Автор: Велизар Велев
Ще се промени ли драстично животът ни, ако приемем еврото? Това е въпрос, на който трудно може да се отговори със сигурност. Но ако някой успее да предвиди какво точно ще се случи, вероятно ще получи Нобелова награда, шегува се Иво Станков, финансист с дългогодишен опит в Българската фондова борса и настоящ консултант.
Какви са условията за присъединяване към еврозоната?
България трябва да покрие няколко основни критерия, за да влезе в еврозоната. Според официалната информация на ЕС те са:
- Инфлация в рамките на нормата – не трябва да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта инфлацията на трите държави с най-добри икономически показатели (Германия, Франция и Испания).
- Финансова дисциплина – страната не трябва да използва повече ресурси от наличните.
- Стабилност на валутния курс – стойността на лева спрямо еврото трябва да бъде стабилна за поне две години, без големи колебания.
- Ниски лихви – лихвените проценти не трябва да са по-високи от тези в най-стабилните икономики на ЕС с повече от 2%.
От данните на Българската народна банка (БНБ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) обаче, все още не покриваме критерия за инфлацията. Прогнозата е, че до края на годината това няма да е проблем, но според Димитър Радев, управител на БНБ, България може да не влезе в еврозоната през 2025 г., а по-скоро през 2026 г.
Мнозина се питат дали има смисъл да се преминава към еврото. Има опасения от покачване на цените на стоките и услугите, а други смятат, че няма голяма разлика между лева и еврото. Но Иво Станков е категоричен, че в дългосрочен план ползите ще бъдат много повече. Той дава пример с клиентите си, които често плащат в евро, но губят пари при обмена, макар че този разход не е осезаем в краткосрочен план.
„Еврозоната носи стабилност, улеснява търговията, пътуванията и сътрудничеството между страните“, казва Станков.
Как ще се случи превалутирането от лев в евро?
Ако приемем еврото, цените ще се разделят на валутния курс на еврото спрямо лева (1.95583) и ще се закръглят до втория знак след десетичната запетая. Пример: ако картофен чипс струва 5,99 лева, след разделяне на 1,95583 получаваме 3,06 евро. Ако третият знак след запетаята е 5 или повече, то втората цифра се увеличава с 1 (например, 3,07 евро).
През първата година от приемането на еврото ще има табелки с цени и в лева, и в евро, за да сме сигурни, че не ни мамят.
Една от основните притеснения е, че може да има спекула и хаос на местно ниво. Въпреки това, Иво Станков твърди, че ефективните контролни органи трябва да се намесят, за да предотвратят злоупотреби. Според официалните източници на ЕС, инфлацията при приемането на еврото няма да надвишава 0.3%, а покачването ще е еднократно. Така се разбива мита за „удвояването на цените“ при преминаване към евро.
Лев или евро – няма разлика?
„Каква е разликата между лев и евро? Парите служат за разплащания и спестявания“, казва Иво Станков. Той самият планира да запази няколко български банкноти за спомен, за да ги покаже на младото поколение – за да не забравят от къде идват.
Илюстрация: Canva