Автори: Никол Червенкова, Тодор Митев
Снимки: Кристина Одони
Още с първото си прекрачване на прага на библиотека “Проф. Богдан Богданов” на НБУ знаех, че това няма да е просто един обикновен уикенд. Макар и да бях сред първите, пристигнали на събитието, усещах вълнението във въздуха, виждах пламналата искра в очите на другите участници, както и на всички организатори. Самата обстановка сякаш те караше да се чувстваш специален, раждаше чувство на вдъхновение.
Първият по рода си 48-часов хакатон
Започваше първият по рода си 48-часов хакатон “Digi Hack 1.0” за разработването на иновативни стартъп идеи. След обявяването на темата, свързана с образованието, възторгът нарасна. От участниците в 12-те отбора, разпределени по петима, в залата веднага започнаха да валят идеи, коя от коя по-иновативна и с потенциал да грабне първото място. Бяхме събрани студенти от всякакви специалности и департаменти – информатика, дизайн, маркетинг, бизнес, PR, та дори кино и телевизия. Всеки искаше да покаже на какво е способен и да допринесе максимално за успеха на отбора си със своите знания и умения.
Знаехме, че тези 48 часа няма да се спи, но не чувствахме умора, вероятно и заради неограничените количества кафе. Имахме осигурена храна и вода в изобилие, всички удобства, за да можем да се концентрираме върху задачите. Но не всичко беше само работа – говорихме си с колегите, опознавахме се, разказвахме си смешки, вицове, играхме игри, слушахме музика заедно, танцувахме, пяхме, снимахме се и още много други неща, които ни сближаваха все повече. Не бяхме просто студенти, обединени от една обща кауза, ние станахме приятели. Бяха организирани и срещи с ментори, всеки успял в своята сфера, всеки с богат опит, от които се стараехме да попиваме колкото се може повече. Грабехме с шепи всяко зрънце информация, полезни контакти, които те са събрали през своя професионален път, съвети от минали успехи и неуспехи, стратегии във всички насоки.
Чуваха се термини от всякакво естество – python, React, бази данни, Figma, AI, цветови палитри, B2B, B2C, микротрансакции, а уникалното беше, че успяхме да добием представа за целия процес по създаването на един стартъп. Като почнем от техническата част, проучвания, маркетингови стратегии, бизнес планове и стигнем до психология на цветовете, реклама и какво ли не още. Да може да представиш идеята си пред компетентното жури и ментори, да обединиш екипа си в една обща кауза и заедно да измислите и направите нещо велико, да помогнете на много хора, да решите наболял проблем и да имате шанса да блеснете както индивидуално, така и да покажете или придобиете умения за работа в екип – всичко това е прекрасно.
Победата е най-сладка, когато е заслужена
През 48-часовия хакатон екипите демонстрираха бърза мисъл и остър ум. Всички почерпиха идеи от личния си живот, за да разработят концепциите си, засягащи актуални казуси, свързани с образованието. На финала участниците представиха идеите си пред шест-членното жури. След като всяка от презентираните стартъп идеи мина през зоркия поглед на специалистите, отборът победител е на лице. Това обаче далеч не е най-съществената част от преживяването. Всички ние, участници в състезанието, знаехме много добре, че победата е най-сладка, когато е заслужена.
Целият този труд се отплати в нови приятелства, знания и полезни контакти за цял живот. Никога досега не съм участвал на подобно събитие, толкова добре организирано, с толкова цветни хора като характер, и най-вече – даващо възможност да изразим себе си, идеите си, вижданията си и да се учим един от друг. Със сигурност бих повторил това уникално изживяване и кой знае, може някой ден, някои от нас, които сме решили да се впуснем в това приключение, да бъдем следващите успели ментори или предприемачи, които да вдъхновяват с успехите си.