Автори: Аделина Дрянова и Рая Владимирова
Снимки и видео: Аделина Дрянова и Рая Владимирова
Монтаж на видео:Аделина Дрянова

Интересен микс от звуци – български думи с чужд акцент, бърз английски и много
смях, се носи из двора и библиотеката на Нов български университет. Тук са
Ирина и Святослав от Украйна, Вероника от Русия и Янислава от Северна
Македония. Четиримата идват от различни точки на света, но днес споделят едно
и също ежедневие – това на чуждестранния студент в България.
Защо София? Мир, международна атмосфера и възможност за
професионално развитие
Всеки от четиримата младежи има своя история и различни причини да избере
именно София за място, в което да продължи образованието си и да изгради
бъдещето си. За Ирина решението да напусне Украйна е тясно свързано със
стремежа към сигурност и стабилност. Сложната ситуация в родината ѝ прави
образованието там трудно, затова тя започва да търси алтернатива, която да ѝ
даде повече възможности за развитие. Изборът ѝ пада върху Нов български
университет заради международната атмосфера, която според нея създава
предпоставки за бъдеща международна кариера.
Подобни мотиви стоят и зад избора на Святослав. За него възможността да живее
в мир е от особено значение, а българският език му изглежда лесен за усвояване.
НБУ привлича вниманието му с възможността за личностно и професионално
развитие, към което той се стреми и търси в новата си академична среда.
При Вероника връзката с България е по-лична. Благодарение на българските си
корени тя вече има близост със страната и живее в София. Харесва ѝ
атмосферата и усещането, което НБУ създава, затова решението да следва тук
идва съвсем естествено.
Янислава от Северна Македония пък вижда в България възможност за по-високо
качество на образование и по-добра професионална перспектива. Страната й не е
част от Европейския съюз, а нивото на обучение според нея там е по-ниско в
сравнение с възможностите, които предлага НБУ. Тя определя университета като
престижен и подчертава, че в него студентите могат да получат реални знания,
които да са полезни и извън академичната среда.
Защо НБУ? Естетика, изкуство и кафе
След като изборът на университет вече е направен, започва и опознаването на
новата среда. Постепенно кампусът се превръща в място, което всеки от тях
свързва с различни усещания и любими кътчета. Ирина изпитва особено
предпочитание към учебните зали, от които се откриват красиви гледки и които са
заобиколени от зеленина. Спокойните пространства в кампуса ѝ създават усещане
за уют и ѝ позволяват да се съсредоточи върху учебния процес. Галерията е
успяла да привлече вниманието на Святослав, а Вероника и Янислава
предпочитат кафенето до Втори корпус – малък оазис за почивка от натовареното
ежедневие.
НБУ: възможността да се обучаваш и забавляваш едновременно

Първите впечатления от университета остават трайни и разкриват какво е
привлякло вниманието на четиримата още при пристигането им. Ирина е
впечатлена от интересната архитектура на сградите, която придава характер на
университетската среда. Святослав харесва атмосферата и възможността да се
обучаваш и забавляваш едновременно. Именно тази комбинация му показва, че
студентският живот и сериозното отношение към образованието могат да
съществуват заедно.
Вероника и Янислава обръщат внимание на доброто състояние на сградите,
добре поддържаните пространства, достъпността и лекотата при
ориентиране.Това улеснява адаптацията на всеки нов студент, особено когато
тепърва свиква с непозната среда.
Но животът в друга държава не се изчерпва с избора на университет, лекциите и
любимите места в кампуса. Той е свързан и с редица малки предизвикателства, с
необходимостта да се адаптираш към различна култура, да създаваш нови
контакти и постепенно да се почувстваш част от средата. Именно в тези
ежедневни моменти се крият и някои от най-ценните уроци, които четиримата са
научили за живота в България.
Срещата с различни хора и култури разширява мирогледа и те прави по-
отворен към света
За Ирина най-важното е човек да бъде отворен към различната култура и среда.
Тя е убедена, че адаптацията не се случва изведнъж, а започва с малки стъпки и
желание за общуване с местните хора. Именно тези контакти помагат на
чуждестранния студент постепенно да преодолее първоначалната несигурност, да
се приспособи към новия начин на живот и да изгради по-голяма самостоятелност.
Срещата с различни хора и култури разширява мирогледа и прави човек по-
отворен към света. И четиримата свързват положителните си впечатления най-
вече с отношението на хората в страната. Да не се страхуваш да продължиш
напред, дори когато се намираш в непозната ситуация, е важният урок за
Святослав. Преживяванията му в България му показват, че тук има много добри
хора, които могат да направят промяната по-лесна и да дадат увереност на човек
и да превърнат чуждата страна в по-близко и приветливо място. Вероника,
например е забелязала, че хората тук често се усмихват без да има специален
повод и тази спонтанност и добронамереност са малките детайли, които правят
ежедневието ѝ тук по-приятно. А Янислава обръща внимание и на взаимността в
общуването защото отношението на околните до голяма степен зависи и от
собственото поведение. Когато самият ти първи проявиш добронамереност и
уважение, получаваш същото в отговор. Така постепенно разбираш, че успешната
адаптация не зависи единствено от средата, в която попадаш, но и от начина, по
който избираш да общуваш с хората около себе си.
Какво е НБУ? Хора, кеф, свобода и модерност
Въпреки различните си преживявания и впечатления, четиримата намират общ
език и когато трябва да опишат Нов български университет само с една дума. За
Ирина НБУ е преди всичко „хора“ защото именно срещите, контактите и
отношенията са това, което придава смисъл на университетския живот. Святослав
избира думата „кеф“, с която най-добре предава положителните си емоции и
удоволствието от времето, прекарано в университета. За Вероника НБУ означава
„свобода“ усещане за независимост и възможност човек да бъде себе си.
Янислава пък го определя като „модерен“, обобщавайки по този начин
впечатленията си от неговата визия, условия и академична среда.
Историите на Ирина, Святослав, Вероника и Янислава показват, че пътят към
новия дом невинаги започва по един и същи начин. За някои той е свързан с
търсенето на сигурност, за други – с желанието за по-добро образование, а за
трети – с личната връзка с България. Въпреки различията си обаче, четиримата
споделят едно общо преживяване – възможността да започнат нов етап от живота
си, да срещнат различни хора, да опознаят нова култура и да станат по-
самостоятелни и уверени в собствените си възможности.
За финал решихме да опознаем студентите и от малко по-неформална страна.
Събрахме ги за кратко блиц интервю, в което им дадохме възможност да говорят
свободно и да споделят впечатленията си без предварителен сценарий.
Последваха искрени отговори, много усмивки и непринудена атмосфера.
Оставихме ги да бъдат себе си, а енергията и ентусиазмът, с които разказваха за
преживяванията си, доказаха, че понякога най-интересните истории се крият
именно в спонтанните думи и неподправените емоции.






