Автор: Сибила Кръстева
Някъде между студентските партита, тревогите за бъдещето и първите „сериозни“ решения, повечето от нас започват да вярват на едни и същи заблуди. Сякаш има някакво тайно ръководство „Как да бъдеш възрастен“. Е, няма такова. Но пък има куп глупости, които си натрапваме сами.
Обединяващо е, че на 20 всички имаме чувството, че закъсняваме за живот, който дори не сме започнали.
Трябва вече да съм пораснал
Изведнъж се усещаш, че не ти отива да ходиш по анцуг, да ядеш нудъли с вилица направо от тенджерата или да спиш до обяд. „Трябва да се стегна“, казваш си. Наемаш си квартира, купуваш пердета, дори мислиш да вземеш килим или чаршафи с ластик, защото така правят възрастните.
Да, има нещо романтично в това да си с ключове, торба с покупки и ютия, която не знаеш как се ползва. В началото е като филм – готвиш, слушаш музика, пиеш кафе на прозореца и си мислиш: „Ето ме, станах отговорен човек“. После обаче идват сметките, разсипаното олио и пералнята, която се обижда, ако я пуснеш два пъти подред.
Никой не е казал, че „пораснал“ означава „умен“. Понякога точно глупавите моменти те държат жив. Самостоятелността е чудесно нещо, стига да не я превръщаш в състезание.
Трябва да се приема на сериозно
Изведнъж всяка шега ти звучи като губене на време. Чудиш се дали хората те възприемат „зряло“. Пишеш мейли със „с уважение“ и се подписваш като министър. Истината е, че никой не се впечатлява от това колко строго гледаш. Даже напротив, повечето хора обичат тези, които могат да се смеят на себе си. Опитай веднъж да се издъниш пред някого и да не ти пука, ще ти олекне повече, отколкото след пет сеанса при психотерапевт.
Трябва вече да имам план за живота
Планът! Великият, сакрален, петгодишен план. „Ще завърша, ще започна работа, ще направя бизнес, ще пътувам, ще купя апартамент“. После реалността влиза, рита ти вратата и казва: „Засега просто плати тока“. Не всеки е длъжен да има карта на бъдещето. Понякога животът е като GPS без сигнал, въртиш се в кръг, нервираш се, но накрая пак стигаш където трябва.
Трябва да изглеждам уверен
Вървиш по улицата с изправени рамене и гледаш хората в очите, уж си господар на ситуацията, а отвътре си като Windows при обновяване – „моля, изчакайте“. Всички сме били там. Увереността не идва от това да изглеждаш непоклатим, а от това да знаеш, че можеш да се разпаднеш и пак да се събереш.
Трябва да съм в сериозна връзка
Някак си всички около теб изведнъж започват да „намират човека си“. Заживяват съвместно, сгодяват се, раждат. Ти още се чудиш дали искаш връзка, куче или просто по-дълъг сън. И започва онова чувство, че си „назад“. Истината е, че няма как да откриеш правилния човек, докато не се научиш да бъдеш добре сам. Не защото самотата е сила, а защото няма как да споделяш живот, който ти не харесваш.
Трябва да съм успешен
Дори когато не го казваш на глас, в главата ти се върти мисълта: „Времето минава, трябва да направя нещо голямо“. Скролваш в мрежите и виждаш връстници, които „стартират“, „инвестират“, „създават“. Всички са „founder“, „creator“, „CEO of my life“.
А ти си в кухнята по анцуг, ядеш сандвич и се чудиш дали да миеш чиниите или да ги игнорираш до утре. Истината? Успехът не е задължителен на 20. Той идва, когато спреш да се сравняваш и започнеш да си позволяваш да бъдеш добър в нещо малко.
Трябва да се харесам на всички
Колегите, приятелите, семейството някакси всеки има мнение как „трябва да бъдеш“. В един момент забравяш какво всъщност искаш ти. Да угодиш на всички е като да пълниш с вода кофа, на дъното на която има дупка. Колкото повече наливаш, толкова повече изтича. Не всеки ще те хареса. И това е прекрасно, дава ти място да бъдеш себе си.
Трябва вече да съм спокоен и подреден
Мислиш си, че зрелостта изглежда като човек, който става в 7:00, тренира, чете книги и има спестявания. А реалността често е будилник в 9:30, кафе в леглото и паника преди изпит. Няма „правилна“ версия на зрелостта. Има само такава, която работи за теб.
Истината, която често забравяме
На 20 не си нито дете, нито напълно възрастен. По-скоро си някъде между младеж без стабилен доход и мечтател със свои представи за света и свои страхове. И това е напълно нормално. Ще живееш сам и ще ти е самотно, но и освобождаващо. Ще работиш неща, които мразиш, и така ще откриеш какво искаш. Ще се правиш на сериозен, докато не разбереш, че хората са прекалено заети със собствените си глупости, за да мислят за твоите.
Глупостите в главата ни не са проблем, те са част от чара. Най-лесният начин да оцелееш е да не се взимаш прекалено несериозно. Останалото ще го научиш по пътя. А той е много по-забавен, отколкото изглежда отстрани. На 20 не е нужно да си „завършен“. Бъди любопитен.
Светът няма нужда от още един „перфектен млад човек“. Има нужда от повече истински такива, които си сипват втора чаша кафе, закъсняват за лекции, и пак намират сили да се усмихнат.






