Автор: Селин Ариф
Не сте виждали приятеля си да носи пуловера, който му подарихте миналата Коледа? Липсва и чашата с елена Рудолф, която трябваше да му напомня за вас при всяко кафе? Извинявайте, но вероятно тези подаръци вече са или преподарени, или изхвърлени.
Живеем в ерата на бързите връзки, бързата храна и бързата мода, а това свръхконсуматорство бавно, но сигурно се отразява на качеството ни на живот. В навечерието на празниците отвсякъде ни заливат реклами за промоции, отстъпки и Черен петък, а ние рядко се замисляме как влияе това на планетата, която е нашия дом. Не е тайна, че природата все по-често се „бунтува“, като ни удря с високи температури, наводнения, пожари и други катастрофи. Какъв отпечатък оставят коледните подаръци върху нея? Според проучвания на Националната потребителска федерация на САЩ (NRF) и институт Statista, около 20% от подаръците се връщат, изхвърлят или забравят. За България, въпреки липсата на точни данни, можем да предположим, че процентът на неизползваните подаръци не е по-малък. Интересен е и списъкът с най-нежеланите подаръци в Обединеното кралство за 2023 г., където според проучване на британската екологична организация Oxfam, често попадат продукти като сапун, соли за вана, свещи, чаши, хидратиращи кремове или предмети с хумористична цел. Все неща, които бързо се прибират в шкафа и остават там завинаги.
GenZ не харесва подаръците си
Поколение Z получава много повече нежелани подаръци от всяко друго. Според проучване на американската информационна агенция за сравняване на продукти и доставчици Finder.com, 74% от младежите заявяват, че са получавали подарък, който не харесват. Най-често това са дрехи и аксесоари. За разлика от момичетата, които по-често получават нежелани подаръци (61%), само 44% от момчетата се оплакват от същото.
Какво се случва с тези нежелани подаръци?
По-голяма част от тях просто се съхраняват в килера или под леглото. Изследване на Finder.com сочи, че 39% от хората в САЩ просто съхраняват някъде нежеланите подаръци, а 37% ги преподаряват. Това изглежда като по-леката присъда за околната среда. Но какво се случва с екологичния отпечатък, който оставя вашия ненужен коледен пуловер?
Знаете ли, че…?
Текстилната индустрия увеличава с около 10% глобалните въглеродни емисии, повече от международните полети и морския транспорт взети заедно. Това е следствие от интензивното производство. Бързата мода е вторият по големина замърсител на водите в света, защото процесът на производство изисква огромни количества вода. Например, за производството на един чифт дънки са нужни 3,781 литра вода, а за производството на памук (като ресурс) 93 млд. кубични метра вода годишно.
Голяма част от непродадените продукти се изнасят извън Европа,
предимно в Африка и Азия. Целта е те да бъдат използвани повторно или рециклирани. Има доказателства, че попаднали в Африка, тези текстилни продукти в крайна сметка се превръща в отпадък, изхвърлян в открити депа или изгарян на открито, което води до директно отделяне на токсини без филтриране.
Празниците и Черният петък тормозят ли планетата допълнително?
Производството на стоки, особено електроника, играчки и иновативни продукти, изисква сложни процеси, свързани с добив на суровини и интензивно енергийно производство. Тези дейности отделят значителни количества замърсители във въздуха. Подобно на дрехите, стоките, които купуваме за подарък често се произвеждат в далечни страни, а транспортирането им води до високи емисии на замърсители от използваните транспортни средства. Освен това, много от тях са опаковани в излишно количество хартия и найлон, което генерира допълнителни отпадъци и увеличава емисиите от производството и изгарянето на тези материали.
Празници като Коледа или разпродажби като Черен петък водят до скок в производството и транспорта, което има пряка връзка със замърсяването на въздуха и ускоряване на климатичните промени. Влияние оказва и липсата на разделно събиране, чието значение се подценява. Например, средната степен на събираемост на текстилните отпадъци в Европа е едва 12%, което означава, че останалите неизползвани текстилни предмети попадат в смесените контейнери и впоследствие се депонират или изгарят. Люксембург (50%) и Белгия (50%) имат най-високи стойности за разделно събиране на текстил, следвани от Нидерландия (37%) и Австрия (30%). За България стойността на разделно събиране за текстил е едва е 1%
Какво можем да направим?
Програма на ООН за околната среда (UNEP) призовава за колективни действия за справяне с тези екологични проблеми. Сред препоръките са намаляване на свръхконсуматорството и по-дълга употреба на облеклата.; подкрепа за марки, които използват екологично чисти материали и инвестиции в технологии за рециклиране на текстил.
В крайна сметка, най-доброто, което можем да направим за всички ние, е дългосрочно да си осигурим здраве. Това понякога означава да преосмислим начина, по който избираме подаръци, подчертават експертите, в чиито препоръки е редно да се вслушаме. Невинаги материалният подарък е гаранция, че ще ощастливим любимите си хора – важни са подаръците, които топлят сърцата и душите ни. Затова екипът на NewBlog4U ви подарява следния съвет за предстоящите празници: Когато светът е твърде страшен, шумен или пренаситен, спрете да консумирате и започнете да творите със сърцето си.
