Има български художници, чиито имена отдавна са част от световната история на модерното изкуство. Има и такива, които Европа е оценила, а България все още тепърва открива. Такъв е Владимир Даскалов – космополитен творец, почти неизвестен у нас, но уважаван в европейските авангардни художествени среди от 30-те години до средата на ХХ век. Подобно на Жорж Папазов, той принадлежи към поколението български модернисти, изградили своя творчески път извън родината.
Наследник на стар аристократичен немски род и родствено свързан със семейството на основателите на Самоковската художествена школа – Захари Зограф и Станислав Доспевски, Владимир Даскалов попада в Западна Европа именно в епохата, когато модернизмът променя изкуството завинаги.
Пътят му го среща с едни от най-ярките личности на своето време – Паул Клее, Василий Кандински, Пийт Мондриан, Джулиан Тревелян, Жоан Миро, Макс Ернст, Пабло Пикасо, Салвадор Дали, Хенри Мур, Лудвиг Витгенщайн и фотографката Летис Рамзи. Работи и в легендарното „Ателие 17“ на Стенли Уилям Хейтър – средище на най-смелите експерименти в европейската графика. По време на своите пътувания из Германия, Англия, Австрия и Италия съдбата го среща и с българския футурист Николай Дюлгеров.
Даскалов никога не се затваря в рамките на едно художествено течение. В неговото творчество се преплитат постимпресионизъм, експресионизъм, кубизъм, абстракция и фигуративна живопис. Картините му впечатляват със силен емоционален заряд, драматичен колорит, експресивна форма и плътна живописна фактура. Основните му теми са портретът, фигуралната композиция, градските сцени и пейзажът.
В по-късните години стилът му се променя осезаемо. Палитрата просветлява, светлината става главен герой, а живописната повърхност придобива лекота и прозрачност. В творбите му ясно се открива влиянието на Анри Матис и неговото разбиране за силата на чистия цвят.
Най-оригиналният принос на Владимир Даскалов обаче е в една необичайна територия – връзката между музиката и живописта. Той създава собствена система, чрез която превежда музикалните тонове и тоналности в цветове. Така всяка негова картина може да бъде възприета и като своеобразна музикална партитура. Макар подобни идеи да съществуват в европейския авангард, в българското изкуство подобен експеримент остава без аналог.
Днес Владимир Даскалов заслужава да бъде нареден до имената на Жорж Папазов и Кристо Явашев – български творци, намерили признание извън родината, но оставили значима следа в световното изкуство.
Животът му е изпълнен с необикновени срещи, творчески търсения и драматични обрати. За този забравен български художник разказва Мария Даскалова – правнучка на брат му Николай, която пази семейната история за един творец, когото Европа познава, а България едва сега започва да преоткрива.
