Автор: Никол Червенкова
Снимки: Косьо Хаджигенчев
От древността до сега, непозната все така – арфата. Още от древни времена на аристократите единствено била позната. Сега на инструмента трептението долавя се едва, прокарвайки тя по струните ръка. На вниманието ни муза една – проф. Сузана Клинчарова. Денят си започва все така – с усмивка на уста, с арфата в ръка и с мир в душата.

Талантът и богатият репертоар от концерти за арфа на проф. Клинчарова е високо ценен по целия свят. Тя представя новите издания от своята дискография по време на рециталите си в концертната зала Карнеги Хол в Ню Йорк и редовно концертира в Европа, САЩ и по целия свят.
Международната солистка и изпълнителка е гост на ред оркестри като Токийската столична симфония, Националния оркестър на Белгия, Софийската филхармония, Оркестъра на Софийското радио и телевизия, Камерната симфония на Сан Франциско, Антверпенската филхармония и още много други.
Значима част от репертоара на проф. Клинчарова е излъчван по телевизията и радиостанциите, част от които: колекциите на Националната библиотека и Националния институт за аудиовизуални продукции на Франция, Българската национална библиотека и аудиовизуални архиви, както и станциите на NHK и BBC.
Интересът ѝ към импровизацията и съвременния джаз намира реализация в дует със Стив Лейси. Подкрепата си към съвременното музикално творчество изразява, чрез премиерите и записа на множество важни произведения за арфа.
Сузана Клинчарова се установява в Париж и Ню Йорк. Обучава се в Националната висша консерватория на България, Кралската консерватория в Брюксел и в Париж, където специализира френска музика. Тя става лауреат на национални и международни конкурси за арфа и допринася в изследването и транскрипцията на арфова музика.

Паралелно, проф. Клинчарова се занимава с преподавателска дейност и води майсторски класове в Европа и САЩ. Професор е по хуманитарни науки в НБУ и в Консерваторията дьо Ньой в Париж. Неин проект е реализиран и изпълняван в продължение на десет години с образователната секция на Парижкото кметство. Някои от учениците ѝ заемат позиции във видни оркестри и музикални училища по целия свят. Заедно с всичко това, Сузана Клинчарова е президент на културната асоциация „ArtFusion“ в Париж, както и член на журито на най-престижните конкурси за арфа.


Апелира младите артисти да не се ограничават до „формалната сръчност“ – да се стремят към истински значимото – докосването на изпълнителя до същината на творбата. „Една глава да успее да се повдигне, една искрица да се види в нечий поглед – целта на изпълнителя е постигната“, казва проф. Клинчарова. За нея няма голяма и малка зала или много и малко публика. Тя поема ангажимент „да заведе някъде“ всеки един слушател. А истинският подарък е обратната връзка с аудиторията и да успее да привлече дори хора, които нямат понятие от изкуството ѝ.
Ключът към душата на слушателя е искреността, споделя проф. Клинчарова. Живият интерес на артиста се усеща през произведението. Щом не гори в емоцията на произведението, той няма как да предаде посланието към публиката. Тук става дума за артистичната щедрост, уточнява проф. Клинчарова и добавя „Ако пестим от себе си или се щадим в емоциите и чувствата си, няма как да ги предадем на околните“.
Всичко е заложено в човешката натура. Но предпочитан е по-лесният път, този с по-малко действия. Тук идва и въпросът как да се мотивираме и развълнуваме истински от това, което правим, за да успее творбата да докосне аудиторията?
Проф. Клинчарова вярва в младото поколение. Без значение от метода на действие – важното е у публиката да остане чувството за истинското, същественото. В основата на личния успех е смирението, смята изпълнителката. „Изкуството е колективна работа, точно като битуването ни на тази земя. Ако действаме през егото и се отчуждаваме един от друг, ще спрем да се развиваме. Искреността е ключът първо към себе си, после към останалите“.

Действието е ключът към реализацията. Необходими са също личната отговорност и вярата. Към себе си и към почитателите. Но всичко това се усъвършенства с натрупване, с искрен интерес и осъзнатост в себе си и действията си. Ако човек следва собственото си желание, без да губи вяра и цел в напредъка си, остава мотивиран до край.
Талантът е капацитет за работа. Тайната е да си убеден в желанието си, да го искаш истински. Щом човек намери себе си и неговото желание забръмчи в ума му – намерил е и посоката, и пътя си.






