Автор: Йоана Станиславова
Снимки: Борис Урумов
Били е глух интроверт. В семейната суматоха, в която живее, всеки мисли само за себе си. Всеки гони собствените си цели и егоистично не обръща внимание на другите, а още по- малко на различния Били. Но идва момент, когато Били среща започналата да губи слуха си Силвия. Тя му открива един нов свят, изпълнен с хора като тях двамата. Нова вселена на различност, в която той е приет. А Силвия бяга…
От постановката „Племе“ на Театър „Българска армия“ с автор английската режисьорка и драматург Нина Рейн, внучка на Борис Пастернак, ще разберете и трагичния начин, по който пътищата на Били и Силвия се разделят, а паралелно с това, се разпада и цялото семейство на главния герой. Краят остави зрителите без дъх, но за да не развалим удоволствието на всеки решил да види постановката, няма да го разкрием. Пиесата провокира размисъл над поредица от вълнуващи проблеми и теми, съсредоточени върху модерния човек и съвременния свят, семейството, отношението между близките и най-вече
готови ли сме да приемем различните.
„Племе“ е дума, която буквално означава ,,хора, свързани помежду си“. Тази дума е не само важна, но носи и скрит заряд в пиесата. Още от ранна възраст всички ние сме част от различни общности, институции, групи за принадлежност, а целта е да се впишем в тях. Разбира се, човек е социално същество, но в много от случаите дори да не е сам, той се чувства самотен. Ако не ,,пасва“ на групата, в която е попаднал или, ако бъде приет, но се различава от останалите, свикнал е да живее в самота – тогава какво?
Чувство за принадлежност
То е една от най-важните потребности, без която е трудно да се живее. Без това чувството и без мисълта, че има хора или човек, някъде там, които ни разбират и подкрепят – ние сме изгубени. Представете си, че няма кой искрено да споделя нашите възгледи, мнения, желания, мечти! Или няма кой да разбира нашите болки, да ни подкрепя в изпитанията, които ни поднася животът! Да принадлежиш не означава със сигурност да намериш своя ,,сроден близнак“ и да споделяте една и съща съдба. Но това, да си част от група или общност, която без думи е способна да те разбере, е безценно.
Отхвърлянето и неспособността да намерим своето ,,племе‘‘
до известна степен е причина и голяма част от младите да се губят. Но как да намерим себе си, ако не знаем къде да търсим или, ако няма кой да ни открие? Точна наука за откриването няма и съвети пиесата не дава. Не бива, обаче да променяме себе си, ценностите си, морала си просто в името на приобщаването ни към някаква група. Общността към която принадлежим, няма да ни накара да поставяме себе си под въпрос, а точно обратното- истинското аз излиза наяве, и освен ние самите, ще го забележат и всички останали. А понякога, когато спрем да търсим, ни открива точно това, от което дори не знаем, че имаме нужда. Срещаме хората, с които искаме да споделяме житейския си път. Когато почувстваме душата си по-пълна и сърцето отворено до безкрай за любовта, то тогава без съмнение ще усетим напасването на парченцето от пъзела, което дори не сме знаели, че липсва.
Премиерата на „Племе“ е в Royal Court, Лондон през 2010 г. и тя веднага получава отличието за най-добра нова пиеса на театралните награди Off-West End в Англия. Две години по-късно, през 2012 г., текстът е отличен от New York Drama Critics’ Circle зaнай-добра чуждестранна пиеса на територията на САЩ. Режисьорът Зафир Раджаб и Театър „Българска армия“ представят пиесата за първи път у нас. Нина Рейн дълбае във вечната тема за отношенията между родителите и техните деца, в неприемането на различните и сблъсъкът им със света на племената, които диктуват правилата. В ролята на Били е актьорът Симеон Дамянов, участват още Ясен Атанасов, Ели Колева, Георги Кадурин, Стефка Янорова, Луизабел Николова.