Автор: Ева Радославова
Снимки: Александър Пожарлиев и Ева Радославова
Ако планирате пътуване до Ню Йорк, непременно направете отбивка в съседния щат Ню Джърси. Там се намира „Паркът на скулптурите“ (Grounds For Sculpture), създаден от ексцентричния милионер Сюард Джонсън. Няма да видите платна и скулптури зад стъкло, а буквално ще влезете в триизмерния свят на Мане, Реноар, Дега, Моне, Анри Русо, Едвар Мунк и други.
След тази разходка ще можете аргументирано да изберете страна в един от най-разгорещените спорове в съвременната американска арт критика: дали паркът е гениална почит към великите майстори на четката от XIX век или е „евтин панаирен трик“.
Ексцентричният наследник на „Джонсън & Джонсън“
Историята на създателя на парка, Сюард Джонсън, е достойна за холивудски сценарий. Той е внук на един от основателите на фармацевтичния гигант „Джонсън & Джонсън“. Като дете страда от дислексия и е гонен от редица училища. Баща му го праща да работи във фабриката, за да го научи на дисциплина, но младият Сюард няма интерес към бизнеса. Прекарва няколко години във флота по време на Корейската война и едва на 38-годишна възраст открива истинското си призвание – скулптурата, след като негова творба печели награда.
През 1983 г. баща му умира, оставяйки почти цялото си колосално богатство на последната си съпруга, бивша прислужница в дома им. Сюард и братята му започват съдебна война, останала в историята на САЩ като „най-скъпата битка за наследство“. Делото завършва с извънсъдебно споразумение, а Сюард получава десетки милиони долари. И решава да ги инвестира в една своя луда идея.
От бунище до зелен арт рай
През 1984 г. Джонсън купува изоставено бунище в индустриалната зона на Ню Джърси. На това място възнамерява да „извади изкуството от стерилните и снобски музеи и да го направи достъпно за обикновения човек“. Трансформира грозния терен в оазис от 170 декара с над 2000 екзотични дървета, езера и мостчета. Паркът на скулптурите отваря врати през 1992 г. и днес е една от най-посещаваните арт дестинации в САЩ.
Разходка в света на импресионистите
Сюард Джонсън става известен със своя хиперреализъм. Неговите бронзови и алуминиеви фигури в цял ръст изобразяват обикновени хора и ситуации: момиче, което си връзва обувките, мъж, четящ вестник на пейка и други битови сцени. Те са толкова детайлни и уловени в движение, че зрителите често ги бъркат с живи хора и ги заговарят. Но най-впечатляващите композиции от „Grounds For Sculpture“, са живите триизмерни реплики на шедьоврите на импресионизма, пресъздадени едно към едно сред природата:
На пикник с Мане
Двама напълно облечени мъже и гола жена обядват на тревата. До тях е разсипана кошница с плодове – ябълки, круши, сливи. Ако седнете наблизо ще усетите атмосферата на пикника, дори ще посегнете към ръката на някой от събеседниците си. На заден план полусъбечена жена се къпе в нарочно създадено езеро. Всичко е точно толкова реалистично, колкото го е създал Мане в картината си „Обяд на тревата“. Художникът е предизвикал небивал скандал през 1863 г. сред пуританите, заради голотата на жената, седнала безсрамно край двамата напълно облечени мъже. Композицията е 3D бронзова интерпретация на картината Le Déjeuner sur l’herbe, в която Джонсън буквално „вкарва“ зрителя вътре в сцената. Заиграва се и с името, което й дава „Déjeuner Déjà Vu“, което смислово означава „Обяд, който вече си виждал някъде“. Цялата идея за парка е една игра на Джонсън с изкуството и реалността, която провокира размисли за границата между живописта и реалния свят.
В стаята на Ван Гог
Малко след като сте попаднали в прочутата стая на Ван Гог в Арл, след като сте се облегнали на леглото му, докоснали сте малката червена масичка, на която е писал писмата до брат си Тео, можете да го видите и как рисува. Платното му е подпряно на триножник, на малка поставка до него е отворена бутилка абсент, а Винсент – облечен в дълъг шлифер и жълта капела рисува ресторанта на Жълтата къща в Арл, Франция. Скулптурата е на Сюард Джонсън и се нарича Painting by the Glow of the Green Fairy („Рисуване в сиянието на Зелената фея“), както са наричали абсента във втората половина на XIX век.
Бохемите на Реноар
В парка е пресъздадена и цялата тераса от емблематичната картина „Обяд на лодкарите“. Около масите, отрупани с чаши и плодове, са разположени 14 гости. Джонсън е оставил и свободни столове, за да седнете и „обядвате“ в компанията на френските бохеми от 1881 г. Кръстил е творбата си „Were You Invited?“ („Бяхте ли поканени?“).
В парка има изложени повече от 300 скулптури и скулптурни композиции. Разбира се, не всички са дело на Сюард Джонсън. Сред останалите автори са познати имена в модерното съвременно изкуство като Клемент Мидмор, Антъни Каро, Бевърли Пепър, Кики Смит, Магдалена Абаканович и Джордж Сегал.
Хулиганът Джонсън се шегува с критиците си
Джонсън подбира ландшафта така, че да съответства перфектно на оригиналните сюжети, но често добавя и щипка от чувството си за хумор. Подобно на режисьора Алфред Хичкок, който обича да се появява за секунди в собствените си филми, скулпторът често вгражда себе си или свои приятели- художници като триизмерни персонажи сред тълпата, например на терасата на Реноар.
Хуморът на фармацевтичния наследник не спира дотук. Напук на критиците си и на всеизвестния факт, че произведенията на изкуството, които са на повече от 70 години, могат да се интерпретират, без да се плащат авторски права, Джонсън си прави малка шега. Той скрива в храстите умалена скулптура на Клод Моне, който рисува „Тераса в Сент-Адрес“. Кръщава творението си „Copyright Violation!“ („Нарушение на авторските права!“) за да подразни пуританите, които не одобряват пресъздаденото в парка изкуство.
Независимо дали ще приемете „Парка на скулптурите“ на Сюард Джонсън като гениален начин за популяризиране на великите шедьоври на импресионистите или като артистична дързост и кич, едно е сигурно – мястото няма да ви остави безразлични. Това е пространство, в което изкуството оживява пред очите ви, позволявайки ви не просто да го съзерцавате, а да станете част от него. И ще искате да се върнете пак и пак.
