Автор: Бистра Томова, New Blog 4U
Снимки: Бистра Томова, Натали Тодорова, Национална галерия
Следващия път, когато се разхождаш в района на жълтите павета в центъра на София, спри се пред сградата на Двореца (Националната галерия). Задай си въпроса: „Какви ли произведения са изложени вътре?”. Вероятно класическа живопис, портрети…нищо иновативно, нали? Но ако все пак през следващия месец и половина любопитството ти те накара да надникнеш, ще останеш леко озадачен от революционната стъпка на Национална галерия-Двореца: в пространството се помещава мащабна изложба от не просто провокиращо и нестандартно изкуство, а от… видеоизкуство! Видеоинсталациите на един от популярните съвременни български художници – Калин Серапионов.
Творческият път на артиста чертае развитието на българското видеоизкуство. Още през 90-те Серапионов започва да разглежда видеото в контекста на изкуството. Днес той дръзко ни потапя в дигиталността с личен почерк и критичен поглед.
Произведенията провокират зрителя, предизвикват напрежение, очакване, нетърпение. Звуци, светлини, екрани, текст и липса на текст ни съпровождат при обиколката на изложбеното пространство, изпълнено с разнообразни инсталации, разглеждащи човешките отношения, характери, норми на поведение и темите за преходното и вечността.
Изложбата „Пред очите ни’’, курирана от директора на Национална галерия – Ярослава Бубнова, запознава публиката с някои от най-емблематичните инсталации на Калин Серапионов и съдържа ретроспективен елемент. Ирония, доза скандалност и нескрита критика към институцията на музея ни посрещат още на входа на изложбата посредством един от най-ранните видеофилми на автора „Музеят – причина за среща и запознанство“ (1997), заснет именно в същата сграда, където сега се помещава експозицията.
Нестандартни похвати като видеомонолози, поставени в обикновени контейнери за боклук, или пък детайлно заснемане на група хора, които се хранят, съпътстват посетителите. Динамика, но и статичност, абстракционизъм, метафори, алегории, цветове и образи са неизменна част от изложбата, чиито инсталации са подбрани и изградени специално за традиционната архитектура на Двореца.
Макар да е завършил класическа живопис, Серапионов бяга от стандартната форма на изкуството. Изложбата ни представя сюжети, които всъщност са винаги пред очите ни, но сякаш не ги забелязваме, не ги удостояваме с необходимото внимание. Светлините на лунапарка, случайните минувачи, съвременният град, начинът, по който консумираме една топла супа, едно основно ястие, един десерт. Инсталация от малки движещи се телчета, някога придържали кабелите на вече използвани електроуреди. Набор от променящи се думи на светлинно табло, прожектиращи в съзнанието ни визуален образ на мъж/жена…
И всичко това, изградено от светлина, видео, аудио, движеща се медия и не на последно място – пречупено през призмата на собствените ни възприятия, ни потапя в своеобразен дигитален разказ за една действителност, намираща се пред нас, но невинаги отразена.
Така че, ако до 12 януари 2025 г. имаш път към Двореца, не пропускай да хвърлиш едно око на това, което е ,,Пред очите ни’’.
