автор: Габриела Гаджева
Във филмите амнезията почти винаги изглежда една и съща. Човек претърпява инцидент, събужда се и не помни кой е. Забравя името си, миналото си – целия си живот. Тази картина е станала толкова позната, че много хора я възприемат като медицинска истина. В киното амнезията има удивителната способност да се появява и изчезва точно навреме. Научните изследвания обаче показват съвсем различна реалност. Клиничната психология и неврологията описват амнезията не като изтриване на миналото, а като нарушение най-вече в запомнянето на нова информация, а по-рядко и на част от вече съхранените спомени. Това състояние е познато като посттравматична амнезия и включва объркване, проблеми с вниманието и
дезориентация. Въпреки това повечето пациенти запазват спомените си за самоличността, работата и важните хора в живота си. Ретроградната загуба на памет ,от своя страна, обикновено обхваща кратък период и намалява с времето. За разлика от киното реалните случаи не включват внезапни гениални способности или напълно нова личност. Допълнителни проучвания показват, че много хора вярват, че травматични спомени могат напълно да изчезнат за някакъв неопределен период и по-късно да се появят отново от нищото. Съвременната наука за паметта обаче подчертава, че паметта не е точен запис, а активен и реконструктивен процес. Тези погрешни вярвания често се поддържат от филми и популярни медии, а не от емпирични доказателства. В крайна сметка изследванията напомнят, че когато става въпрос за човешкия мозък и паметта, художествените сюжети са лош съветник и че разбирането на тези процеси изисква доверие в науката, а не в екрана.
Източници:
Baxendale, S. (2004). Memories aren’t made of this: amnesia at the movies. Bmj, 329(7480), 1480-1483.
Mangiulli, I., Jelicic, M., Patihis, L., & Otgaar, H. (2021). Believing in dissociative amnesia relates to claiming it: A survey of people’s experiences and beliefs about dissociative amnesia. Memory, 29(10), 1362-1374.
Marshman, L. A., Jakabek, D., Hennessy, M., Quirk, F., & Guazzo, E. P. (2013). Post-traumatic amnesia. Journal of clinical neuroscience, 20(11), 1475-1481.
Otgaar, H., Mangiulli, I., Riesthuis, P., Dodier, O., & Patihis, L. (2022). Changing beliefs in repressed memory and dissociative amnesia. Applied Cognitive Psychology, 36(6), 1234-1250.
Parker, T. D., Rees, R., Rajagopal, S., Griffin, C., Goodliffe, L., Dilley, M.,& Jenkins, P. O. (2022). Post-traumatic amnesia. Practical Neurology, 22(2), 129-137.
