгражда върху тях нова идентичност.
Етрета – скулптурите на природата над Ламанша
Белите тебеширени скали, естествените каменни арки и извисяващите се над морето
скални игли превръщат Етрета (Étretat) в един от най-запомнящите се пейзажи на
Нормандия. Оформени от векове ерозия, скалите непрекъснато променят облика си
според светлината – игра на цветове, която вдъхновява и Клод Моне да ги рисува
многократно.
Плажът е покрит с гладки камъчета, чието събиране е забранено с цел опазване на
крайбрежието. А високо над морето се намират градините на Етрета – съвременно
пространство, в което изкуството и природата се преплитат. Скулптурно оформените
храсти наподобяват вълни, спирали и морски вихри, пресъздавайки движението на
Ламанша чрез живи форми.
Полезна информация
До Етрета от Ле Авър се стига за около час с автобус, като разстоянието е
приблизително 30 км. От Париж пътуването е значително по-дълго – разстоянието е
около 200 км, затова е добре да предвидите повече време за посещениe.
Вълшебството на градините на Моне
Денят започва в Лез Андели, под руините на Шато Гаяр (Château Gaillard) – крепост,
построена от Ричард Лъвското сърце между 1196 и 1198 г. за защита от френския крал.
Днес от нея се открива впечатляваща панорама към големия завой на Сена.
Следва Живерни – селцето, в което Клод Моне създава прочутите си градини с езерце,
водни лилии и японски мост. Вдъхновен от японското изкуство, художникът превръща
мястото в живо платно. Цветната му къща също заслужава внимание – с яркожълта
трапезария, синя кухня и розова фасада със зелени кепенци. А най-хубавото е, че тук
изкуството не е само по стените – то е навсякъде в градината.
Продължаваме към Вернон, чийто символ е старата дървена мелница, сякаш
надвиснала над Сена върху останките на средновековен мост.
Последната ни спирка е Шато дьо Бизѝ (Château de Bizy), наричано
„Версай на Нормандия“. Дворецът впечатлява с пищни конюшни,
фонтани и градини във френски, италиански и английски стил. За
френската аристокрация дори конюшните били въпрос на престиж!
Една седмица, 700 километра и безброй спомени
За седмица изминахме около 700 километра от Париж до Льо Авър и обратно. А колко
различни светове побра това пътуване! Сменяхме декорите като в истински френски
филм – и всеки ден носеше нещо различно. Само за седмица имах чувството, че съм
преживяла цял един свят.
А ако преди пътуването всяка втора снимка в галерията ми беше на Айфеловата кула,
след него тя се превърна в колаж от френски пощенски картички.
Убедете се сами!





















