Автор: Селин Ариф
Илюстрация: Pinterest
Случи ми се в първи курс. Нов град, нови приятели, Нов български университет… Отидох на парти с приятелки, когато точно в полунощ като от Дисни филм, се появи Той – тъмнокос и висок джентълмен, чиято усмивка ме прикова мигновено. Останалото също е клише – виждахме се около два месеца като той бе по-големия инициатор на срещите ни. И когато тъкмо си помислих, че романтичната ни новела навлиза в по-сериозен епизод – пуф! Принцът изчезна първо в чата, а после и в реалността.
Колкото и нескромно да звучи, до онзи момент не вярвах, че могат да ме ghost-нат. И както често се случва – от личното попаднах в общото, затова споделям с вас няколко интересни тенденции, върху които размишлявах дълго и търсех отговори. Защо поколение Z превърна ,,изчезването“ в новия начин на общуване?
Оставяш ли майка си на seen?
Оказа се, че моят случай е просто част от една налагаща се напоследък норма. Замислете се колко от приятелките ви поне веднъж са се оплаквали: ,,Всичко между нас беше наред, не разбирам какво стана?“ или сте дочували ,,мъжкия“ разговор на съседната маса: ,,Игнорира ме почти постоянно, какво да ѝ пиша?“ Според проучване на Research Co. (2023, Канада), 55% от хората са били ghost-вани поне веднъж, а 45% признават, че и те самите са го правили. Не само в романтични връзки — 32% казват, че са изчезвали от приятелство, 17% дори от контакт с роднина. Студентката А. Д. споделя, че оставя майка си на seen, защото се чувства задушена на моменти от прекомерната й грижа и внимание. Това показва, че не става дума само за индивидуално поведение, а феномен, който се превръща в култура на поведение.
Студен акт на отхвърляне или форма на дистанцирана учтивост?
Европейските данни потвърждават тенденцията, но показват и интересни културни разлики. Според изследване на YouGov/Galaxus (2022):
- в Германия, 50% от жените признават, че са ghost-вали някого, срещу 29% от
мъжете; - в Швейцария, около 37% от анкетираните споделят, че са ghost-вали, а 43% — че
са били жертви на ghosting; - във Франция, близо 41% споделят, че са ghost-вали, но по-често в ранните етапи
на запознанството, а не след изградена връзка.
Най-добрата ми приятелка, която учи в Германия, споделя за първото си гоустване: ,,Беше неприятно и неочаквано. Няколко дни си проверявах телефона, за да разбера какво е станало“. Друга моя позната преживява тези моменти още по-емоционално и казва, че ,,изпада в ужас, направо откача да бъде оставена в неведение“.
Да останем ,,зад граница“ още малко. В страни като Германия и Швейцария, където се цени директната комуникация, ghosting-ът се възприема като по-крайно поведение, сочи изследването на YouGov/Galaxus (2022), затова много хора го оправдават само ако става дума за защита или избягване на сериозен конфликт. Френските участници напротив, го виждат като „по-социално приемлив“ начин да покажеш, че не си заинтересован, без драма. Така ghosting придобива културен аспект – германците го преживяват като студен акт на отхвърляне, французите – като форма на дистанцирана учтивост.
Поколение Z (не) се страхува от тишината
И все пак, независимо от държавата, поколение Z е шампион по изчезване. Според Delta Psychology, 77% от Gen Z признават, че са ghost-вали някого — повече от всяко друго поколение. Изследване на University of Vienna (2022) потвърждава: над 60% от младите хора между 16 и 21 г. са ghost-вали приятел, не само партньор от любовен роман. Причината? Психолозите я описват просто – емоционален дискомфорт. Младите не избягват човека – избягват тежестта на разговора. Интересното е, че противно на очакванията, много от познатите ми приятели – млади мъже споделят, че да гоустнат момиче ги кара да се чувстват по-зле, отколкото да бъдат от страната на ,,зарязаните“.
Ехото след удобното изчезване
Според публикация в Cyberpsychology.eu, хората, които са били ghost-вани, по- често сами прибягват до ghosting след това. Това създава омагьосан кръг: изчезването се превръща в норма. Колкото повече ни ghost-ват, толкова по-нормално ни се струва и ние да изчезваме. Психологът Нина Николова описва в статия в ,,Психотерапия“ игнорирането и изчезването като форма на наказание: „Игнорирането е едно от най-силните психологически наранявания, защото кара човека да се чувства несъществуващ.“
Мълчанието не е неутрално – то е акт на контрол. Когато някой те ghost-не, ти не просто губиш човека, а възможността за обяснение, което би ти позволило да продължиш. Но нека се замислим – може би смелостта днес не е да изчезнеш първи, а да останеш последен. Да напишеш: „Не искам да продължаваме“ — вместо просто да натиснеш „mute“.
