Автор: Сибила Кръстева
TEDxNBU се завърна с тема, която звучи като техническо съобщение, но всъщност говори за самия живот „Error 404: Всяка грешка е начало“. След повече от пет години пауза събитието отново събра студенти, преподаватели и гости в Нов български университет, за да покаже, че именно провалите, колебанията и несигурността често стоят в основата на развитието. Организирано основно от студенти, тазгодишното издание на TEDxNBU превърна сцената в пространство за лични истории, различни гледни точки и идеи, които излизат извън рамките на академичната среда.
Още от първите минути атмосферата в залата показа, че това не е просто поредното университетско събитие. Темите варираха от образование и личната идентичност до страха от грешките и нуждата младите хора да бъдат чути. Общото между всички участници обаче остана усещането за смисъл и принадлежност.
TEDxNBU като пространство за идеи и ново поколение гласове
Сред студентските лектори беше Анна-Мария Папазова с речта „Днес и утре“. За нея участието във форума се превърна в едно от най-силните й преживявания:. „След края на TEDxNBU останах с чувството, че подобни събития имат истински смисъл. Те дават пространство на хората да споделят идеите си, да им дадат глас и да вдъхновят останалите“, споделя тя. Според нея именно липсата на напрежение и подкрепящата атмосфера са направили събитието различно. „TEDxNBU е преживяване, което трудно може да се опише с няколко думи. То е като „зараза“, от която сякаш няма лечение, защото след края му остава единствено желанието да се върнеш отново и отново.“
Темата за грешката придоби съвсем буквален смисъл по времето на речта на Ивет Янева – „Грешка 404“. При представянето възниква технически проблем, който неочаквано се превръща в част от самото послание. Вместо да наруши ритъма, ситуацията показва именно идеята на TEDxNBU, че грешките не спират процеса, а често го правят по-истински. „Най-важното беше да не позволя на тези странични фактори да повлияят на представянето ми и да запазя спокойствие пред публиката“, разказва Ивет. Тя обърна внимание и на факта, че събитието е организирано предимно от студенти. „Още по-впечатляващо е, че организацията е дело основно на студенти – млади хора, които с много труд и отдаденост са създали мащабно и стойностно събитие за своите връстници“.
За Виктория Костова, която излезе на сцената с личния въпрос „Коя съм аз?“, TEDxNBU се превърна в преживяване на общност. „В началото се чувствах напрегната, но постепенно осъзнах колко топла, спокойна и разбираща е атмосферата, което ми помогна да се отпусна и да се насладя на момента“, казва тя. Най-силно впечатление ѝ прави енергията на екипа: „Това се усещаше както зад кулисите, така и пред публиката и именно това създаде усещането за истинска сплотеност между всички участници.“
Преподаватели и студенти на една сцена
Освен студентски гласове, на сцената стъпиха и преподаватели от НБУ. Доц. Христо Чукурлиев говори за дефицитите на образователната система в България и подчерта значението на краткия, динамичен формат на TED. Според него младите все по-често учат чрез кратки видеа и аудио съдържание, а TED успява да съчетае полезната информация и силното човешко присъствие по естествен начин. „Често забелязваме и отбелязваме грешката, а не успехите. А успехите на този TED са много повече от грешките“, допълни той, оценявайки работата на организаторите.
Със собствена гледна точка се включи и д-р Валентин Вълканов, чиято лекция носеше провокативното заглавие „Най-опасен е този, който е not found“. За него форумът успява да комбинира две важни неща – мотивация и практически умения. „TEDxNBU успешно комбинира и двете, като се съобразява и с духа на времето, което изисква бързо придобиване на разнообразни компетенции“. Според него именно разнообразието от теми и ярки личности прави формата различен от стандартните академични събития.
Тазгодишното издание на TEDxNBU доказа нещо по-важно от перфектната организация или силните речи. Показа, че младите хора имат нужда от пространство, в което могат да говорят открито, да бъркат без страх, да бъдат чути и да се развиват заедно. А темата „Error 404: Всяка грешка е начало“ остана да звучи не просто като слоган, а като споделено усещане за всички, които бяха част от него.
