Снимки от представянето на филма „Диада“ в НБУ: Косьо Хаджигенчев
Кадри от филма: в. „Капитал“, Светослав Стоянов
„Диада“ е вторият пълнометражен филм на режисьорката Яна Титова, която е и негов сценарист. Яна ни въвлича в историята на Дида и Ива- две момичета от малкия град, които въплъщават личностнокултурните проблеми на младото поколение и скъсаната връзка семейство-училище-общество.
Филмът оставя смесени чувства и поражда редица размисли. Безспорно трябва да бъде насърчен всеки проект, който е призив срещу насилието, срещу потисничеството, срещу зависимостите. Но филмът и българското кино като цяло постигат ли този ефект или прокарват тенденции, които отблъскват младия зрител.
„Диада“ сякаш не убеждава зрителя, че темите, които поставя са проблематични, защото ги хиперболизира до степен, в която не се възприемат като реалистични.
Секс, наркотици и бунтарско поведение са елементите, до които киното най-често прибягва у нас, за да прокара сюжетната си линия. Това личи и в много от сериалите, които вървят по родните телевизионни канали. Показвайки директно пошлото, еротичното и грозното, филмът се надява да шокира, но по-скоро отблъсква. Скорошни проучвания сочат, че поколение Z не иска да вижда толкова еротични сцени или такива, свързани с наркотици, защото е пренаситено. Сякаш и образът на жертвата е вече изчерпан от идеи за построяване – тя винаги е невръстно момиче, жертва на обстоятелствата, в които живее, демонстрира бунтарско поведение и неприличие, но същевременно има много потенциал и интелект.
Не е нужно да я харесваме, нужно е да я разберем. Образът на Дида (главната героиня в „Диада“) не е достатъчно реалистичен, за да му повярва младият зрител. Не е убедителна, когато се разхожда с умишлено къса пола и изрязана блузка или когато въвлича момичета в света на проституцията. Така ли изглежда човек, съкрушен от живота? Вероятно историята й не би била интересна, ако въпреки обстоятелствата, в които е поставена, тя се бори, учи или намира нискоквалифицирана работа, без да продава достойнството си.
Усещането е, че българското кино търси лесния път до зрителя.
Защото не вярвам, че ние сме жертви само на средата си, вярвам в алтернативните избори, които филмът не предлага. В образователната система и възпитанието на младите хора очевидно има проблеми, но ние сме наясно с тях и отпреди „Диада“ да излезе на екран. В училищата има проблемни деца, но ние оставаме на ниво приемане на факта, а не решаване на проблема. И колкото се вълнуваме от житейската история на Дида, толкова трябва да се запитаме какво става с децата, които се опитват да напредват като следват моралния си стожер, въпреки затруднението да се развиват пълноценно в подобна среда. Защото диадата на Дида и Ива се прицелва точно в по-слабите и манипулируеми тийнейджъри и ги завлича надолу със себе си.
Време е да спрем да идеализираме жертвата и да си зададем въпроса кой е наистина достоен за съжаление. Така или иначе ние сме я разбрали отдавна.
Ще се радвам ако „Диада“ бъде филма, станал повод за задълбочена обществена дискусия, която да доведе до реални действия и промяна.
И, за да бъда обективна, ще кажа, че идеята за заглавие на филма ми харесва. Както обясни авторът и режисьор Яна Титова, диада означава най-малката група от двама/множество от двама. С други думи това са двете приятелки Дида и Ива. Филмът обаче разрушава и този съюз, когато във финалните кадри Дида убива приятелката си, претърпявайки междуличностна борба и осъзнава невъзможността да има това, което има Ива.
Препоръчвам ви да гледате „Диада“, защото всяка гледна точка има значение.
А ето и какво споделиха част от студентите, гледали филма в аулата на НБУ:
За мен филмът беше опит да се създаде една дълбочина, отворен край, но сюжетът остана много незавършен.
Таня, специалност Психология
Според мен филмът беше отчасти out of date, това далеч не е нова тема/проблем в българското общество.
Кристияна, специалност Графичен дизайн
Сексуалните сцени преобладаваха твърде много, може да се наблегне върху нещо и без да се представи в крайна светлина.
Анастасия, специалност Българистика
Имаше доста забавни моменти, добре е уловена нотката на българския манталитет и колорит, която присъстваше в героите.
Мерлин, специалност Графичен дизайн
И ако утре се срещнете с Дида в училище или на улицата, недейте да бъдете просто зрител! Нека разширим диадата и организирано да предприемем действия за интегрирането на подобни деца сред връстниците си, защото думите и филмите все още нямат ръце и сърца за справяне с проблемите ни вместо нас.
