Текст: екип NB4U
Фотография: Косьо Хаджигенчев
Как се обяснява на дете защо баща му е изведен насилствено от вкъщи посред нощ? Как майка намира сили да излъже, че се снима филм, когато пред очите на невръсните й дъщери, застрелват невинен човек? Как звучат изпълнените с трагизъм и безверие рими, написани в затвор, където съществуването на човека е съпроводено с бой, глад и унижение. Защо разказите за това време са изключени от учебната програма, а справедливостта за пореден път е закъснял влак в колективната ни история?
Документалият филм „Последните концлагеристи от „Белене“, чиято премиера се състоя преди дни в кино Люмиер, е не само изключително емоционален и смел разказ от първо лице за една все още незатворена рана, но и най-мащабният филмов разказ, заснет с жертви на тоталитарния комунистически режим след политическите промени през 1989 г. в България.
Филмът е продукция на New Bulgarian University с режисьор Димитър Коцев – Шошо. Екипът на лентата включва продуцента проф. Людмил Христов – ръководител на Радио-телевизионния център в НБУ, Петър Петров – оператор и монтаж, Димитър Бенков – звукорежисьор, Виктория Дончева – асистент режисьор, Самуил Нинков – асистент оператор, Евгени Шиков – организатор, всички от НБУ, както и сценариста Христо Христов.
„Последните концлагеристи от „Белене“ е и единствената документална лента, обхващаща толкова плътно един конкретен период от най-големия концлагер на БКП за политически противници – „Белене“, и не на последно място е категорично свидетелство, което разкрива силата на жертвите и тяхната съпротива срещу режима.
Документалният разказ представя в непознати досега мащаби съдбата на над 500 оцелели концлагеристи – български граждани от турски произход в концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин по време на насилствената асимилация, проведена от тоталитарния комунистически режим начело с Тодор Живков през 80-те години на ХХ век, както и какво се случва с техните семейства.
Снимките са от премиерата на 3-ти април в кино Люмиер.
Прочетете още:
