Автор: Бистра Томова, New Blog 4U
Снимки: Бистра Томова, Дина Ненчева, yana.photolady, Pinterest, club.bozhur
Тропот на копита, цвилене, тихо пръхтене, хрупкане на моркови, фолклорни ритми – така звучи празникът, посветен на конете. Тодоровден е празник на ръба на времето, ден, изпълнен с обредност, история, доза мистичност, веселие. Празник, в който главен герой е конят – животното, въплътило в себе си сила, чистота, свобода.
Животно, чийто пулс ни прави цели и чиито очи разкриват светове. И макар лишена от реч, връзката с коня е някак вълшебна, безкрайно красива и истинна. Много хора са се докосвали до тези магични същества, но какво всъщност знаем или, по-точно, не знаем за техния празник? Конят винаги е имал ключова роля в бита на хората по българските земи. Символ е на вярност и преданост, има ,,свръхсилата’’ да бъде недосегаем за зли сили.
Вярва се, че човекът на кон винаги се спасява от злите духове, тъй като животното усеща отдалеч заплахите и предупреждава своя ездач. Конят е и основен атрибут на тракийските божества. Оброчни релефи с т.нар. Тракийски конник (Херос) са силно разпространени по нашите земи. Конят бил изключително важен в погребалната обредност на траките. Присъства и в прабългарски средновековни паметници – слънчевият знак се съчетава с образа на кон.
Конският Великден, наричан още Тодоровден или Тудорица, е с подвижна дата и с него се прекрачва прага между сезоните, природата започва своето прераждане, хората преминават към пост и въздържание. Народът вярва, че на този ден свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Бога, за да го помоли да изпрати лято и топлина. Щом пристига при Бог, свети Тодор забожда копието си и връзва там коня си, а когато си тръгва и изтегля оръжието от земята, оттам излиза пара и топлина. Свети Тодор носи лятото, а зад гърба му остават лудите, трудни дни от Тодоровата неделя, както и зимата.
Краят на зимата, началото на пролетта
Тодоровден винаги се провежда съботата след Сирница (Прошка). Седмицата след Сирница е началото на големия Великденски пост, отбелязващ края на зимата и началото на пролетта. Дните от първата седмица на Великденските пости са изпълнени със забрани, но хората вярват, че тяхното спазване ще доведе до благополучие и положителни промени. Всеки ден от тази седмица, наричана още Тодорова неделя, има свое име (,Чист, Пъсти Понеделник/Кукеровден’’, ,,Чърн/Черен/Сух/Глух вторник’’, ,,Луда/Разполовена сряда’’, ,,Вироглав четвъртък’’, ,,Черен/Шамотен петък’’) и съответно определени традиции и обреди.
Седмицата започва със строг тридневен пост (Тримиро), а някои от обичаите по време на Тодоровата неделя включват ритуално миене на съдовете, почистване на къщите, палене на огньове за прогонване на злите сили, приготвяне на обредни печива, ритуали за плодородие и против суша, за плодовитост, за здраве на домашните животни.
Именно с Тодоровден завършва седмичният цикъл на Тодорова неделя. Минали са най-трудните дни и вече може да се погледне към пролетта, към Възкресението, към празнуването. На Тодоровден човек вече може да се весели, да празнува. Започват конните надбягвания, избира се най-бързият кон, приличащ на коня на свети Тодор. На места се вярва, че свети Тодор се явява на празника като страшен ездач на бял кон, обикаля селата и удря с тоягата си всяка жена, нарушила забраните за седмицата (много от забраните се свързват именно с жените).
На Тодоровден се месят и освещават хлябове, украсени с фигурки на малки кончета, на конска глава, на цветя, приготвят се обредни печива във формата на подкова. Хлябът се раздава на близки и съседи за здраве на конете и плодородие на нивите, слага се и в зобта на животните, за да бъдат здрави през цялата година. Трапезата е празнична, но постна.
На Тодоровден моми и невести задължително трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли.
Така косите им ще растат дълги, буйни, лъскави и гъсти като конска опашка. Водата от миенето се хвърля на улицата след конете, за да се справят успешно в конните надбягвания. За първи път се подстригват косите на малките момченца.
Кушиите – демонстрация на ергените
По изгрев слънце на Тодоровден мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с цветя, мъниста и пискюли, а след това ги отвеждат на водопой. След водопоя идва ред на конните надбягвания (кушии). Състезанието се гледа от цялото село и е изпълнено с много вълнение. Конят победител от кушията се награждава с венец и юзда, а ездачът му с риза или кърпа. Двойката победител, заедно с другите участници в надбягването, обикалят по домовете и честитят празника във всяка къща. Обиколката на селото завършва в двора на стопанина, където се танцува празнично хоро. Чрез конните надбягвания се извършва и своеобразна демонстрация на мъжките качества на ергените – участието в кушиите е признание, че са готови да встъпят в брак.
Конският Великден е запазил голяма част от традициите си дори и днес, особено в селата и малките населени места. В по-големите градове се провеждат турнири по прескачане на препятствия. Във всички конни бази в страната се провеждат състезания, в които могат да участват ездачи на всякаква възраст и ниво в спорта. Денят е изпълнен с празнично настроение и адреналин, а малките наградки, под формата на моркови или ябълки, са ключов елемент при срещите с конете. Участието в турнир на Тодоровден е за здравето на цвилещите ни приятели, но и за успех на ездача през предстоящия състезателен сезон. Тодоровден ще се проведе на 8-и март, когато ще бъде даден старт и на новия състезателен сезон към БФКС.
Ако някой ден имате възможност да пояздите – не се колебайте и за миг! Преборете страха си и се отдайте на истинското вълшебство, което носят конете. Контактът с кон ще ви даде спокойствие, чувство на хармония, сигурност.
Да се слееш с това приказно животно, с неговите движения, с неговия ритъм, е неописуемо преживяване. За момент светът спира и сте само ти и конят. Една интензивна връзка, макар и без думи. Вековна любов, неразривна част от историята на българина. Красив танц, изпълнен със скорост, елегантност и тръпка.
