автор: Никол Червенкова
Снимки: Никол Червенкова и Владимир Стоев
В приветливата обстановка на кафе „Cherry by Mary“, недалеч от морския бряг, си говорим с бариста Владимир Стоев за живота, професията, любовта и още нещо…
„Влади от барман до барист…“
В началото на разговора ни Владимир споделя, че още от ученическите си години приготвянето на напитки провокира интерес у него. След като завършва училище, той става барман с идеята това да е временно. Не след дълго попада на колега, който се занимава с Лате арт. Тогава този вид изкуство все още не е широко разпространен в България, но обратната връзка от клиентите е обещаваща. Наблюдавайки процеса по правене на Лате арт, Влади е силно заинтригуван. Той започва да следи тенденциите по света. Репертоарът от идеи за рисунки върху кафе се оказва не много голям. Бъдещият барист е убеден, че иска да се занимава с Лате арт. Той става един от първите, популяризирали това изкуство в страната ни. Първоначално Владимир импровизира с различни хрумки върху стандартните капучино напитки, поръчани от клиентите в кафенето. Въодушевената им реакция, когато видят творението му мотивира Влади да се развива все повече. Мечтата му се сбъдва и той заема длъжността на барист. Въпреки трудностите, успява да балансира личния си живот с професионалния. Остава верен на принципите и желанието си и правилните хора и възможности се появяват в точното време и място.
„Лесно e да стигнеш до върха, но да се задържиш там е доста по-трудно“
Владимир получава все повече позитивни отзиви от любителите на нововъведената техника. Контактът с клиентите осмисля старанието и компромисите, които му се налага да прави в името на любимата професия. Влага сърце и душа във всяко послание в чаша. Това привлича любителите на кафе точно към него. В процеса на работа му става ясно, че ще е добре да се сближи с клиентите, като махне бариерата помежду им и подходи с лично послание към всеки. Само така може да ги докосне истински.
„Понякога малкият жест, направен от сърце, има по-голяма стойност от големия такъв“, откровен е Влади. Смята, че самодисциплината и любовта са това, което му помага всеки ден да ходи на работа с усмивка.
„Любовта като начин на живот“
Пием кафе и си говорим за нещата от живота. Влади казва, че се старае да гледа на ежедневието от хубавата му страна. Смята, че любовта е най-силната емоция, която може да изпита човек. Затова и образът на сърчице присъства почти във всяко, направено от него послание в чаша. И любовта му е споделена. Той дарява капучиното с любов и клиентите му връщат с тази положителна емоция. С цитатите, изобразени в пяната на капучиното, той преоткрива за себе си истини за любовта и живота.
„Любовта не се намира, а се гради“ е една от любимите му фрази. По негово мнение в отношенията между хората първо възниква обичта, а на много по-късен етап – любовта. Според Влади любовта е истинска и стойностна, чак след като хората в двойката са преживели заедно доста ситуации и са успели да се опознаят достатъчно добре.
„Любовта е палитра от емоции“
Влади е на мнение, че както в личния живот, така и в любовта към работата, се появяват пречки и трудности, които трябва да бъдат овладени и преобразувани в нещо добро. В противен случай любовта се разпада. Тя изисква компромиси и търпение. Гордостта и егото са неин враг. С тях няма как любовта да просъществува, смята баристът.
Владимир държи на чистотата – зад бара и в мислите си. Смята, че успееш ли да обикнеш хората, каквито и да са те, това те учи и на много други неща в личен план. Според него не е нужно между личния и професионалния живот да има абсолютно разграничение. Дори напротив, те могат да си помагат взаимно. Казва, че е важно да намериш любовта първо в себе си. Когато не одобряваш нещо у някого, то следва и ти самият да не позволиш да го придобиеш. Стреми да запази истинския човек в себе си, без да се влияе от постигнатото и славата. Опитва да се развива и вярва, че винаги има още какво да научи и подобри, както в работата си, така и в себе си.
„Лукс ли е любовта в днешно време?“
В разговора ни той цитира Киану Рийвс, който казва, че „не иска да бъде част от свят, в който да си добър е слабост“. Влади споделя, че се старае да живее според тази философия. Старае се да бъде себе си, да игнорира всичко, което му влияе негативно и да не се поддава на надпреварата за материалното. Полага усилия да подбира хората, с които се обгражда и по този начин създава свой по-добър малък свят. Привърженик е на позитивизма, разпръсква любов, която многократно се връща обратно при него.
„Как мечтите се превръщат в реалност“
С последните глътки кафе, Влади разказва за вярата, че мечтите се сбъдват. Преди време е работил в кафене, където капучиното не било сред най-предпочитаните напитки. А той мечтаел за изкуството на Лате техниката. След период на много труд, желание и постоянство му се отваря възможност да започне работа на мечтаното място.
От онзи момент до ден днешен баристът Владимир Стоев е намерил своето призвание и продължава да се развива в него.
Чашата с кафе е празна, но мечтите се умножават. А тези на Влади са свързани с нови знания и умения в изкуството, сътворено в чаша горещо кафе.
