Автор: Белослава Иванова
Снимки: личен архив на Драгомир Ценов, личен архив на Белослава Иванова.
Драгомир Ценов е преподавател по български език и литература в Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в Плевен. Извън учителската си работа той е страстен любител на българската природа, пътешественик, китарист в метъл банда и човек с непресъхващо чувство за хумор, както и неизчерпаемо любопитство. Късметът да бъда негова ученичка до голяма степен предначерта професионалния ми път. Година по-късно се срещам с него отново — вече като студентка по ,,Българистика’’ и „Изкуствознание“ в НБУ, за да си поговорим за… живота отново.
Избегнах казармата с невъзможен шпагат!
Провокирам го с въпроса защо е записал „българска филология“ и какво го е накарало да избере тази специалност. „Тривиален случай“, усмихва се Драгомир Ценов. „С риск да разочаровам, не беше осъзнато решение. Попаднах във „Филологията“ веднага след спортното училище – невъзможен шпагат! Реших, че спортът ще си остане хоби. А университетът беше спасителният пояс, за да избегна казармата, която ме очакваше.“
„История и български ми допадаха като предмети, а и четях непрекъснато романи – приключенски и криминални. А също и списание Паралели, което намирах в къщата на баба и дядо“, разказва той. После добавя с откровеност, която не е типична за повечето преподаватели: „Нито можех да разработвам литературни въпроси, нито имах езикова и писмена култура след пустотата на спортното училище. Подготвих се като назубрих около 20 разработени теми – от първото до последното изречение, включително с правописа.“
Темата върху „Железният светилник“ му донесла отлична оценка и така попаднал във филологическия факултет на Великотърновския университет.
За пръв път виждах момичета без мустаци!
„Беше ли това, което очаквахте?“ – питам.
„Нищо не очаквах“, отговаря. „Бях щастлив. Любопитен. За пръв път виждах, след спортното, момичета без мустаци“, смее се с онзи неподражаем плевенски хумор.
„Що се отнася до предметите – получих страхотен шамар. Едва преодолях първи курс. Бях активен в упражненията, но на изпитите попаднах в блатото на българския език и античната литература. Прекалено много информация за нетренирания ми мозък.
Колегите ми идваха от хуманитарни гимназии, а аз – от спортно, мутренско училище. Все пак бяха 90-те години.“
Преподавател с кубински корени ме научи не само на литература, а и на вкус към живота.
„Един преподавател ме впечатли и се стегнах заради него – Владимир Сабоурин, кубинец по баща и българин по майка. Преподаването му, писането му, отношението му към живота – всичко ме грабна.“ Под негово влияние Драгомир започва да слуша бристолски трип-хоп: Massive Attack, Tricky, Morcheeba, Portishead, Everything But The Girl. „Той ми даде необходимата информация за съвременните литературни произведения, новите течения и модерните философски школи.“
„Учех избирателно – повече литература, по-малко граматика. Започнах да следя Литературен вестник и неговите апостоли – Едвин Сугарев, Бойко Пенчев, Йордан Ефтимов, Пламен Дойнов, Георги Господинов – четиримата от новия кръг „Мисъл“ на 90-те.“, припомня си Драгомир Ценов. „Имах си пантеон от преподаватели – Виолета Русева, Иван Радев, Иван Станков, Анчо Калоянов, Елена Налбантова, Димитър Димитров, Сава Василев, Милена Кирова, Богдан Богданов, Валери Стефанов… Всички вече професори, може би!?“
Вдъхновението му не спира и той продължава: „Четях нова българска и чужда литература – Радослав Парушев, Алек Попов, Вирджиния Захариева, Кристин Димитрова, Стефан Иванов, Палми Ранчев, Емил Андреев… Това беше важно – преподавателите не бяха просто теоретици, а и писатели. Създаваха провокативни художествени текстове.“ Не само чете, но и създава. „Задълбах в експресионизма и творчеството на Чавдар Мутафов. Мания, която превърнах в дипломна работа – с централния герой от романа Дилетант!“ – възкликва с ентусиазъм.
„Слушах много музика. Бях щастлив.“
В преподаването виждам смисъл.
След университета пътят му не тръгва по най-прекия маршрут. „Веднага започнах работа като журналист – седем години в електронни и печатни, провинциални медии. Беше вълшебен период. Писах рецензии на книги, музикални албуми, правих хиляди интервюта, отразявах политически и културни събития. Имаше тръпка, имаше съспенс – как ще завърши денят и как ще превърнеш информацията в новина.“
После животът го завърта – работи във видеотека, продава телефони, застраховки, става куриер, управител, дори за кратко влиза в общинската администрация. „От целия този опит мога да кажа, че съм бил употребен – без да създавам добавена стойност за обществото. Бях изряден служител. Но в преподаването виждам смисъл. Там има живот, развитие, човешка връзка.“
Заразителна е откровеността му: „Едва от четири години преподавам. Трудно е! Но аз чета, както дишам. Искам и учениците ми да правят същото – независимо дали четат електронно или на хартия.“
Той мечтае децата да имат ценности и да не се примиряват с апатията. „Опитвам се да ги предпазя от безразличие, незаинтересованост и глупост. Всеки ден ме провокират – толкова различни, като емоция и интелект. Няма по-голям подарък.“
От тях се уча на радост.
„От децата се уча как да бъда хитър и практичен“, смее се. „Как да се радвам на обикновените неща, на които вече не обръщам внимание. А и те ми разказват за нови филми и сериали!“
Като преподавател в музикално училище и любител китарист, често наднича в часовете по китара. „Научавам по някой нов акорд между часовете“, признава с усмивка музикантът Ценов.
Няма друг подход освен непрекъснато усъвършенстване.
Когато го питам как поддържа вниманието на учениците, Драгомир е откровен: „Трудно е. Понякога губя класната стая. Не искам да им затварям устата с писане на планове – това е пагубно. Непрекъснато подготвям уроците си, за да има ангажираност и интерес. Няма друг подход освен постоянна работа върху себе си.“
„Смятам, че има надежда за подобрение. Вярвам! Идеалист съм. Мечтая да не говорим вече за проблеми, а за усъвършенстване на процеса. Да имаме щастливи, реализирани ученици. Да се ходи на училище с радост в сърцето, а не с чувство за бреме.“
Пънкът е лесен и честен.
Музиката е другата му страст. „Не я смесвам с преподаването, защото текстовете ни са доста експлицитни“, смее се. „Но писането на текстове е като преподаването – в мерена реч се опитвам да синтезирам чувства и емоции, така че стихът да има послание.“
Вдъхновяват го българските пънк и ню уейв групи – Джендема, Контрол, Ревю, Виолетов генерал. „Пънкът е лесен за свирене и лесно изразява това, което искаш да кажеш. Няколко акорда – и си готов.“
„Бях последна година в спортното, когато чух Слаш от Guns N’ Roses. Записах се на уроци по китара в читалището. Не станах виртуоз, но мога да импровизирам и да си създавам мелодии – това ми стига.“
„Knockout Bang – удряме с музика и текстове.
Името на групата му, Knockout Bang, се ражда от идеята за удар – метафоричен, но и буквален. „Барабанистът искаше да удряме като юмрук – с текстовете и музиката си.
Имаше вече една група с името Knockout, пак от Плевен, и добавихме Bang – като втори удар в лицето на противника. Всички сме местни музиканти от други, разпръснали се банди. Събра ни желанието да правим музика и да осмисляме времето извън работата.“
Любимото му парче? „Метафора – песента представя живеенето като преминаване през мост.“
Самият живот ме вдъхновява.
На въпроса кое е най-голямото му вдъхновение, отговаря без колебание: „Самият живот. Обичам го. И ме е страх от смъртта – както всеки човек. Но се опитвам да следвам една будистка мисъл: „Не е страшна смъртта, а безсмисленият живот.““
„А кое ме държи в цялост ли?“, повтаря въпроса ми с усмивка. „Съпругата ми. Тя ме познава истински. Когато падам, ме вдига.“
Да прекося Щатите от изток на запад
Мечтата му е голяма и ясна:
„Да премина Щатите от източното до западното крайбрежие. Обожавам американската литература, музикалната история – рок, пънк, хардкор, блус, джаз, както и постиженията в киното, арт изкуството, фотографията.“
А на въпроса за любима книга отговаря без колебание: „Задачи“, сборник с разкази на Джон Ъпдайк. Категорично! Това е книгата, която бих взел със себе си на самотен остров.“
Така звучи Драгомир Ценов – с китара под ръка, с усмивка на лице и с непрестанен глад за живот, литература и музика. Един от онези учители, които не просто преподават, а живеят това, което казват.
