Хелоуин мина, но в България всяка година този безобиден англосаксонски обичай предизвиква поредния сблъсък. За голям брой българи празникът изглежда като някаква заплаха и агресия срещу „родното“. А календарно най-близко е Денят на народните будители, който естествено му се противопоставя. Ето защо припомняме историческото възникване на Хелоуин в днешния вид някъде през 16 век в Британия и Ирландия и за неговото поамериканчване през 20-те години на миналия век. А в крайна сметка и от привнесените ритуали може да има полза. Дали тя ще е да си намерим гадже, да привлечем внимание към осиновяването на бездомните котета или нещо друго, ще решите вие.
1. Празникът датира отпреди повече от 2000 години. Хелоуин е дори по-стар от самото християнство. Всичко започва като предхристиянски келтски фестивал, наречен Samhain, което означава ,,Краят на лятото“. Той е провеждан винаги около първи ноември, защото целта е била празникът да съвпада с последния ден от прибирането на есенната реколта. Келтите вярват, че на този ден границата между живия и духовния свят е най-крехка. Затова хората в Ирландия, Обединеното кралство и Северна Франция искат да се предпазят от духове и тъмни сили, като палят жертвени огньове и се маскират със страшни костюми, за да ги изплашат и пропъдят.
2. „Пакост или лакомство“ съществува от Средновековието. В началото този обичай е бил известен като Guising“ в Шотландия и Ирландия. Децата и младите хора са се обличали в костюми и са ходели от врата на врата, търсейки храна или пари в замяна на песни, стихотворения или други „трикове“, които са изпълнявали.
3. Някои ритуали за Хелоуин са били използвани за намиране на съпруг. През 18-ти век самотните дами са измислили една традиция, която целяла да им помогне да намерят романтичния си партньор. Жените са хвърляли на земята ябълкови кори, надявайки се да видят инициалите на бъдещия си съпруг чрез формата, която обелките ще заемат. При друг по-призрачен ритуал те са влизали в тъмна стая, държейки свещ пред огледало, с надеждата на него да се появи лицето на бъдещия им съпруг.
4. За направата на първите хелуински фенери, наричани и до днес Светещия Джак, е използвана ряпа. Светещият Джак е кръстен на ирландски скъперник, който, успял три пъти да надхитри дявола, според легендата. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години, Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа и тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена с тиква
5. Празникът е повлиян от древноримския фестивал Помона, организиран в чест на богинята на плодовете и изобилието със същото име. Символите на празника – черните котки, паяците и прилепите не са случайни. През Средновековието се е смятало, че в тези твари са се вселявали духовете на вещиците и появата им се е свързвала с лош късмет.
6. Някои приюти забраняват осиновявания на черна котка около празника Хелоуин. Те се опасяват, че животните са в опасност от това да бъдат осиновени от групи, практивущи сатанински култове, които ги искат за нечестиви цели в дните преди Хелоуин. Въпреки това, някои приюти пък са тръгнали в обратна посока и популяризират осиновяванията на черна котка през октомври, използвайки празника, за да могат да увеличат броя на осиновяванията.
7. Думата „вещица” идва от староанглийската дума wicce, която означава „мъдра жена”.
8. Най-тежкият фенер от тиква в света е тежал 2350 паунда. Тиквата е изложена на 47-ото Световно първенство по тикви в Халф Мун Бей, Калифорния, на 12 октомври 2020 г. Нейният дизайн също не е бил обикновен, а е изобразявал тигър
9. Любопитен факт е, че страховете ни са вградени в ДНК-то и се предават от поколение на поколение като механизъм за оцеляване. На Хелоуин превъзмогнете вашите страхове и се опитайте да изплашите по-голям брой хора.
10. Най-бързото издълбаване на тиква е отнело само 16,47 секунди. Стивън Кларк от Ню Йорк държи първенството и попада в Книгата на световните рекорди на Гинес, като го печели през октомври 2013 г.
Автор на текста: Никол Червенкова
Снимки: Ева Димитрова
