Продуцентът и режисьор Мартина Костелянчик разказа в епизод на подкаста „Смелите млади“ за своя път – от спортното детство до мястото си сред младите лидери в класацията „30 под 30“ на Forbes. Разговорът с водещия Любослав Венев постепенно разкрива не просто професионална биография, а истинска мисия – да превърне киното в инструмент за социална промяна.
Особен акцент пада върху дейността на фондация „ЯТО“, чрез която тя работи с младежи в неравностойно положение, създава иновативни образователни формати и доказва, че изкуството може да дава глас на онези, които често остават невидими.
Историята на Мартина не започва в киното
Детството ѝ преминава в спорта – среда, която я изгражда като дисциплиниран и устойчив човек. Именно там тя научава един от най-важните уроци, които по-късно пренася в професията си – че резултатите идват благодарение на постоянството, а не само на таланта.
Преходът към киното не е лесен. По пътя си тя среща както вътрешни, така и външни съмнения. Един конкретен момент се оказва повратен – казват ѝ, че след като до този момент не е станала режисьор, вероятно никога няма да бъде.
Вместо да се откаже, Мартина използва тези думи като предизвикателство. Сяда, започва да пише проект, кандидатства за финансиране и успява да реализира филм. Този опит оформя и нейната философия – манифестирането е само малка част от успеха, а истинската промяна идва чрез действие и постоянна работа.
Фондация „ЯТО“
Фондация „ЯТО“ се ражда от реален досег с деца, за които изкуството е лукс. След участие в проект на фондация „Пространства“ Мартина вижда колко силно въздействие има творчеството върху млади хора в неравностойно положение – как ги кара да разговарят, да се отварят и да вярват в себе си.
Заедно със Симона Георгиева тя създава „ЯТО“ – организация, която не просто обучава, а създава среда за изразяване. Самата тя определя фондацията като „личен проект“, изграден върху убеждението, че изкуството не трябва да бъде комерсиално, за да бъде успешно, а образованието не трябва да бъде скучно, за да бъде истинско.
Фондацията работи с различни групи – деца от бедни региони, младежи със специални потребности и млади хора, които търсят посока.
Младежката медийна работилница през 2024 година събира 13 деца, които за първи път влизат в ролята на създатели, а не просто на потребители на съдържание. Те преминават през целия процес – от идеята до реализацията. Работят в реални условия, снимат в професионално студио и посещават БНТ.
В подкастите си канят млади актьори, които разказват какво стои зад кадър – как един на пръв поглед прост жест може да бъде заснеман десетки пъти, докато се постигне желаният резултат. В репортажите си засягат сериозни теми като правата на жените в Афганистан и проблемите с инфраструктурата в София.
За някои от участниците това не остава просто преживяване. Едно от момичетата използва наученото, създава собствено CV и започва стаж в телевизия.
Киноработилницата за глухи деца и младежи
Киноработилницата за глухи деца и младежи поставя екипа пред неочаквано предизвикателство – липсата на жестови термини за кино. Заедно с преводача Борис Бъндев и участниците те започват да създават нови знаци – за „начало“, „стоп“ и „общ план“.
Процесът е интензивен и изисква постоянна адаптация, а обучението се провежда в ограничени часове заради натоварения график на участниците. В крайна сметка резултатът е не само образователен, но и културен – създадени са два късометражни филма, изцяло дело на нечуващи младежи.
Реалността в едно от селата в Северна България
Работата в селото разкрива една от най-тежките страни на реалността. Там децата живеят без основни ресурси – понякога без ток, вода или отопление. В някои случаи учебниците се използват за гориво през зимата.
Много от децата работят още от ранна възраст – събират гъби или носят дърва. Част от тях не продължават образованието си след 7. клас, а при момичетата съществува риск от ранни бракове.
В тази среда изкуството се превръща в рядка възможност. Чрез актьорски упражнения, танц и работа пред камера децата започват да изграждат увереност, да говорят по-смело и да виждат различно бъдеще за себе си.
„Кучешки живот“
Паралелно с работата си във фондацията Мартина развива и собственото си творчество. Един от ключовите ѝ проекти е филмът „Кучешки живот“, създаден в момент, когато тя се сблъсква с едни от най-силните съмнения отвън.
Нейните филми често засягат социални теми – хората, които остават извън вниманието, и трудностите, които рядко се показват. За нея киното е не просто разказ, а средство за промяна и осъзнаване.
Всеки е сценарист на живота си
Философията на Мартина е изградена върху личен опит. Тя вярва, че всеки човек е сценарист на собствения си живот. Според нея манифестирането е едва началото – около 10% от успеха, а останалите 90% са работа, дисциплина и готовност да поемеш риск.
Тя откроява три основни бариери – страхът да започнеш, влиянието на чуждото мнение и отлагането. Дава и личен пример за последното – проект, по който работи дълго време, почти се проваля заради забавен отчет, което води до сериозни последствия. Оттогава тя започва да действа веднага, без да отлага.
Негативните коментари също не я спират – използва ги като „гориво“, което я тласка напред. Нейното послание е ясно: да не чакаме идеалния момент, а да започнем с това, което имаме.
Изкуството като мисия
Историята на Мартина Костелянчик показва, че изкуството може да бъде много повече от професия. То може да бъде шанс – за децата в селото , за нечуващите младежи и за всички, които нямат глас.
Чрез фондация „ЯТО“ и собствените си проекти тя доказва, че дори в най-трудните условия може да се създаде пространство за развитие, увереност и мечти. Пространство, в което едно дете може да повярва, че има избор.
И че в крайна сметка всеки човек има силата да напише своя собствен сценарий.
