Текст и снимки: Юлия Стефанова
София. Петък следобед. Мрачно и студено време. Зимна депресия.
И един имейл, който не очаквах.
Приети сте за интензивния курс на ERUA във Вроцлав.
Прекрасно. А какво точно следва сега?
За тези, които не знаят, ERUA, или Алианс на европейските реформаторски университети, е обединение на 8 държави от Европа, които търсят иновативни подходи в преподаването, научните изследвания и висшето образование като цяло. Когато имат проекти, което е доста често, всички студенти от тези осем университета могат да кандидатстват. При одобрение получават нескромното финансиране от 800 €. Уникална възможност, имайки предвид страните партньори – Франция, Гърция, Полша, Германия, Италия, Литва, Испания. Възможност, за която мнозина дори не са чували.
Вроцлав – пресечната точка на немци, чехи и поляци
Още с кацането си в това не твърде голямо, но неописуемо красиво градче, нямаше как да не забележа перфектната ¾ пропорция на зеленина и застрояване. Всяка сграда привлича погледа не с грозна бетонова фасада, а с колаж от красиви пъстри дръвчета около себе си. Наслада за очите, почивка от безкрайната сивота.
Въпреки че Полша е разположена 1500 км на север, ни посрещна със слънце и ефирно падащи през леките облаци лъчи, които оцветяваха цветния център на Вроцлав. Само един автобус ни делеше от пристигането на централния площад – в сърцето на къщурките, наподобяващи пъстротата на дъгата. А защо целият център е изпълнен с редуващи се цветни сгради?
Резултат от мащабна следвоенна реставрация, цветните къщички във Вроцлав целят да възстановят историческия облик на града и да му придадат жизнена и привлекателна атмосфера. Ярките цветове подчертават уникалната готическа и ренесансова архитектура, превръщайки града в едно от най-очарователните места в Полша.
А тези сладури? Джуджетата на Вроцлав са символ на мирната съпротива срещу комунистическия режим през 80-те години, прераснал в емблема на града и на неговия хумористичен, артистичен дух. Те са вдъхновени от движението „Оранжева алтернатива“, което използва фигурки на джуджета като графити за борба с абсурдите на системата. В града има около 500 джуджета, а броят им расте постоянно. „Ловът им“ пък се е превърнал в туристическа атракция – кой посетител ще събере най-много снимки на тези малки гномчета с всестранни интереси и професии?
Вроцлав е разположен по поречието на река Одер и нейните четири притока. Пресечен е от 100 моста, а по време на Втората световна война е напълно разрушен. Днес всякакви следи от разруха липсват. Първото нещо, което комунистите възстановили, били църквите, но не от любов към религията, а като „архитектурни нотариални актове“, с които да докажат, че градът е полски. Бреслау, Вратиславия, Борослав, Брасел и Вратислав са също имена на града съответно от немски, латински, унгарски, силезийски немски диалект и чешки. Градът също е наричан „срещна точка на поляци, немци и чехи“, защото е бил част от различни държави и е повлиян от много култури.
Centrum Historii Zajezdnia – това беше мястото, където научихме толкова за историята на града. Там започна и нашият курс.
По време на курса Полша ни дари с най-прекрасните местни, които човек може да си пожелае. Доминик, Ягода (да, Jagoda) и техните приятели от университета SWPS показаха градчето в цялата му пълнота – разкриха ни скритите съкровищници, а с тяхна помощ се потопихме в кухнята на страната, както и в един типичен ден на полски gen Z представител, завършващ с бира край брега на реката. Но бира, купена само преди 22:00, защото след този час алкохол в Полша не се продава. До 6:00.
Pierogi, компот, Żabka и не твърде галеща небцето храна
Освен типичните полски пироги, които са пълнени мини кнедли или равиоли, ако искате изтънчената нотка, пробвахме също и журек (супа от ферментирало ръжено брашно с наденица), бигос – яхния, буквално гювеч, от кисело зеле и меса, картофени палачинки, котлет схабови (полския шницел) и пихме мнооого компот. Напълнихме и касите на полските монополи – Żabka и Biedronka, които сякаш се състезаваха кой ще се появи по-често и колко по-често – дали на един метър, или на две крачки един от друг.
Най-големият зоопарк в цяла Полша, мостът на вещиците и университет, в който ще се объркаш, че си във Версай
Въпреки че българската група бяхме най-шумната, бяхме и най-сплотени и организирани, станеше ли дума да оползотворим последния си почти пълен ден в приказното градче. Програмата беше стегната, ние – леко напрегнати от мисълта, че трябваше да обиколим всичко от списъка и да успеем да стигнем до летището преди 19:00. Не подозирахме обаче колко огромен е невероятният зоопарк на Вроцлав. Дом на 12 000 животни, той е единственият по рода си океанариум в Полша, представящ различни екосистеми на Африка. Освен това е третият най-голям зоопарк в света по брой животински видове. Май леко го подценихме, като му бяхме предвидили само 3 часа, а там човек спокойно може да прекара цял ден – в приказния храм от флора и фауна от цял свят. Най-добре похарчените 20 €.
Освен срещата ни с жирафи, слончета, леопарди, пингвини и ламантини успяхме да надзърнем и в живота на полската интелигенция.
Вроцлавският университет (Uniwersytet Wrocławski) е един от най-красивите и архитектурно впечатляващи университети в Полша, а дори и в цяла Централна Европа. Аула Леополдина зашеметява с изящността си. Въпреки че студентите не провеждат лекциите си там, в двете пищни зали често се състоят важни церемонии, концерти и академични събития. А от математическата кула, бивша астрономическа обсерватория, се разкрива невероятна гледка към градчето.
Подобна спираща дъха гледка имахме и от „Мостът на вещиците“, също известен като „Мостът на каещите се“. Защо се нарича така ли? Това се чудихме и ние. Затова на средата на моста, с риск телефоните ни да паднат долу на площада заради безпощадния вятър, зачетохме историята на това местенце. Според легенди тъмните силуети, виждани от хората, били душите на млади, суетни жени, които приживе отказвали да се омъжат, да въртят домакинство и предпочитали да съблазняват мъже. Като наказание за лекомисленото си поведение, те били обречени след смъртта си да „метат“ моста (който е на 45 метра височина) за вечни времена. За моите дружки-пътешественици обаче наказанието сякаш беше броят на стръмните стъпала, които трябваше да качим до връхната точка на кулата.
А курсът Organizing Self, Others, and Environment беше насочен към осъзнаването на влиянието на околната среда върху човека и работата му, важността на спокойната комуникация и активното изслушване, разликите между така известното FOMO (Fear of missing out) и как да го трансформираме в JOMO – Joy of missing out. Освен че посетихме историческия център на града, в последния ден навлязохме в офис средата на финландската компания UPM, която произвежда всякакви материали от дърво – дори пластмасови бутилки. За да завършим курса пък трябваше да изработим групов проект, с който да подобрим университета и атмосферата му.
След 4 интензивни дена, изпълнени с безсъние, запознанства с хора от Еквадор, Гърция, Канарските острови, Азербайджан, Молдова, Франция, Иран, Турция, Пакистан, Полша и Литва, непрестанни разходки из павираните улички на Вроцлав, търсене на всички малки гномчета в града, латино караоке, пироги, малко кисело зеле и гмуркане в културата на тази интересна държава се връщаме обратно на родна земя.
О не, забравихме да видим уникалната червена панда. Не отидохме и в красивата японска градина… Ами май е ясно. Връщаме се във Вроцлав.
Е какво чакате още? Ето че понякога най-непланираните кандидатури (тези в 3 сутринта) имат най-хубавия завършек. Нова държава, прибавена към необятния bucket list, приятели от цял свят и вече отиваща към червена удивителна памет на телефона.
