Автор: Селин Ариф
Снимки: Симон Михайлова, Никола Димов и Таня Илиева
Казвам се А.М. и предпочитам да се представям чрез инициалите си – не от срам, а защото така или иначе институциите не признават начина, по който възприемам себе си. В съзнанието ми изплуват няколко случая. Веднъж ме спря полицай за проверка. Погледна документите ми подозрително и попита: „А къде е човекът с биологичните имена?“ Казах му, че съм аз. Стоеше срещу мен известно време, мълчаливо, с онзи особен, пронизващ поглед, в който се четеше съмнение, дори присмех.
Същите тези погледи са причината да спра да ходя по клубове отдавна. Там, където хората отиват да се чувстват свободни, аз се свивах под тежестта на чуждото неодобрение.
И в зъболекарския кабинет не ми се размина. Не можеш дори снимка на зъб да си направиш, без някой да се усъмни в ЕГН-то ти. Когато й казах имената си имена, зъболекарката ме изгледа така, сякаш съм дошъл да я подигравам. А срещу нея стоеше момче…
Подобни случаи като този с А. М. не са единични. В месеца на Прайда обръщаме внимание на една от най-чувствителните, но често неглижирани теми в българското общество – правата на ЛГБТ хората. Макар и равенството пред закона да е конституционно гарантирано, реалността е далеч от ,,цветна дъга“ – особено когато става въпрос за транссексуалните лица и юридическото признаване на техния пол.
Обръщаме се към второкурсничка в специалност „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да ни помогне да осмислим какво казва българското и европейското право, какви са пропуските и какви са възможните посоки за промяна. Студентката помоли да остане анонимна, за да не се превърне споделеното от нея в конфликт на интереси с нейни преподаватели и колеги, които не споделят убежденията й. Това е ясен показател, че в обществото ни има проблем.
Привет! Как интерпретираш позицията на Европейския съд по правата на човека, че държавите имат свобода на преценка дали да признаят юридически пол след операция? Това оправдава ли българската пасивност?
Здравей! Много хора не знаят, че транс човек е този, чиято полова идентичност не съвпада с пола, записан в акта за раждане. Това не е мода или каприз, а признато медицинско състояние, наречено полова дисфория. Имам познат транс мъж, казва се Джейд. Първо трябваше да посети психиатър, който му постави диагноза за транссексуалност и полова дисфория. После, с документ, отиде при ендокринолог и започва хормонална терапия. Всичко това е реална част от здравеопазването, но документите му останаха непроменени. В България няма закон, който да позволява юридическа смяна на пола. През 2023 г. Върховният касационен съд забранява на съдилищата да разглеждат такива искове. Това нарушава правото на личен живот по член 8 и правото на достъп до съд по член 6 от Европейската конвенция за правата на човека. Европейският съд вече осъди държавата по делото Y.T. срещу България. Системата признава диагнозата, но отказва правната промяна. Това поставя транс хората в правна невидимост.
Първо, няма законова процедура за промяна на вписания пол, а съдебният път е блокиран. Това води до ситуации, в които документите на транс хората не съответстват на тяхната полова идентичност. В ЕГН, деветата цифра обозначава пола (четна за мъже, нечетна за жени), което създава правно и социално несъответствие.
Какви са предизвикателствата пред транс хората в България, които се опитват да променят юридическия си пол? Ти самата в практиката си била ли си свидетел на подобни случаи?
На практика транс хората се сблъскват с административни откази, подигравки и затруднения при достъп до образование, здравеопазване и труд. Допълнително предизвикателство е липсата на подготвени кадри – и в правната, и в медицинската сфера липсват обучени специалисти, процедури или насоки за работа с хора с полова дисфория. Не съм се сблъсквала лично, но съм чувала от мои колеги за доста притеснителни случаи и агресивно поведение от страна на юристи към трансхора – за трансжена, която все пак е успяла да стигне дотам, че делото й да бъде разгледано в съда. Юридическата смяна на пола й е отхвърлена, разбира се, но притеснителното е, че след няколко нейни вербални оспорвания по темата, охраната в съдебната зала е хванала за косите въпросната жена, за да я изведе навън. А това, че тези хора се сблъскват с хиляди откази на ден и подигравателно отношение в канторите, когато искат да се признае правото им, е нещо обичайно.
Какви законодателни промени според теб са наложителни, за да се осигури равен достъп до права за транс хората у нас?
Нужно е въвеждане на ясна административна процедура за юридическа промяна на пола, основана на самоопределяне. Процедурата следва да бъде достъпна, поверителна и бърза, в съответствие с:
- Препоръка CM/Rec(2010)5 на Съвета на Европа, т. 21: ,,Държавите членки трябва да гарантират на транс хората достъп до бърза, прозрачна и достъпна процедура за правно признаване на пола“;
- Практиката на ЕСПЧ по делата Goodwin v. UK, A.P., Garçon and Nicot v. France и Y.T. v. Bulgaria (2024), в които Съдът приема, че липсата на такава процедура нарушава чл. 8 от ЕКПЧ (право на личен живот).
Успоредно с това, Министерството на здравеопазването следва да утвърди национални клинични насоки за диагностика и подкрепа на хора с полова дисфория, съгласно международните стандарти.
Как гледат колегите ти на този въпрос, какво е преобладаващото мнение?
Темата за транс правата предизвиква колебания. Макар мнозинството студенти да имат знания по конституционно право, включително за личната неприкосновеност и равенство, някои от тях не възприемат половата идентичност като правно релевантна категория. Отсъствието на задълбочена дискусия в академична среда води до правна пасивност – мнозина възприемат темата като външна на практическото право, без да осъзнават реалните последици от нормативната празнота. Абсурдно е в 21 век да не може студент за застане открито с името си, защитавайки позиция по темата, но е факт – не всеки, включително и аз, бих рискувала да ,,разсърдя“ някой професор и да ме скъса на изпит.
Каква е ролята на студентите по право и младите юристи в борбата за равенство и човешки права?
Младите юристи не само имат капацитет да допринасят за съдебната и законодателната реформа, но и задължение да информират обществото. Професионалната им роля включва участие в образователни инициативи, правни анализи и публично говорене, чрез които се обясняват последиците от липсата на правна уредба. Така правото се превръща не само в инструмент за прилагане на закона, а и в средство за превенция на дискриминацията чрез знание.
В България все още няма закон, който да регулира ясно как транс хората могат да сменят официално пола си. Някои успяват да направят това чрез съдебни решения, но често всичко зависи от настроението на съда – като да играеш на рулетка с живота си. Тази правна несигурност засяга основни човешки права, като личния и семеен живот. Европейският съд по правата на човека дава свобода на държавите да решават сами, но също така напомня, че тези права не могат просто да се пренебрегват.
А сега си представи: ако това беше твоят живот и трябваше да доказваш ,,какъв си“ пред закона, нямаше ли да искаш някой да се застъпи за теб? Прайд месецът е точно за това – не просто цветно шествие из центъра на София или звучен концерт, а подкрепа към наши, близки, приятели или напълно непознати, които заслужават да се признае правото им да бъдат себе си.
