Младият българин не само чете, но и води класацията по четене в страната, а четенето в детска възраст и подарените книги са предпоставка за развиване на дълготрайни читателски навици. Това показа проведената през февруари-март т.г. онлайн анкета „Как и какво четат младите активни българи“. В нея взеха участие 936 млади и икономически активни хора. Основният дял на участниците е във възрастовата група 18 и 25 години, което показва висок интерес на младите към четенето и книгите. Според анкетата, 60 процента четат книги повече от веднъж седмично, което означава активна читателска култура и само 2 процента четат по необходимост. А основните мотиви са удоволствието, личностното и професионалното развитие (между 5 и 10 на сто). Подобно проучване се прави за първи път в България по инициатива на студентския блог „New Blog 4U“ и с подкрепата на платформата Казва.бг. На какво се дължат тези оптимистични данни, разбиващи стереотипа, че младите не четат?
В детството чели ли са ви книжки? Личи си!
На 56 процента от анкетираните им е било четено в детска възраст, показва проучването. Това е огромна предпоставка за развиване на дълготрайни читателски навици и отговаря на въпроса, как да мотивираме младите да четат – всичко започва с първите 7! Колкото по-рано запознаем едно дете с книжния свят, толкова по-силна връзка ще изгради то с него и ще я търси и занапред.
Ако ви подарят книга, ще я прочетете ли?
90 процента от участниците в анкетата са отговорили, че ако им бъде подарена книга ще я прочетат, като жените са по-склонни да откликнат на такъв подарък, отколкото мъжете.
Как да не прочетеш подаръка си от близки и приятели! Всеки иска да се види през очите на другите – за някого сме „Времеубежище“, за друг „Идиот“, а за трети дори сме „Изкуството да обичаш“. Подарявайки книга, мотивираме околните да четат повече – това е един от важните изводи на проучването.
Препоръката от близък или колега е най-влиятелният фактор, който провокира 52 процента от участниците да потърсят и прочетат дадена книга, за 13 процента това са препоръки от известни и авторитетни личности. Популярността на книгите е важен фактор за една четвърт от анкетираните. А ролята на авторитетите е различна при различните поколения и по пол.
Жените четат за удоволствие, мъжете – за развитие
71 процента от жените четат главно за удоволствие, докато 57 процента от мъжете предпочитат книги за професионално развитие. Процентът на мъжете, които предпочитат научна фантастика е по-голям от този на жените, но като нищо романът „Дюн“ на Франк Хърбърт може да обърне тези нагласи, предвид това, че екраницазията му се хареса на редица дами.
Като най-четяща възрастова група се очертават 26-35 годишните (31 на сто), както и по-възрастните от тях. Сред студентите делът е малко по-нисък, но и те споделят, че четат поне веднъж седмично.
И двата пола четат системно – 38 процента четат няколко пъти седмично, но 7 процента от мъжете четат по-интензивно само непосредствено преди и по време на изпитните сесии, т. е. по необходимост.
Първо място за фентъзи и последно за поезия
При художествената литература, която е предпочитана от 71 процента от жените, поезията остава на дъното на класацията със своите 3 процента, докато научната фантастика и фентъзито я оглавяват с цели 33 процента. Класиката със 17 процента и криминалните романи и трилъри с 21 процента я следват по петите, така че побързайте да си вземете новия роман на Алекс Майкълидис „Фурия“, ако си падате по криминалетата. Художествената литература продължава да е водещ избор за младия човек, но е добре да отбележим, че делът на научната литература расте и е доста висок – 40 процента. Най-популярният жанр при научната литература са книгите за личностно развитие, следвани от научната и историческа литература.
Дигиталните практики опразват библиотеките
Изследването показва намаляване на интереса към библиотеките предимно заради наличието на дигитални източници или промени в навиците за четене. Посещават ги предимно най-младите и най-възрастните. Близо 28 процента от анкетираните не посещават библиотеки, а 19 на сто го правят под 5 пъти годишно. Въпреки растящата роля на дигиталните практики, традиционното четене на книги все още се възприема като важна част от културното развитие. Но все пак почти половината от анкетираните смятат интернет за алтернативен източник на обогатяване. Най-отворени към дигиталните канали са между 26 и 35- годишните, вероятно заради израстването си в периода на засилващото се присъствие на интернет. Интересно е, че най-младите не са толкова категорични по този въпрос.
Не просто статистика, а смисъл
Главният и най-хубав извод от проучването е, че книгата все още е неотменна връзка между нас и онези преди нас. Тя е мост между поколенията и с времето само променя корицата си – хартиена или дигитална, но съдържанието е непреходно.
Вижте цялото проучване тук.