Автор: Бистра Томова
Снимки: Бистра Томова, Pinterest
След празничния маратон от навечерието на Рождество Христово до Ивановден всеки студент си дава равносметка за изминалите събития от коледната ваканция. За (не)предадените курсови работи, които си обеща да напишеш по време на празниците, за качените килограми от тактичното преяждане със зелеви сарми, за подарените усмивки, но и за неизбежните семейни скандали. Нека заедно разгледаме празничния recap на средностатистическия студент.
Бъдни вечер: постно, но в количества
Бъдни вечер винаги идва изненадващо. Не защото не знаеш датата, а защото до последно си убеден, че „има време“. Време да купиш подаръци, да се настроиш за предстоящите големи трапези и неудобните въпроси от рода на ,,Кога ще има сватба?’’, ,,Кога ще имаме внуче?”… На 24-и масата е богата и отрупана, а ти цял ден си чакал да хапнеш нещо, защото от сутринта слушаш ,,Не пипай! Това е за довечера, за гостите!’’. Настъпва заветният миг на вечеря, а ти мигновено нападаш сармичките с мисълта, че щом
са постни, то това магически значи, че са диетични и съответно стабилната бройка от седем сарми за едно хранене е съвсем разумна. В този момент си обещаваш, че от януари започваш нов живот, започваш да тренираш, започваш да закусваш чия и овесени ядки. Това обещание има срок на годност около 48 часа.
Коледа и ,,полезните’’ подаръци
Следва Коледа, която идва с подаръци, които винаги са „нещо полезно“. Полезно е понятие, което близките ти използват дори когато не са убедени точно каква специалност учиш, но са сигуни, че ще ти трябва шал. Или чорапи. Или още чорапи. Ти се усмихваш, благодариш и се опитваш да се абстрахираш от
витаещия в пространството въпрос ,,И какво ще правиш с тази диплома? Има ли пари от тази твоята специалност?’’.
Безвремието между празниците
Между Коледа и Нова година времето не съществува. Това е онзи междинен период, в който всичко застива и ти започваш да губиш представа кой ден от седмицата е. Казваш си, че ще прегледаш лекциите „ей сега, между празниците“,което е най-голямата лъжа, изричана от студент. Диванът се превръща в киносалон, чиято филмова програма предлага разнообразни вариации на оригиналния сюжет ,,Успешната Кейт от големия град се прибира в малкото си родно селце, където среща вдовец пекар/фермер дърводелец, който преобръща света й; Кейт намира себе си, зарязва своята успешна кариера и заживява щастливо в градчето’’.
Нова година – ново аз?
Нова година идва с гръм, музика и обещания. Обещаваш си, че ще бъдеш по-организиран, по-отговорен. Че няма да оставяш курсовите за последната седмица, че ще спиш повече. В полунощ вярваш във всичко това. В два и половина сутринта вече говориш за „Е, както стане, както дойде“. В четири сутринта вече знаеш, че истинският проблем на висшето образование е ранният час на изпитите, а не твоето несериозно отношение към подготовката за сесията. Следпразничното опиянение и срещата с реалността След Нова година идва лек махмурлук – метафоричен, разбира се, не толкова физически, колкото екзистенциален. Реалността бавно започва да се промъква. Някъде там се появява и мисълта за гореспоменатата сесия, която до този момент си отблъсквал с репликата „има време“. Времето обаче вече не е на твоя страна…
Йордановден – от ледената вода към ледената действителност
На Йордановден кръстът се хвърля във водата, а ти хвърляш последен поглед към празничното безвремие и се настроиваш за потапяне обратно в семестъра. Докато някои се гмуркат героично в ледените води, твоето лично изпитание е по-прозаично – да приемеш факта, че следващото гмуркане ще бъде в лекциите, в Moodle и в записките.
Още една трапеза?
Ивановден идва като кратко неофициално продължение на празничния сезон. Ако се казваш Иван (или производно), празникът става национален, а ако не се казваш Иван – пак се озоваваш на маса. Ивановден е денят, в който си напълно наясно, че празниците са към своя край, но упорито се държиш за още една трапеза, за още една наздравица и още едно „Айде, от утре наистина започвам!“. Утре обаче е истинско утре – с аларми, графици и кафета в промишлени количества…
От празничния балон към Moodle…
Периодът от Бъдни вечер до Ивановден е кратък, но интензивен. Той е онзи странен балон, в който си едновременно дете вкъщи, но и възрастен, който трябва да се върне в реалния университетски живот. По време на празниците си похапваш стабилно, залъгваш се с празни обещания за ваканционно учене, уважително се усмихваш на десетия чифт чорапи с лика на Дядо Коледа… и все пак някак не осъзнаваш кога е минало цялото това време, кога ваканцията е приключила. Завръщаш се в лекциите едновременно зареден, но и леко уморен, с няколко килограма отгоре и със стабилното убеждение: ,,Е, празници бяха, все някак ще наваксам…’’.
