Автор: Селин Ариф
Снимки: авторката и сайт на конкурса
,,Медицина, право, бизнес, инженерство,
това са благородни занимания и необходими
за поддържане на живота.
Но поезията, красотата, романтиката,
любовта са това, за което оставаме живи.’’
-Робин Уилямс, ,,Обществото на мъртвите поети’’
Всяка пролет, в средата на май, десетки млади хора се събират в Шумен, за да кръстосат писалки във вълнуващо литературно състезание – Национален студентски конкурс „Боян Пенев“. Имаме щастието да споделим, че тазгодишният победител в раздел „Поезия“ е студентката по англицистика от НБУ – Преслава Джонджорова. Преси е доказателство, че конкурсът е всичко друго освен класически и скучен, което си личи си и по останалите участници – те са просто необикновена порода хора. Към тях прибавяме и жури от изтъкнати литератори – ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, Захари Карабашлиев и Петър Чухов. Тази година конкурсът отбеляза своето 46 издание и приветства 96 творци от 21 университета.
С какво този конкурс привлича отново и отново интереса на младите? Повторна среща с жури от известни творци със сигурност е една от причините, но основният мотив за участие е всъщност нетрадиционното провеждане на конкурса.
Имаш ли сценична треска?
По традиция конкурсът се провежда в рамките на няколко дни през месец май. Домакин е университетът „Константин Преславски“ в град Шумен. На входа ни посрещат представители на местния студентски съвет, които регистрират участниците и раздават баджове, за да ни отличат. Страхотен плюс е, че организаторите любезно предоставят настаняване на желаещите – удобни и хубави стаи в общежитията на университета. Лично присъствие на участниците е едно от задължителните условия на конкурса. Първият ден започва с публично четене в аулата, където всеки представя творбата си. Нужно е да сте много изразителни, защото се присъжда и награда на публиката. Журито открива събитието, като се шегува, че не е изключено някой от участниците да си тръгне с гадже, но пък… Наградата си е награда! Младите творци излизат последователно на трибуната и изживяват своя звезден миг. Обичайно всяка изява е придружена от бурни аплодисменти и подкрепа. Всички бързо се сближават и разменят коментари за творбите си. Организаторите предлагат кафе и дребни сладки за всеки поет с бадж. Е, ако го изгубите някой от новите ви приятели ще се смили над вас и ще ви вземе кафе, но после ще трябва да върнете жеста, като дадете гласа си за наградата на публиката.
Три дни вървели, творили и се веселили
Вторият ден изисква участниците да покажат не само интелектуална, но и физическа подготовка. Както е казват „ранно пиле, рано пише“, затова обществото на творците грабва раници и пренася вдъхновението на терен. Целта ни са няколко културно-исторически локации около Шумен. Започва така нареченото писане от натура. Поетическият пленер е по идея на проф. Пламен Дойнов и изисква от участниците да творят текст в реално време, вдъхновявайки се от конкретна забележителност.
Тазгодишните „музи“ бяха часовниковата кула в град Провадия и най-древният солник в Европа, намиращ се на същото място. Участниците имат 20 минути, за да разгърнат въображението си. Страничният наблюдател се натъква на интересни гледки – пишещи хора, насядали по камъните и изпиващи монумента с очи. Един пише на коляно върху лист хартия, друг в телефона си. Настъпва колективно поетично уединение! А Захари Карабашлиев си прави селфи до солника…
В началото бе словото, а накрая – приятелството
И когато всички са се сближили и почувствали като ученици на екскурзионно летуване, идва финалът. Настъпилото безвремие отстъпва място на състезателния дух на конкурса и всички се оживяват. Творците се събират за последен път в аулата на Шуменския университет за церемонията по награждаване на лауреатите. Журито връчва отличия в разделите за поезия, проза, белетристика и критика.
Пишещите хора са широко скроени. Всеки се радва от сърце на наградените, както би се радвал за себе си. Разменят се и се подаряват стихове. И ние, отборът на НБУ от поетеси в различни специалности, най-горещо се радваме за Преси! Авторката на тази статия – Селин Ариф печели поощрителна награда за творбата си в раздел Поезия. Щастливи сме, че едно нетипично литературно събитие ни запозна и обедини да творим перо до перо. И макар да не си тръгнахме с гадже от Шумен, отнесохме със себе си много по-голяма награда– приятелство, окрилено от думите.
В мита за другия
От фразите остава перушината.
В шепите ни – клиники за богове.
Лекуваме онази алчност – да притежаваш почерка, надраснал Гутенберг,
по-дребен от върлина спрямо болните.
Превързваме петата, възпаленията на личността,
заблудата, че под тази планина приклекнали,
ще ни се подчиняват смъртни.
От Калиопа до Еагър се ширее бившата река на Пловдив.
От мен до теб – бодливо скеле,
гръбнак, висящ като градина.
Ти Реставрираш утрото и диагнозите му, днешната дата се мисли за твоя собственост
със чужда воля.
Онези запетаи за край на устните ти
– лястовици в обедна почивка –
бродират рими, а ние
оставаме реклама на този град.
Нека огледалото ни имитира
като памет – да се люлее на крана
като любов – типично е да отпада.
Там, където Евридика и Орфей не се поглеждат
с теб ще да е мит че сме се срещали.
Преслава Джонджорова