Автор: Юлия Стефанова
Снимки: Личен архив на авторката и сайта на Student campus Kitchen 59
Бедни студенти завладяват София
Студентски живот – университет, дискотеки, срещи с приятели, заведения, безсънни нощи,
с една дума – ОЦЕЛЯВАНЕ. За нас е измислен израза “беден студент”, а за пришълците от
провинцията той дори се превръща в начин на живот. Очаквайки почивните дни, за да се
приберем и да получим дългоочакваните си подаръци– буркани с манджи от баба и мама,
суджуци и родопски одеяла, често караме цялата седмица на “умиране”. Я, за да спестим
за дискотека, я за кутия цигари (предавам чувството за общност, иначе аз не пуша; от
третия вид “спестовници” съм) или пък за евтини полети до Италия.
Е, когато живееш на 400 км от София връщането вкъщи е рядко явление за сметка на
ежеседмичните колети, пълни с вкусотийките на мама.
Какво е Kitchen 59?
За тези, които не знаят, Kitchen 59 e “общежитието” на Нов български университет,
мястото, където успелите да се “доберат” до свободни места се настаняват. Въпреки че не
е общежитие във варианта, в който го познаваме, модерният му вид не бива да Ви залъгва
– тук всички се борят със същите екзистенциални проблеми, с каквито всеки друг студент
от чужд град.
А ето и местенцето, което обитаваме
Интернационално готвене, Еконт пратки и шифърът на Леонардо
Имаме пространство с обща кухня, което делим с испанци и други чужденци от Еразъм
проекти, които обичат да си пържат крокети с хамон, прекрасно миришещо сирене или
различни видове риби. Междувременно си крещят взаимно в опит да бъдат чути из целия
хотел. Съжителстваме и със студенти от Кулинарната академия HRC, които се вихрят с
шедьоври от типа на патешко магре с портокалов сос, филе миньон с трюфел, агнешки
котлети с билкова коричка или панакота с малинов кулис. Но ние, българите, също не
отстъпваме и успяваме да покажем колко сме оригинални.
Въпреки моето невежество в кухнята, когато реша да отворя чакрите си за кулинарно
вдъхновение, то ме помита с всичка сила – както и онези, дръзнещи да опитат от гурме
специалитетите на Юлия. За онези, у които съм събудила интерес – става въпрос за екстра
пикантни пържени картофи с червен и мнооого черен пипер (звучи апетитно, нали?!), по
погрешка осолено брауни вместо типичното със захар или пък изгоряло на въглен такова.
Убедена съм, че вече огладняхте и от утре опашката пред кухнята ще се извива от Красно
село чак до университета…
Та, за да не си помислите, че умирам от глад, спокойно – ежеседмичните пратки на моята
мила майка ме спасяват от отравяне с подлютени картофи. Боб, яхнийка с месце, леща,
пържоли, пиле с ориз, чушки или мусака, а да не забравям и любимото ми авокадо (все пак
“баба ми все с гуакамоле е израснала”). Менюто е според желанието на клиента, а Еконт се
превръща във втория ми дом, видял всичко – от 20-килограмова пратка с екипировка за
червена зима, през кашони с буркани и тракащи шишета Бейлис, до кутии с все още
зелени домати, които приятелките ми смятат за ябълки. За мое щастие, бурканите ми с
манджи се изяждат бързо, особено когато ги споделям със съседките ми.
И докато някои изяждат запасите си сладко-сладко, други си правят кодиран списък с
изпратените резерви:
Както виждаме, 9 буркана с месо, 6 супи, 3 сарми, 1 зеле с месо, 3 ННДЯ (никога няма да
го ям) и още 20 други са скромните запаси на русенската ми приятелка за предстоящите
черни дни. А миналата седмица ѝ пратиха още 30 нови буркана, случайно да не ѝ
привършат.
Студентски идиличен живот – уют, хармония, редуване на лукс, буркани и
протеинови шейкове
Така всяка вечер повечето си притопляме манджите, които ухаят на вкъщи и ни носят
вкуса на домашния уют. Други пък, изчерпили гозбите на мама, изпразват хладилника под
формата на шейк с “каквото е останало” – презрели плодове, мляко, бисквити и малко
протеинов прах, олицетворяващ неистовото желание на фитнес маниаците да поддържат
форма дори в кризисни ситуации. Студентската идилия изглежда по този начин:
Понякога обаче придобива и такъв вид – като от клипче на луксозния живот на пиленцата от Монако, мечтата на Ана-Шермин и стандарта, който дори Николета Лозанова не може да достигне:
Не толкова приятната страна на студентството – патешкото “магре”, което ме
преследва още от Франция
Не мислете, че говоря за патешкото магре с портокалов сос, което кулинарите от
академията до нас приготвят. Не става дума и за онази патица, която изпуснах върху
клиентите си лятото. Някак това животно, под различните си форми, ме преследва и всеки
път успява да се върне при мен и да ме накара да се замисля дали да наречеш някого
“патка” е просто обида или вече минава към друго ниво на вещерско заклинание. Този път
патешката супа на приятелката ми стана жертва на работещия на 27 градуса климатик,
леко отвореното капаче на буркана и забравянето му за 2 дена в приятно затоплената стая.
Резултатът – миризма, която никога няма да забравя, изхабена бутилка белина и 2 флакона
ароматизатор. Е, и с тези помощни средства пак ни трябваха няколко дена, за да забравим
за приятната арома на вече любимото ми животно. Не бих искала носът и на най-заклетия
ми враг да стане свидетел на тази “експлозия” от “парфюмни благоухания”. Също както не
бих пожелала на никого да види кашкавалени пръчици, покварени от безпощадния мухъл.
Извод и безценен урок, който се надявам да сме научили:
Яжте храната на баба и нека изпразването на отворените буркани е приоритет пред
поръчването от Takeaway! Освен ако не искате тези около Вас да се откажат от яденето и
да започнат да живеят на фотосинтеза.
Студентството е сладко-кисел сос, понякога подлютен с черен пипер, друг път с объркана
сол вместо захар, който обаче остава трайна следа в ястието, наречено “живот”, и който
запечатваме в кулинарната ни книга завинаги.
