Ако се разгледа вота само на младите избиратели, то в Европейския парламент като първа политическа сила ще изпратим кандидатите на коалицията ПП-ДБ. След нея са ГЕРБ-СДС и ДПС (съответно с по 17 на сто от вота на младите), ИТН (11%), Възраждане (9%) и БСП (5%).
Младежите асоциират свободата с Европейския съюз
Партиите, които най-много се разпознават като изразители на свободата, с която се асоциира ЕС е нормално да получават по-високи дялове на подкрепа сред младите. „Такива са ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС и те логично привличат гласът на младите“, казва Христо Панчугов. „Останалите формации с явна анти-европейска ориентация не са разпознати и харесани от избирателите на възраст между 18 и 30 г.“.
По данни на НСИ към 2023 г. младежите у нас на възраст между 18-29 г. са 587 8298. 290 400 от тях са упражнили правото си на глас за българския парламент, което се равнява на около 49% и 265 400 за гласували за ЕП или приблизително 45%. При обща избирателна активност за страната от 33,78% по данни на ЦИК.
Тези данни донякъде опровергават наложилата се презумпция, че младежите у нас не гласуват или поне, че гласуват в много по-малка степен от останалите възрастови групи.
Защо половината от българските младежи са гласували?
Според данни от Националната младежка стратегия 2021-2030 г., младите хора у нас, смятат че гласът им може да бъде чут от политиците чрез:
- гласуване на местни, национални и европейски избори – 48% от младите българи (41% за ЕС);
- чрез участие в улични протести или демонстрации – 32% от българските младежи (33% за ЕС);
- чрез включване в подписки (на хартия или онлайн) – 30% от младежите в България (30% за ЕС).
Защо половината от българските младежи не са гласували?
- Една от причините за пасивността на половината от младите избиратели е широкият дефицит на информация.
- Това провокира и липса на интерес към политиката като цяло.
Според последното актуално проучване, проведено през 2020 г. по поръчка на ММС, показва, че делът на българските младежи, които не се интересуват от политика е голям – 73 % (при 39% дали такъв отговор през 2010 – 2011 г.). Едва 3% са тези, които се интересуват в много голяма степен от политика, а 22% по-скоро се интересуват. С увеличаване на възрастта се увеличава делът на младите, които имат интерес към политиката.
- Недоверие към традиционните медии.
Според резултатите от проучване на NewBlog 4U, проведено през май, 2024 г., една от причините младите хора да бягат от традиционните медии е усещане за манипулация – 73,60% и твърде много политика – 56,50% (https://newblog4u.bg/tradiczionnite-medii-razvalyat-nastroenieto-na-mladite-hora/).
Как за да се стимулира интересът на младежите към обществено-политическите процеси в страната?
Според доклада на Галъп интернешънъл и Национален младежки форум решението е комплекс от инструменти, сред които са:
- Активна информационна кампания за ролята на политическите партии в ЕП, функциите на представители ни в европейските институции, както и за самите институции в ЕС, политическите цели, задачи и инициативи на партиите и др.
- По-широк обществен дебат, включващ младите като страни в разговора. Привличането им към дискусии и теми от политическия дневен ред на страната и ЕС.
- Осигуряването на платформи и пространство за изява, придружено с необходимата информация.
- Пряка комуникация между политически представители и избиратели.
Снимки: Косьо Хаджигенчев
