Навярно много пъти сте чували всеобщото мнение, че хората у нас не четат. Данните обаче показват друго – всеки четвърти българин чете книга почти ежедневно като процентът млади хора е значително по-висок от този на възрастните над 60 годишна възраст. Според проучванията, с напредване на възрастта се наблюдава спад в четенето на книги, следователно групата на активночетящите хора в България е именно младото поколение.
И какъв по-добър начин за стимулиране на четенето от това да препоръчваме заглавия, които са ни впечатлили, възпитали, мотивирали или просто емоционално удовлетворили.
Ето моите пет книги, които мисля че трябва да има в личната библиотека всеки млад човек:
Малкият принц
Първата творба е кратка по обем, но с голямо послание – Малкият принц на Екзюпери. Един роман приказка, който най-вероятно имате вкъщи, но не сте препрочитали от години. Направете го! Освен ако не искате да се превърнете в пресметливия и алчен звездоброец или суетния човек, който жадува одобрението на околните. Критиците казват, че Малкият принц се приема различно в различните етапи на живота ни. Това е книга за деца и възрастни и ако не сте я чели до 20 г. сте се лишили от един приятел в книжно тяло, който на достъпен език обяснява фундаментални теми, с които всеки млад човек се сблъсква – приятелството, отговорността към другия, невинността, раздялата с любимо същество. Какво значи да опитомиш някого? Този акт сякаш се пропуска в съвременните човешки отношения, а се учи най-първо в детството. Екзюпери ни го припомня чрез ролята на лисицата, която изгражда възприятието на момчето за връзката между две същества. Връзка, която ни показва, че мъдростта може да учи от невинността и обратното. Това четиво ще ви подготви за порастването, но и ще ви подтикне да запазите детето в себе си.
Спасителят в ръжта
Книга за идеалистите, които светът се опитва да пречупи. За мечтателите, събрани в образа на един 16-годишен младеж, изграден и разказан от Дж. Д. Селинджър. Холдън Колфийлд е главният герой в неповторимата книга „Спасителят в ръжта“ на американския писател. В Холдън гори бунтът на младостта и нетърпимостта към подлеците и убийците на морални ценности, укриващи малодушието си под фалшива външност. Единственото нещо, което разчувства обезсърчената душа на младежа сред хаоса на грозната действителност, са децата. Холдън има мисия, вдъхновена от песен. Той мечтае да спасява децата в цъфналата ръж. Това е книга за онези, които са осъзнали своето призвание, но биват отлъчени от обществото, защото отказват да се впишат в пошлостта му. В този разказ за възмъжаването ще оголите душата си до съставните ѝ части. Ще прелиствате нетърпеливо страниците с почуда от личността на главния герой – едно момче, което преждевременно е пораснало. Спасителят в ръжта е мост между младостта и зрелостта, по който всеки минава. Направете го първо през книгата, а после и наяве – така е по-безболезнено.
Вълните
От ръжените полета се пренасяме към Вълните на Вирджиния Улф. Една жена епоха, нареждаща се с романа си сред първите модернисти на ХlXв. – Джеймс Джойс и Марсел Пруст. Книгата е написана изключително красиво и възпитава вкус, с който повечето читатели по-умело ще разграничават добрите от посредствените четива. Освен че има безспорен усет за езика, авторката успява и да имплицира дълбок психологизъм в романа си, който звучи като своеобразна симфония – преплитат се гласовете на шестимата герои, докато се слеят в един образ. На моменти изчезва представата за това кой разказва гледната си точка, но смисълът не се губи, защото есенциално погледнато – ние всички сме едно цяло. Монолозите се разливат един в друг подобно на вълни и разбираме, че всички ние сме част от море – ние сме морето. Вълните е едни роман на размишленията, диалог между няколко човешки съдби. Отначало ще се припознаете в един герой, а после ще осъзнаете, че сте всички едновременно. И тази книга е обвързана с порастването, защото промяната е вълнувала човека в миналото, вълнува го и сега.
Метаморфоза
Говорейки за промени, някак естествено е да продължим неформалната ни поредица с Метаморфозата на Франц Кафка. Книгата е отчасти автобиографична и отразява добре познати на младата аудитория проблеми, с които се е сблъсквал и самият автор – конфликтите в семейството, авторитарната бащина фигура, неприемането на различните, меланхолията. Грегор Самса се събужда и осъзнава, че през нощта се е превърнал в голямо насекомо. С този образ авторът илюстрира несигурността си, която го измъчва и възпрепятства да живее нормален живот като околните. Смъртта сякаш изглежда примамлив и логичен развой за един такъв страдалец. Непременно Метаморфозата трябва да се прочете в тийнейджърска възраст, защото има много какво да ни посъветва относно толерантността към другие, към хората с ниско самочувствие, които имат същите емоционални потребности като нас. Тази книга е за онези, които трудно превъзмогват несъвършенствата си, но и за хората от другата страна, които трябва да се смирят и приемат различните.
451 градуса по Фаренхайт
Последно, но не и по важност, една книга за книгите – 451 градуса по Фаренхайт на Рей Бредбъри. Тази малка научнофантастична книга разказва за ужасяващо бъдеще, което вярвам, че никога няма да се случи – пожарникарите горят книги и палят цели къщи с книжнина, вместо да гасят пожари. Защо? Заради универсалния мотив, свързващ всички тоталитарни общества – отнемането на паметта на хората, подменяне на историята, налагане на монопол над собственото мислене и въображение. В този мрачен футуристичен свят, срещата на пожарникаря Гай Монтег с едно противоположно на тази действителност момиче, преобръща всичко. Тя събужда в него спомените за един неотдавнашен свят, богат на цветове, разговори и… книги. Какво толкова е написано в книгите? Сигурно някаква тайна, нещо ценно щом трябва масово да бъдат унищожени. Наред с любопитството на пожарникаря се заражда и необяснимото му желание да ги опази, вместо да ги изгори. Няма ли да изпепели по този начин своето бъдеще? Прочетете 451 градуса по Фаренхайт, най-малкото, за да си отговорите защо авторът е превърнал една температура в заглавие.
